Кевин Андерсън
Скритата империя (91)

89.
Джес Тамблин

Сърцето, на Джес все още се разкъсваше от леден гняв, но след като вече беше решил какви действия да предприеме, свободата му даваше шеметно чувство на облекчение. Никога през живота си не бе виждал Пътеводната звезда толкова ясно — знаеше точно накъде да поеме.

Нямаше намерение да осведоми скитническия съвет какво прави — нито говорителката Ихи Окая, нито дори Ческа Перони. Беше видял кавгите, паниката и нерешителността на неотдавнашната среща на клановете в Рандеву. Само щяха да размътят водата.

Не, това щеше да е личното му възмездие, за добро или лошо. Чичовците му на Плумас бяха одобрили решението му — сприхавият Кейлъб Тамблин дори бе настоял да дойде с него, — но Джес ясно даде да се разбере, че той трябва да командва. Това беше неговият клан, негово задължение… негово отмъщение. И после нямаше да има кого да обвинява — освен себе си.

Придружен от група избрани верни работници от вододобивната фабрика на Плумас, Джес взе няколко промишлени кораба, натоварени с всички необходими ресурси и оборудване. Тези доброволци бяха познавали Рос, бяха работили при Брам Тамблин и щяха да изпълнят всяка заповед на Джес. Щом чичо му Кейлъб научеше какво трябва да направи и съобщеше на работните групи, никаква сила във вселената нямаше да е способна да им попречи да му помогнат.

Разнородните кораби се срещнаха в периферията на системата на Голген, в леденото було на Куйперовия астероиден пояс високо над еклиптиката. Оттам можеха да наблюдават ярката светлина на газовия гигант.

Някъде дълбоко в лимоненожълтите облаци се таяха коварните извънземни.

На Джес му се стори, че усеща брат си там долу, заедно с призраците на всички, които бяха убити на борда на Синята небесна мина. Дали фабриката с нещо бе обидила извънземните? Или врагът просто смяташе скитниците за жалки насекоми, които трябва да бъдат смачкани?

До този момент скитниците знаеха за пет унищожени небесни мини край отдалечени един от друг газови гиганти. Атаките бяха непровокирани и безмилостни… и досега бяха останали ненаказани.

Много обезпокоени скитнически кланове вече бяха изтеглили независимите си небесни мини от други газови гиганти, бяха ги издигнали над атмосферата и сега те бездействаха в орбита. Ектипроизводството беше намаляло до съвсем малка част от стойностите преди атаката срещу Синята небесна мина. Теранският ханзейски съюз все още не усещаше дефицита, ала Джес бе убеден, че председателят Венцеслас и крал Фредерик вече са наясно с предстоящия недостиг на космическо гориво. Тази криза бързо трябваше да се преодолее.

Той отвори комуникационния канал в малкия си кораб. Всички доброволци го слушаха от собствените си съдове.

— Моят брат загина там долу. Също и представители на много от вашите кланове. В името на Пътеводната звезда, сега зависи от нас да направим нещо.

Той си пое дъх. Не беше репетирал речта си.

— Скитниците не са агресивен народ. Ние нямаме внушителна военна сила или оръжия за масово унищожение. Но не позволяваме да си играят с нас. Ние ще окажем съпротива на врага и ще отмъстим за загиналите си роднини. Никой от нас не може да избяга от тази задача. Аз определено нямам такова намерение.

По радиостанцията се разнесоха клетви и тихи одобрителни възгласи, яростна решителност, която задушаваше тлеещия страх.

— За щастие, вселената ни дава собствените си оръжия — каза Джес. — И ние ще ги използваме.

Системата бе заобиколена от кометни фрагменти, исполински ледени кълба, които щяха да бъдат превърнати в бомби. На Плумас Джес вече беше анализирал картата на Куйперовия пояс, бе проектирал милиони кометни орбити и беше симулирал резултатите от пертурбациите. Бе открил над хиляда кълба, всяко от които щеше да предизвика невероятни опустошения на Голген.

Джес имаше интуиция за небесна механика и орбитални маневри. Винаги особено се беше отличавал в навигацията и скитническите „звездни игри“, беше гледал на съзвездията от различна перспектива и бе поставял наблюдателя на обективна карта на Спиралния ръкав. Като по-млад обичаше да разглежда картите, често заедно с Тасия, и да си представя различни места, които никога не беше посещавал, екзотични светове или галактически явления, които не можеха цялостно да се възприемат чрез миниатюрните изображения на екраните.

Сега скърцаше със зъби и се взираше в небесната картография на Голген със съвсем друга цел. Тежките и неумолими пътища, установени от небесната механика, често отнемаха векове и той бе елиминирал повечето алтернативи, като бе избрал само онези комети, които можеха да се спуснат в стръмна хиперболична орбита, огромни гюлета с достатъчно кинетична енергия, за да нанесат удар, равностоен на хиляди атомни бойни глави.

Неговите плумаски десантчици — работници от вододобивната фабрика и ледени инженери — носеха автоматични реактивни дюзи, които щяха да откъснат и запратят парчета от кометната маса в противоположната посока. Този постоянен откат щеше да продължи много седмици и постепенно щеше да промени орбитата на кометата и да я насочи към газовия гигант.

— Всички знаете целите си. Да започнем да изтикваме тези големи ледени бомби и да ги хвърлим срещу Голген. — Джес сниши глас. — Извънземните не знаят каква беля са си навлекли.

Скитническите кораби се пръснаха, за да пресекат пътищата на премятащите се в космоса айсберги. Работниците разбираха минималните толеранси и точността, които се изискваха. В края на краищата те бяха работили при взискателния Брам Тамблин. Всеки скитник, който я караше през просото и проявяваше небрежност, скоро плащаше с живота си — и често с кръвта на много невинни.

Джес пак провери товара си и насочи кораба към избраната цел — голяма комета, вече движеща се към вътрешните части на системата. Напусна периферията на Куйперовия пояс в близост до еклиптиката.

Младият мъж носеше подплатени работни дрехи, удобен гащеризон с десетки джобове, закопчалки и колани за инструменти. Отгоре се бе увил във везан плащ, старо семейно съкровище, ушито от майка му, преди да загине в ледената цепнатина на Плумас. Върху него бяха избродирани шарки и имената на Рос, Джес и Тасия на фона на скитническата верига. Сърцето му се сви при мисълта как се беше пръснал задружният му клан, как бе оредяло семейството му. Ала положението щеше да се промени.

Отделните групи стигнаха на снежните си топки, прикрепиха корабите си към тях и слязоха на повърхността, за да инсталират оборудването. През целия ден предаваха съобщения и осведомяваха Джес за напредъка си. С измамно предпазливи движения други членове на екипа му бяха изстреляли рояк комети като сачми към газовия гигант. Сега бе нужно само време и небесна механика. Бомбардировката щеше да продължи години, удар след удар.

— Това ще им докара киселини — каза по комуникатора чичо му Кейлъб.

Но Джес бе намислил по-непосредствен удар, който можеше да види скоро, докато все още кипеше от гняв. Заради Рос.

Приближи кораба си към кометата, която се спускаше по бавната си орбита към слънцето. Ледената планина бе минала достатъчно близо, за да бъде отклонена от гравитацията на Голген и орбитата й се беше насочила навътре. Слънчевата радиация бе изпарила рядка мъгла от повърхността й — разпокъсана грива, която впоследствие щеше да се превърне в опашка.

Джес картографира топографията на кометата, за да анализира структурата й, проучи с помощта на скенери вътрешните й включения и коригира изчисленията си. Ако всичко минеше добре, тази комета щеше да достигне целта си след месец.

Той избра подходящо място и закачи кораба си за ледения къс. Горивните му резервоари и трюмът му бяха пълни с екти, достатъчно, за да си осигури продължително ускорение с огромна сила. Ревът отекна в безмълвния вакуум и Джес мрачно се напрегна, когато корабът завибрира от усилието. Две седмици щяха да са достатъчни, за да запрати кометата като чук в сърцето на планетата.

След ден един от плумаските кораби щеше да го вземе.

Двигателите тласкаха гигантската ледена планина. Джес имаше много време за мислене. Не се разкайваше за нищо. Не можеше да промени действията си. Просто трябваше да го направи.

Не го беше грижа какво ще си кажат Голямата гъска и ЗВС. Несъмнено дори някои скитници може би щяха да се вбесят от провокацията му, но повечето щяха да одобрят това, че наистина е направил нещо. Нямаше представа дали Ческа ще се разочарова от него, или ще му се възхищава. Така или иначе, щеше да остане твърд. Знаеше задълженията си. Не че дипломацията бе била ефикасна. Врагът не беше осъществил никакъв контакт.

Той погледна през илюминатора и видя гигантската планета под себе си, вече много по-близо — ярка точка, като светеща мишена.

Преди да облече скафандъра, за да се приготви за прехвърлянето на другия кораб, Джес свали везания плащ, който носеше името му, наред с тези на Рос и Тасия, и внимателно го остави върху капитанската седалка.

Не се обърна, нито съжали за стореното.

Оставил кораба си, прикрепен към кометата, с пламтящи космически двигатели, които влагаха неумолимата си сила във вектор, обратен на обичайното гравитационно притегляне, Джес се качи при Кейлъб, който беше дошъл да го вземе. Присъединиха се към останалите скитнически съдове, готови за напускане на системата.

Младият мъж погледна ледените планини, които вече бяха започнали спускането си. Когато се увери, че всяка от кометните бомби е поела нужния курс, се отпусна назад на меката седалка и даде заповед на хората си да потеглят.

Жребият беше хвърлен.