Кевин Андерсън
Скритата империя (111)

109.
Нира

Магът-император нанесе жестокия си удар, след като Нира заспа. Тя нямаше никаква възможност да се защити.

През периодите за почивка в ярко осветения Призматичен палат, под вечно ослепителното сияние на седемте слънца, Нира беше свикнала да си слага тъмна маска. Това й позволяваше да спи, докато зелената й кожа продължаваше да смъди от постоянното подхранване на слънчевите лъчи.

Бе уморена, но доволна. След заминаването на престолонаследника Джора’х на дипломатическа визита на Терок тя имаше много време за размисъл. С напредването на бременността усещаше промените в тялото си. Щом Джора’х се върнеше, щеше да му съобщи радостната новина. Въпреки че той вече имаше множество синове и дъщери, това дете щеше да се различава от всички други и тя се надяваше, че любимият й ще е доволен. Двамата можеха да изберат най-доброто бъдеще за своето хибридно бебе — дете, което определено щеше да притежава забележителен потенциал.

Нира не очакваше дългосрочна връзка с престолонаследника като човешките бракове — това не беше възможно. Но вече бе видяла привързаността на Джора’х към другите му деца, доброто му отношение към мимолетните му любовници. И знаеше, че тяхната връзка е наистина особена.

След заминаването на красивия принц обаче младата жена се съсредоточи върху четенето на Сагата за седемте слънца. Днес двете с Отема бяха чели строфа след строфа, наслаждавайки се на вълшебните илдирийски легенди. В края на деня старицата се усмихна на своята помощница, похвали я за добре свършената работа и я прати да си легне…

Седем мускулести телохранители безшумно се вмъкнаха в стаята на Нира и я събудиха от дълбокия й сън.

— Хванете я — каза нечий груб глас, докато момичето се мъчеше да се разсъни. Стиснаха я яки ръце и тя се блъсна в дебела телесна броня, усети бодливи косми и животинска миризма. Несръчно смъкна тъмната си маска и запремигва от ослепителната светлина. Видя грубото лице на Брон’н и другите телохранители, които беше виждала около мага-император.

— Какво е станало? — попита тя.

— Хванете я — повтори Брон’н и огромните телохранители я вдигнаха на крака. Държаха пулсиращи катани с бели върхове и многофасетни ръбове.

Нира се замята в ръцете им.

— Какво съм направила? — Тя посегна към близката фиданка.

— Не й давайте да я пипа! — изсумтя Брон’н.

Телохранителите грубо я дръпнаха настрани. Пръстите й едва докоснаха емайлираната саксия. Тя се разклати, но не падна на пода.

— Магът-император ни заповяда да действаме безшумно и ефикасно — каза Брон’н.

Нира запищя. Брон’н я зашлеви по бузата и тя се строполи на пода. После телохранителите я измъкнаха в коридора.

— Гледайте да не пострада — нареди Брон’н. — Магът-император има нужда от нея.

За свой ужас, Нира видя, че друга група телохранители са влезли в стаята на Отема, за да пленят и нея. Старата зелена жрица стоеше изправена и гледаше гневно, но не се противеше, тъй като виждаше, че няма смисъл.

— Възразявам срещу действията ви — викна тя на Брон’н. — Ако сме обвинени в някакво престъпление, назовете го. Ако ни вика магът-император, ще дойдем доброволно.

— Изпълнявам заповедите на мага-император — изръмжа той.

Отема погледна Нира, после отново Брон’н.

— Ако ни сторите зло, ще има ужасни дипломатически последствия. Ние сме официални представителки на Терок, поканени тук от престолонаследника и собствения ви маг-император. Настоявам…

Брон’н измъкна назъбен нож от опушено сиво стъкло.

— Ти отдавна не ставаш за разплод, дъртофелнице, и затова не ни трябваш.

И преди Нира да успее да извика, приличащият на звяр телохранител замахна с камата и я заби дълбоко в сърцето на Отема. После извади стъкленото острие и старицата се свлече на пода. Другите илдирийци пронизаха с копията си вече мъртвата посланичка.

Дотичаха петима прислужници и се заеха да почистят коридора, както им беше заповядал магът-император.

Нира безпомощно ридаеше. Коленете й се подгънаха и пред очите й заплуваха черни петна. Не можеше да повярва на случилото се, молеше се да е някакъв страшен кошмар.

Илдирийците извиха ръцете й зад гърба, завързаха ги, запушиха й устата и я повлякоха по лъкатушните коридори дълбоко в Призматичния палат.

Хвърлиха я в задушаващо гореща стая с дебели заоблени стени от кървавочервено стъкло. Тук сенките бяха по-тъмни, лампите бяха намалени, въздухът беше прекалено гъст. Брон’н застана на прага зад нея. Нира се свлече на колене.

Влезе някакъв мъж, стисна я за брадичката и вдигна голата й глава към себе си. Губернаторът на Добро. Погледна я с мътни очи, сякаш не виждаше в нея нищо живо или разумно, а само образец за колекция. Подуши я с разширени ноздри, после я пусна и отстъпи назад с жестока, но одобрителна усмивка.

— Идеален материал — каза синът на мага-император. — Здрава и силна. Подушвам възможностите в гените й. Заведете я на кораба ми и се погрижете всички улики да изчезнат преди престолонаследникът да се завърне от Терок.

Брон’н отдаде чест. Нира не можеше да събере сила, за да се съпротивлява. Губернаторът на Добро отново я стрелна с блестящите си очи и каза:

— Потенциалът, който ще ни дадеш, е единствената надежда на Илдирийската империя да оцелее от войната с хидрогите.