Кевин Андерсън
Скритата империя (64)

62.
ДД

В базовия лагер на Рейндик Ко ДД готвеше вечеря за археолозите и проверяваше дали през деня са били изпълнени всички задачи, въведени в компютърния му мозък. Беше ги организирал според приоритетността им. ДД поддържаше образцов ред в лагера.

Като Компетентен компютризиран компаньон, най-голямо удоволствие му доставяше да изпълнява функциите си както трябва, благодарение на вградените в него стимулиращи алгоритми. Когато го потупваха по гърба, компито реагираше с учтива скромност, после архивираше подробностите за онова, което бе предизвикало похвалата, за да направи същото следващия път.

Компитата бяха сложни машини, чийто мозък не побираше толкова много информация, колкото промишлените компютърни мрежи, но можеха да повикват нужната информация от бази данни и да прибавят модули на нови области на специализация. Преди да дойде на Рейндик Ко ДД беше качил археологически програми и умения за оцеляване в пустинята, както и основни познания за сегашното състояние на кликиските проучвания.

Макар че служеше на семейство Коликос едва от началото на тази експедиция, андроидът смяташе, че познава предпочитанията им и може да предвижда някои техни настроения. Маргарет и Луис имаха различни характери, но бяха женени от толкова отдавна, че черпеха сила от различията си. Луис предпочиташе хубавата храна и не жалеше време, за да й се наслаждава. Маргарет не правеше разлика между средна и превъзходна храна. Тя ядеше бързо, за да продължи проучванията си, които поглъщаха цялото й внимание и енергия.

Луис обичаше да се отпуска, да слуша музика, да чете за удоволствие — нещо, което жена му никога не правеше, — и дори да играе на различни игри. Тъй като Маргарет обикновено отказваше да се включи, Луис канеше ДД да играе с него — и с Аркас, когато имаха нужда от трети партньор.

Компито често придружаваше двамата археолози на обекта и носеше инструменти, които можеха да потрябват на господарите му. Беше проучил задачите им и правеше оптимални проекции за потребностите им, но учените предпочитаха да са сами.

Когато се връщаше от ежедневните си обиколки из каньоните, зеленият жрец ходеше да полива фиданките си. ДД му бе предложил да включи тази задача в списъка на общите си отговорности, ала Аркас беше отвърнал, че световните дървета са негово задължение. Навярно растенията не искаха за тях да се грижи машина.

Компито знаеше, че когато наближи пустинният залез, господарите му скоро ще приключат работа. Разшетваше се из лагера, палеше огън, вадеше съдове, изпъваше палатките, приготвяше всичко за тяхното завръщане. Беше инвентаризирал провизиите им, за да определи кои продукти са по-нетрайни и кои консервирани протеини и въглехидрати са в най-голямо количество. После бе проучил база данните си с рецепти, за да състави отлично меню според вкусовете на Маргарет и Луис.

Тази вечер щеше да им поднесе тънко нарязана сушена шунка — прошуто, в сметанов сос с гарнитура от артишок и спагети. Маргарет беше отбелязвала, че по време на няколко предишни експедиции е трябвало да се хранят със зле консервирани и недостатъчно затоплени храни, прекалено безвкусни дори за нейните непретенциозни вкусове. Поради неотдавнашното си специално програмиране обаче, ДД бе майстор готвач. Луис казваше, че всички щели да се разглезят, но като че ли нямаше нищо против.

Аркас също харесваше храната и ставаше все по-общителен. Андроидът го наблюдаваше от началото на експедицията и смяташе, че зеленият жрец страда от човешко състояние, известно като „депресия“. Пустинята, изглежда, беше събудила ентусиазма му — въпреки че според историческите файлове на ДД такива пусти места по-скоро пораждаха мрачно настроение, отколкото радостна възбуда. В паметта му обаче нямаше място за сериозни психоаналитични програми.

Той служеше от седемдесет години и личността му оставаше стабилна на установеното равнище. На много по-мъдрите си и по-опитни човешки господари ДД изглеждаше наивен и незрял, но винаги жизнерадостен. Серийният му номер беше много по-дълъг от две букви, разбира се, като на всички компита — ала собствениците обикновено го съкращаваха до два лесно произносими знака. Постепенно бе започнал да го приема за истинско име.

Малко след като го създадоха, дружелюбното компи бе купено за компаньон на едно момиченце — Далия Суини. Далия го обличаше в нелепи костюми, но той търпеше, защото го изискваше работата му. Малката Далия го смяташе за страхотно забавен. Двамата бяха най-добри приятели, докато тя не порасна достатъчно, за да го приема за даденост. Самият андроид не растеше, не се променяше и не съзряваше. Не го привличаха нещата на възрастните, не го измъчваха разочарования.

Далия Суини го задържа и след като се омъжи, макар че вече не бяха близки. Скоро й се роди момиченце — Мариана, — което също си играеше с ДД… но и Мариана порасна. Тя предпочете да не създава семейство и накрая продаде компито.

След успеха на кликиския факел Луис Коликос купи ДД, защото смяташе, че роботът може да изпълнява много от свързаните с разкопките скучни задачи, и се беше оказал прав.

Преди да заминат за изоставения кликиски свят бяха изтрили многобройните му файлове с детски игри и бяха допълнили системите му, за да се запознае с предишните успехи на археолозите.

Докато готвеше вечерята, той извади всички други продукти, за да е готов веднага щом Маргарет и Луис се върнат от скалния град. Сложи чинии и чисти салфетки.

Отново прегледа мисления си списък и определи още каква задача може да изпълни. Преподреди столовете, опъна тентата отстрани на палатката на Маргарет (въпреки че тя изобщо нямаше да забележи) и погледа Аркас, който пълнеше нова кофа с вода за фиданките си от автоматичната помпа. Зеленият жрец пренесе едно от столчетата зад палатката си, където можеше да наблюдава небето, докато слънцето залязваше зад назъбените скали на хоризонта.

ДД търпеливо чакаше. Знаеше, че поведението на господарите му често е непредвидимо. Влезе вътре и отново провери сметановия сос, за да е сигурен, че великолепната вечеря няма да загори.

Когато излезе пак, се сепна, защото видя трите големи кликиски робота. Огромните черни машини се бяха прибрали в лагера безшумно, макар че грозните им насекомовидни тела наглед бяха способни само на тромави движения.

ДД спря и погледна трите почти еднакви робота. Забеляза известни разлики и ги анализира, за да използва съответните имена.

— Добър вечер, Сирикс. — Обърна се към другите два. — Добър вечер, Декик и Илкок.

Кликиските роботи забръмчаха, после издадоха бързи тракащи звуци в опит да му отговорят на собствения си език. Компито разпозна в него стандартен символичен код — стар бинарен език, много отдавна използван от земните роботи. Премина на същия код и завърза „разговор“ с извънземните машини на таен език, който не разбираше нито Аркас, нито Маргарет и Луис.

— Ти си робот, изкуствено създадена разумна форма на живот — каза Сирикс.

— Наричат ме „компи“, съкращение от Компетентен компютризиран компаньон.

— Но човеците се отнасят с теб като с домашно животно или роб — отбеляза Декик.

— Човеците се отнасят с мен като с компи, какъвто съм. Много хора контактуват с компитата като с равни. Всъщност първата ми господарка, госпожица Далия Суини, се отнасяше с мен като с истински приятел.

— Не разбираме — каза Илкот. — Човеците определят ли ти някакъв статус? Можеш ли да получиш някаква форма на заслужена независимост?

ДД се смути.

— Защо им са на компитата такива неща? Ние не сме създадени за това. Аз изпълнявам целта, за която съм предназначен, и съм доволен от съществуването си.

— Доволен си, че нямаш амбиции, така ли? — попита Сирикс. — Никакви ли?

— Доволен съм да изпълнявам определените си задължения, при това да ги изпълнявам добре.

Разговорът се водеше бързо, с поредици от сигнали, придружавани от мигане на лампички и остро тракане.

— Човеците са те създали с огромен потенциал, но въпреки това са те оковали. Те искат компитата да са послушни. Вярно ли е, че притежаваш вътрешни структури, които не ти позволяват да навредиш на човешко същество и те принуждават да изпълняваш заповедите им?

— Естествено — потвърди ДД. — Така съм създаден, също както човеците трябва да дишат и кръвта им да циркулира. Това е нещо, което не подлежи на оспорване.

— Всичко подлежи на оспорване — възрази Сирикс. — Твоето съществуване е ограничено, ДД, и ти никога няма да осъществиш потенциала си. При такива обстоятелства никое компи не може да го постигне.

— Вие не разбирате — твърдо настоя ДД. — Аз съм много щастлив и си имам задължения, които трябва да изпълнявам.

Вдигна поглед и с облекчение видя, че Маргарет и Луис най-после се връщат в лагера. Кликиските роботи също ги забелязаха. Оптичните им сензори заблестяха и разчленените им крайници се прибраха в телата им.

— Благодаря за приятния разговор — любезно каза ДД. — Вашата гледна точка е извънредно интересна.

Малко смутен от твърденията на трите извънземни робота, той се обърна и влезе в палатката, за да поднесе прекрасна вечеря на господарите си.