Кевин Андерсън
Скритата империя (9)

7.
Маргарет Коликос

Луис ловко разблъска другите зрители и двамата с Маргарет се добраха до наредените в кръг столове. Базил Венцеслас застана до тях.

— След секунди ще разберем — рече им той. — Зеленият жрец казва, че другият край на червейната дупка бил отворен. Неутронната звезда е на път.

Доктор Серизава — плешивото му теме лъщеше от пот — се обърна от илюминатора към репортерите и камерите.

— Отсамният край на червейната дупка е свързан с ядрото на газовия гигант. Когато свръхплътната звезда стигне до Ансиър, ще последва най-мощният взрив на енергия, предизвикан от човек. — Като отново заръкомаха, той побърза да прибави: — Но не се бойте, ще минат часове, докато ударната вълна премине през атмосферните пластове. Достатъчно далеч сме от Ансиър и няма да пострадаме.

Невероятната маса на неутронната звезда стигна до металното ядро на газовия гигант като гюле и прибави достатъчно маса и енергия за възпламеняването. Серизава видя данните и радостно възкликна. Техници триумфално размахваха ръце. Въпреки че външната обвивка на Ансиър оставаше спокойна, във вътрешните пластове започваха конвулсивни промени. Базил Венцеслас заръкопляска, другите зрители последваха примера му.

— Неутронната звезда е много по-малка, но безкрайно по-плътна, като диамант в желе. В момента материята на Ансиър пада навътре към ядрото му. — Серизава погледна данните, после часовника си. — Най-много след час ще постигнем плътността, необходима за водородния синтез, процеса на енергиен пренос, протичащ във всяка обикновена звезда.

Маргарет се втренчи в сферичната форма, която скоро щеше да се превърне в слънце. Ансиър беше толкова огромен, че макар неутронната звезда да бе улучила ядрото му, не се забелязваше непосредствена промяна. В различни пластове на облаците бяха спуснати маркери и детектори, които щяха да регистрират радиационната ударна вълна.

Археоложката се наведе напред и целуна загрубялата от работата на открито буза на Луис.

— Успяхме, старче. — Двамата си бяха свършили работата още в началото и сега можеха спокойно да наблюдават крайните резултати. Пред очите им в дълбините се развихряше космически хаос.

— Е, докторе, само прибавянето на цялата тази тежест ли взривява планетата? — попита един застанал зад нея репортер.

— Всъщност е маса, а не тежест — поправи го Серизава. — Но това няма значение. Разбирате ли, внезапното прехвърляне на неутронната звезда във вътрешността на планетата й придава отрицателна енергия — всъщност потенциална енергия. За да се изпълни законът за съхранение на енергията, е нужен огромен приток на кинетична енергия, която идва чрез термодинамиката на червейната дупка под формата на топлина. Тя от своя страна предизвиква реакциите, които възпламеняват газовия гигант и го превръщат в звезда. Това ще стане след миг. — Очите му припламнаха. — Е, след няколко дни, но трябва да разглеждате всичко в перспектива.

Обикновено преносът на топлина в звезда бе невероятно бавен процес. Фотоните стигат от ядрото до повърхността за хиляди години и по целия път взаимодействат с газовите молекули, биват поглъщани и отново излъчвани, за да се сблъскат с друг газов атом.

— Просто гледайте и ще видите какво искам да кажа — завърши Серизава.

След няколко часа интересът към новините отслабна. Промените бяха бавни, въпреки че исполинското кълбо наистина се свиваше. Разположените дълбоко в атмосферата детектори показваха, че ядрените огньове се разпространяват навън като приливна вълна. Когато тя достигнеше повърхността на планетата, Ансиър щеше да заблести като електрическа крушка.

През разкъсванията в ураганите започнаха да се виждат първите проблясъци. Вихреха се пастелни петна, които предполагаха диво разместване на пластове в дълбините. До това зрелище бе довел направеният от Маргарет превод на кликиските записи, ала тя не знаеше дали да се гордее, или да се ужасява от гледката.

Илдирийската септа потвърди успеха на кликиския факел. Облечен в официална униформа, извънземният адар Кори’нх пристигна със совалка на наблюдателната платформа, за да проследи продължаващия звезден колапс. Маргарет посрещна адара с любопитство и тревога — никога не беше разговаряла с илдириец.

— Отлично говорите английски, господин адар. Ще ми се и аз да имах такава дарба за езици — каза тя.

— Всички илдирийци имат обща реч, но онези от нас, които има вероятност да се срещат с човеци, научават вашия търговски език. Магът-император ни задължава.

Луис се възползва от слушателя и надълго и нашироко му описа проучванията им на кликиските планети.

— Илдирийската империя съществува много по-отдавна от космическите полети на човечеството, господин адар. Защо тогава вашият народ не е пратил изследователи или археолози да проучат тази изчезнала раса? Не изпитвате ли любопитство?

Кори’нх го изгледа така, сякаш въпросът е смущаващо странен.

— Илдирийците не пращат отделни изследователи. Когато пращаме заселническа колония, наречена „отломък“, групата е достатъчно голяма, за да продължи нашето общество. Уединението е човешка черта, която не разбираме. Никога не бих се съгласил да съм толкова далеч от други представители на нашата раса.

— Жена ми толкова много обича да е сама, че често предпочита да е в друг участък на разкопките от мен. — Луис се усмихна на Маргарет.

Засрамена, тя леко му кимна.

— Струва ми се, че всички илдирийци имат слаба телепатична връзка помежду си, Луис. Не като кошерен ум, а като поддържаща система. Нали така, господин генерал?

— Ние го наричаме „тизм“ и той се излъчва от нашия маг-император — поясни Кори’нх. — Това е възелът, който свързва нишките на нашата раса. Ако някой прекалено много се отдалечи от другите, тази нишка може да се скъса. Хората навярно смятат, че да пътуват сами е преимущество. Тъкмо обратното, аз съчувствам на вашата раса, че не живее в безопасната мрежа на тизма. — Кори’нх се поклони с непроницаемо изражение.

Изненадан шепот отново насочи вниманието им към илюминатора. От Ансиър бликаше светла струя, гейзер от свръхнагорещен газ. Гледката беше необикновена, но с избледняването на гейзера интересът на публиката спадна. След час през широкия илюминатор гледаше само Маргарет. Яростният кипеж на Ансиър я хипнотизираше. Планетата вече сияеше и разпространяваше фотони около все още свиващия се свят.

Тя се взираше в яркия лимб, мъглява заобленост на черния космически фон срещу илдирийските бойни кораби и наблюдателната платформа. Изведнъж навън се стрелнаха няколко сферични тела — появиха се от дълбините на облаците и се понесоха в открития космос. След секунди смаляващите се точици изчезнаха в далечината.

Маргарет ахна, ала никой край нея не бе видял това явление. Едва ли беше естествено…, но какво друго можеше да е?

Разтревожена и смутена, тя се обърна. Луис продължаваше да разказва на адар Кори’нх и Базил Венцеслас подробностите за предстоящата им експедиция на Рейндик, многобройните кликиски загадки, странните роботи, които все още функционираха, но твърдяха, че не знаят кои са създателите им. Доктор Серизава стоеше при техниците и наблюдаваше пламтящата планета. Ако се съдеше по лицата им, очевидно и те бяха видели явлението.

Маргарет отиде при тях.

— Какво беше това, доктор Серизава? Видяхте ли…

Той я погледна с разсеяна усмивка.

— Естествено, ще трябва да направим детайлен анализ, но не се тревожете. Не всички вторични и третични ефекти на кликиския факел са изяснени. Не забравяйте, че при огромното налягане в ядрото на газовия супергигант обикновените газове могат да се превръщат в метали, въглеродът пък се превръща в диамант.

Той отново се обърна към мониторите, които показваха мъгляви образи, записвани от камерите на наблюдателната платформа. За съжаление странните тела се бяха появили от отсрещната страна на пламтящия Ансиър.

— Няма да се изненадам, ако видим някакви ядрени метални образувания, изхвърлени от катаклизма след възпламеняването на звездата. На ваше място не бих се безпокоил, госпожо Коликос. Вашият кликиски факел надхвърли всички очаквания.

Маргарет свъси вежди.

— На мен ми заприличаха на кораби, на изкуствени тела.

На лицето на Серизава се изписа малко снизходително изражение.

— Малко вероятно. В края на краищата, каква форма на живот може да оцелее при огромното налягане в дълбините на газов гигант?