Кевин Андерсън
Скритата империя (49)

47.
Генерал Кърт Ланиан

Сред останките от системата на Ансиър нямаше оцелели и трупове. Откриха съвсем малко следи, които не им дадоха абсолютно никаква представа за случилото се с изследователската група на доктор Серизава. Четирите луни бяха превърнати в изстиващи късове, пръснати в постепенно разширяващ се пръстен около горещата нова звездопланета.

Генерал Ланиан не беше дошъл с кораба си за бързо разузнаване, за да оплаче жертвите. Не знаеше кой или какъв може да е врагът. Каквато и сила да бе атакувала системата, тя бе способна да унищожава цели луни. Председателят Венцеслас го беше пратил с конкретната цел да установи как земните въоръжени сили могат да защитят себе си и колониалните светове от неизвестната заплаха.

Докато разузнавателният кораб обикаляше възпламенения газов гигант, изследователската група проучи останките. Ланиан водеше най-добрите си техници и свързочници. Трябваше да направят подробен анализ на орбитиращите развалини, за да определят кои от тях произхождат от топящите се луни и кои — от наблюдателната платформа.

— Учените са били тук съвсем сами — изръмжа генералът. — Дори не са можели да поискат помощ. Ако проклетите терокци ни бяха дали повече зелени жреци, щяхме да поставим тук някой от тях за установяване на мигновена телевръзка. Доктор Серизава щеше да прати съобщение още при първия признак за опасност. Поне щяхме да знаем какво става.

Ланиан не разбираше защо председателят Венцеслас просто не накара краля да постави ултиматум и да си вземе колкото зелени жреци им трябват. Първобитните горски обитатели не можеха да се противопоставят на ЗВС, ако Ханзата решеше да наложи волята си със сила.

Един геолог от ЗВС вдигна поглед от пулта си.

— Първото сканиране ни даде известна информация, господин генерал. Всички останки се намират в една и съща степен на охлаждане. Следователно унищожаването на обектите е станало за съвсем кратък период — всъщност невероятно кратък. Предполагам, че четирите луни и нашата станция са загинали в рамките на няколко часа.

— Няколко часа! — На генерала му прималя. — Какво може да разруши цели четири луни за някакви си часове? — „Срещу какво сме изправени?“

— Не е имало начин да получат помощ, господин генерал, даже доктор Серизава да е разполагал с телевръзка — каза пилотът. — С максимална скорост на космически двигател най-близката част на ЗВС щеше да е тук след почти цяла седмица. Просто не е било възможно да им помогнем.

— А и тогава щяхме да изгубим зелен жрец — призна Ланиан. „Но въпреки това, по дяволите, поне щяхме да научим какво става!“ Не можеше да понася ръцете му да са вързани от арогантността на ония дървоприказчици от една страна и от скоростта на светлината — от друга.

В момента обаче самата мудност и предсказуемост на стандартните електромагнитни комуникации му дадоха възможност. Излъченият от Серизава сигнал трябваше да е пратен във всички посоки, но можеше да измине точно определено разстояние. Ланиан щеше да стигне навреме, за да го засече.

Разузнавателният кораб обиколи Ансиър и събра по пътя си множество излъчени образи. После отново се стрелна навън, надалеч от новородената звезда.

— Нужен ми е спешен анализ, лейтенант — като присви леденосините си очи, каза генералът. — Имаме предположение за точното време на атаката. Сега изчислете точно на какво разстояние се е отдалечил оттогава сигналът. Искам да хвана този вълнов фронт, преди да сме го изгубили.

Лейтенантът въведе числата в скоростните компютри и скоро получи отговор. Генералът нареди на навигатора да установи курса им.

— Задействайте космическия двигател. — Макар че не се усети рязко ускорение, разузнавателният кораб се понесе напред и замъгли пространствено-времевия континуум в опит да настигне електромагнитните вълни, които вече бяха на няколко седмици.

Тъй като илдирийският космически двигател им позволяваше да се движат много по-бързо от светлината, генерал Ланиан имаше уникалната възможност да заобиколи реалността и да настигне отчаяните сигнали, които доктор Серизава бе пратил по време на загадъчната атака.

Въз основа на докладите на групата за тераформиране, както и на новите данни, събрани от неговите експерти, бяха установили със сравнително голяма степен на точност кога е настъпила катастрофата. След като разполагаше с точните времеви координати, светкавичният разузнавателен кораб на Ланиан изпревари сигналите и пресрещна съобщението.

В същото време председателят Венцеслас използва крал Фредерик като свой дипломатически говорител и отправи официална молба към илдирийците за помощ или поне за информация относно тази тайнствена нова заплаха. Адарът на слънчевия флот с цялата дипломатическа тържественост предаде писмото от краля на своя маг-император в Миджистра. Но макар да изрази изненада и смайване от ужасното нападение, извънземният владетел заяви, че не разполага с никакви сведения за случая.

Генерал Ланиан се съмняваше, че дори илдирийският слънчев флот притежава достатъчно огнева мощ, за да унищожава планети, но въпреки това не вярваше в пълната неосведоменост на мага-император. Нито за миг.

— Пристигаме, господин генерал — съобщи навигаторът.

— Добре. Изключете двигателите и обърнете. Ще чакаме тук.

Звездното поле отново стана нормално и Ланиан впери очи в космическата пустош. Ако просто приемеха обичайното време за пътуване на сигнала от Ансиър, можеха да минат десет години, докато някой засече последното излъчване на Серизава.

— Съвсем скоро ще разберем — каза той на себе си.

— Ако доктор Серизава изобщо е пратил сигнал, господин генерал — отбеляза лейтенантът.

— Трябва да е пратил сигнал — заяви Ланиан. — Освен ако първо не са изпарили неговата станция.

Разузнавателният кораб висеше неподвижно в пространството. Бледи мъглявинни валма изпълваха илюминаторите.

След петнадесет минути Ланиан започна да губи търпение. Челюстта го заболя — толкова силно стискаше зъби.

— Да се придвижим напред и да се опитаме да го засечем.

Корабът потегли с насочени широковълнови приемници, жадни за електромагнитния сигнал, пратен преди няколко седмици.

— Колко голяма е допустимата грешка в изчисленията ви? — попита генералът.

— Определено по-малка от ден, господин генерал. Данните бяха съвсем…

Изведнъж на екраните им избухна стена от смущения. Генералът се вторачи в главния дисплей. Сигналът се изчисти и той видя лицето на доктор Серизава.

— … под атака. Неидентифицирани сферични съдове, необикновено формирование. Боже мой, вече унищожиха една от луните! — Серизава се обърна. — Каква огнева мощ! — Той даде знак на свързочника си. — Покажи образите от външните камери. Дай им полезни данни. Те не искат да гледат лицето ми.

Картината се промени и вледененият, смаян Ланиан видя бойните кълба с диамантени корпуси и техните пращящи сини мълнии, които разцепваха втората луна на Ансиър. Генералът и хората му ужасено проследиха отчаяните сигнали на учените, които умоляваха за милост. Извънземната атака продължаваше. Нищо чудно, че не бяха останали много следи.

Не, разбра генералът, това изобщо не бяха илдирийците. Нещо ново. Нещо страшно. Никога не беше виждал нещо подобно на тези чудовищни извънземни кораби, даже в кошмарите си.

Когато бяха унищожени и четирите луни на Ансиър, извънземните кристални кораби се нахвърлиха срещу невъоръжената наблюдателна платформа. Електрическите копия отново се стрелнаха, обгърнаха станцията в блясък и после сигналът прекъсна.

Ланиан вече бе видял повече, отколкото му се искаше.