Кевин Андерсън
Скритата империя (13)

11.
Адар Кори’нх

Макар адар Кори’нх да командваше всички кораби от илдирийския слънчев флот, гърдите му винаги се изпълваха с благоговение в присъствието на мага-император Сайрок’х. Обожественият владетел виждаше всичко, знаеше всичко, докосваше всеки илдириец с пипалата на телепатичния си тизм.

И все пак искаше да се срещне с адар Кори’нх.

Церемониалната септа от бойни кораби се бе завърнала от Ансиър, след като беше наблюдавала удивителния кликиски факел. Той вече беше пратил записите и докладите си, ала сега магът-император искаше да чуе думите направо от неговите уста. Кори’нх не можеше да не се подчини на заповедта.

Брон’н, огромният личен телохранител на мага-император, мина зад адара, тъй като бе представител на воинската раса, чертите му бяха по-животински от тези на другите илдирийци. Имаше дълги нокти, от устата му стърчаха остри зъби и големите му очи забелязваха всяко движение, всяка заплаха за почитания му владетел. Адар Кори нх, разбира се, не представляваше опасност, но главният телохранител не можеше да не е нащрек.

Личната приемна на мага-император беше скрита зад непрозрачните стени в дъното на небесната сфера, сърцето на многобройните кули, куполи и сфери на Призматичния палат. Кори нх пристъпи под мъждукащата светлина, където го очакваше огромният маг-император, отпуснат на своя какавиден трон. Брон’н затвори вратата. Въпреки високия си ранг адарът рядко бе разговарял насаме с мага-император — обикновено присъстваха множество съветници, прислужници, телохранители и благородници.

Магът-император Сайрок’х приличаше на мъжка пчелна майка, същество, което можеше да управлява цялата си цивилизация от Призматичния палат. Той бе средоточие и получател на тизма, който го правеше сърцето и душата на всички илдирийци. Но както и в този случай, владетелят често се нуждаеше от по-точни подробности и свидетелски анализ.

Кори’нх сключи длани пред сърцето си за молитва.

— Вашето повикване ми прави чест, господарю.

— А твоята служба прави чест на всички илдирийци, адаре. — Магът-император вече беше отпратил прислужниците, които се грижеха за него, мажеха с крем кожата му и разтриваха краката му. Очите му бяха твърди и непроницаеми, гласът му режеше като бръснач. — Трябва да поговорим.

Свит на грамадния си като легло стол, увит в множество дрехи, владетелят бе едър и мек. Отпуснатата му кожа висеше на бледи гънки, ръцете и краката му бяха отслабнали от липсата на движение. След ритуалната си кастрация преди много десетилетия магът-император Сайрок’х напълно се различаваше от своя красив най-голям син, престолонаследника Джора’х. По традиция стъпалата му никога не докосваха пода.

Преди да се откаже от плътските желания, Сайрок’х беше родил много деца. Като баща на цялата илдирийска раса, той имаше изключително дълга плитка, културен символ на мъжественост. Тя висеше от главата му и се спускаше през рамото и гърдите му, усукана като дебело конопено въже, което помръдваше и се извиваше от самостоятелни нервни импулси.

Щом станеше център на тизма и хранилище на илдирийската мъдрост, магът-император можеше да живее два века. Сайрок’х десетилетия наред не бе благоволявал да ходи и беше оставил останалата част от илдирийската раса да е негови очи, ръце и крака. Имаше прекалено голямо самомнение, за да мисли за тези неща.

Отпуснат на грамадния си люлеещ се стол, той насочи вниманието си към адара. Кори’нх’нх отново поправи униформата си, радостен, че се е погрижил да си сложи всички медали и ленти, макар че нищо не можеше да впечатли великия владетел.

— Разкажи ми какво видя при Ансиър. Вече знам, че земляните са възпламенили планетата, но искам твоята обективна преценка. Каква заплаха представлява за Илдирийската империя кликиският факел? Смяташ ли, че Ханзейският съюз има намерение да го използва като оръжие срещу нас?

По гърба на Кори’нх полазиха тръпки.

— Война срещу Илдирийската империя ли? Не вярвам хората да са такива глупаци, господарю. Помислете само за мощта на нашия слънчев флот.

Очите на мага-император проблеснаха.

— Въпреки това не бива да пренебрегваме амбициите им. Разкажи ми за Ансиър.

Адарът заговори с кратки изречения и изложи голите факти, като рядко изразяваше мнение или тълкуваше събитията. Той бе получил подготовка за военен, а не за паметител, и разказът му просто отразяваше случилото се, без да забавлява с легенди великите мъже.

Магът-император се изтягаше на платформата си и го слушаше. Интелигентното му лице беше месесто, бузите му бяха закръглени, брадичката му приличаше на копче, потънало в меката кожа. Заради излъчващото му блаженство лице някои човеци го бяха сравнили с Буда. От изражението му лъхаше покой, самоувереност и благожелателност, ала адарът усещаше, че под повърхността се крие необходима жестокост.

— Значи всичко е минало точно според предвижданията на човеците, така ли?

— Освен една загадка. — Кори’нх се поколеба. — Трябва да ви покажа някои образи, господарю. — Той измъкна чипа с изображенията от колана на униформата си и го пъхна в портативното устройство, което носеше. — Въпреки че външно не проявявахме особено голям интерес, нашите кораби записаха всеки миг от колапса на планетата. Когато звездните пламъци обгърнаха Ансиър, видяхме ето това.

От дълбините на облаците изплуваха странни сферични тела и отлетяха надалеч от новороденото слънце. Блестяха така, сякаш обвивките им бяха от диаманти. Движеха се по-бързо дори от кораб с илдирийски космически двигател и се отдалечиха от пламтящите облаци.

Магът-император се сепна. Лицето му изразяваше смайване, дори мъничко страх.

— Покажи ми го пак. — Тъмните му очи бяха напрегнати, жадни.

— Тези тела дойдоха от вътрешността на газовия гигант, господарю. Никога не съм виждал такова явление.

Определено не са космически кораби. Прочетох съответните откъси от Сагата за седемте слънца и прерових други данни, но не открих нищо. Знаете ли какво може да е това, господарю?

— Нямам представа. — Магът-император изглеждаше ядосан, сякаш още малко и щеше да избухне, но не каза нищо повече.

Кори’нх виждаше по лицето му, че е познал сферичните тела, и се зачуди защо великият владетел крие от него какво представляват. Ала също така бе абсолютно сигурен, че никой маг-император не лъже поданиците си, затова отдаде съмненията си на самозаблуда.

Той се поклони.

— Това е целият ми доклад, господарю. Да разпространя ли изображенията на тези странни тела във флота, за да можем да следим за тях?

— Не. Излишно е. — Гласът на владетеля не оставяше място за спор. — Не бива да реагираме прекалено заради някаква маловажна загадка. — Той поглади дългата си виеща се плитка, която лежеше върху корема му. После се надигна и погледна Кори’нх в лицето, сякаш изведнъж беше взел някакво решение. Гласът му се поотпусна и той смени темата. — Имам друга важна задача за теб — задача, която не търпи отлагане.

Адарът отново сключи длани пред гърдите си.

— Както повелите, господарю.

— Слънчевият флот трябва да спаси нашата отломъчна колония на Крена. Върни ги у дома на Илдира.

Кори’нх се изненада.

— Какво се е случило? — Не успя да скрие надеждата в гласа си. — Операцията военна ли е? — Беше чел много истории в Сагата и искаше да изиграе роля, колкото и малка да е тя, в епически сблъсък.

— Крена е толкова малка, че едва може да се нарече „отломък“, а сега ги е връхлетяла страшна епидемия, от която вече умряха много заселници, включително губернаторът. Чрез тизма усетих тяхното страдание — болестта първо ослепява жертвите, после ги убива.

— К’лар бекх! — Адар Кори’нх се вледени. — Това е ужасно, господарю.

Плитката отново потръпна.

— Тъй като броят на заселниците падна под критичната плътност, за да функционира тизмът, реших да изоставя колонията. Вместо да пращаме все нови заселници на това опасно място, просто ще изтеглим хората си.

— Слушам, господарю — отвърна Кори’нх. — Бързо и ефикасно ще изпълня заповедта. Надявам се да предотвратим нови жертви. Трябва ли да вземем оборудването и сградите?

— Не, те са заразени. Освен това Теранският ханзейски съюз води продължителни преговори с нас и… купи Крена заедно с всичките й ресурси. Предварителните им тестове са ги убедили, че имат имунитет срещу болестта. Човеците ще се настанят в опразненото селище веднага щом евакуираме нашите хора.

Кори’нх се втрещи, особено след като бе станал свидетел на дръзкия експеримент с Ансиър, който щеше да им даде още четири луни за заселване.

— За какво им е на човеците нова планета? Те вече се разпространяват като зараза из страшно много светове.

— Всичко това е част от плана ми, адаре. По-добре да им оставим нашите отпадъци, за да не станат прекалено амбициозни.

Адар Кори’нх кимна.

— От десетилетия предупреждавам за това, господарю. Винаги трябва да сме нащрек. Предлагам да поддържаме предпазлива бдителност.

— Никога не преставам да го правя, адаре — отвърна магът-император. — Никога.