Кевин Андерсън
Скритата империя (29)

27.
Бернд Окая

Само опитно око можеше да прозре красотата на небесната мина в недовършената грамада, която се строеше сред луните на Ерфано.

Бернд Окая стоеше в прозрачния купол, инсталиран върху осеяната с кратери луна. При слабата гравитация на промишлената станция и огромния, обагрен в жълто-кафяво и масленозелено газов гигант, който изпълваше небето, Бернд изпитваше странна промяна на перспективата: исполинската планета му се струваше под него и той се чувстваше така, сякаш стремглаво пада в облаците.

Групи скитнически конструктори се бяха спуснали на скалите в системата, за да анализират геологическия им състав, след което бяха докарали подвижни фабрики и бяха започнали работа. Автоматичните топилни и рудни мелници бяха погълнали цели малки луни, бяха извлекли необходимите елементи и бяха отлели съответните пластини и компоненти. По-късно цяла армия от строителни работници бе сглобила гигантския индустриален пъзел.

От време на време някои от все още функциониращите кликиски роботи доброволно предлагаха да изпълняват опасни задачи на строителните обекти в границите на ханзейската територия. Работеха усърдно, не задаваха въпроси и не взимаха пари, но действаха по собствено разписание. Повечето скитници обаче не вярваха на тайнствените древни машини и предпочитаха да вършат всичко сами.

Тъй като това беше любимият му проект, небесна мина, която щеше да притежава и управлява, Бернд Окая бе тук от самото начало, повече от година. Живееше в аскетичните подземни жилища, пробити в малките луни и облицовани с полимерни стени. С обработването на ресурсите корабостроителницата растеше като гора. Високи греди, подпорни кули и яки кабели поддържаха скелета на Ерфанската небесна мина, докато скитниците укрепваха металната й плът.

Макар че имаше доверие на хората си, Бернд се намесваше в работата им и надзърташе над раменете им, докато сглобяваха ектиреакторите. Любимият инженер на баба му Елдън Кларин неотдавна беше дошъл с нови проекти и предложения за усъвършенстване на системите. Отначало Бернд се бе смутил от внезапната промяна на плановете, ала после беше разбрал, че прилагането на рационализациите няма да отнеме повече от седмица, а ако се окажеха ефикасни, те щяха да направят новата му небесна мина по-продуктивна и следователно по-печеливша.

Бе обещал на себе си и на скитническите кланове, че ще постигне успех. Баба му му беше дала изключителна възможност — макар някои да твърдяха, че не заслужавал нов шанс — и той нямаше намерение да я проиграе. Имаше да доказва много неща на себе си и на своя народ.

Докато седеше в командния купол и наблюдаваше последните приготовления, през входния тунел влезе инженер Кларин.

— Проверих всички системи. Небесната мина е почти готова за изстрелване.

— Все още ли сме в деветдесет и седем процента от предвижданите норми?

Инженерът се изненада.

— Откъде знаете?

— Преди час проверих. Все трябва да разбирам от нещо, нали? — Ръстът и репутацията на Бернд на побойник очевидно плашеха Елдън Кларин, ала вещината на инженера в математиката и естествените науки и изключителната му интелигентност на свой ред впечатляваха Бернд. — Щом мината навлезе в облачната обвивка на Ерфано, ще имаме много време за проверки. Нали ще останете тук, за да проверим всички системи?

Кларин изненадано свъси вежди.

— Говорителката Окая ме помоли да остана поне два месеца.

Бернд погледна надолу към огромната планета, за да избегне очите на инженера. Обикновено грубият му глас звучеше малко нервно.

— Искам да ви помоля за една услуга, инженер Кларин. Докато сме тук, ще ви помоля… бихте ли ми давали уроци? — Години наред беше заплашвал и крещял, за да постига своето, и сега се чувстваше извънредно странно да отправя такава молба.

Инженерът се изненада.

— По какво?

— Искам да получа по-стабилни знания за функционирането на небесната мина, от ектипроизводството до илдирийските космически двигатели. Нали ще се занимавам с това…

Кларин заби поглед в пода.

— Това е много… необичайно. Не сте прочут с научните си интереси.

Бернд Окая се изчерви.

— Това беше едно време. Сега съм шеф на нова небесна мина. Трябва да разширя кръгозора си.

Навън облечени в скафандри работници пълзяха по корпуса на увисналата в празното пространство фабрика. Той плъзна поглед по грамадните колекторни резервоари за суров водород и геометричните реактори, които обработваха и източваха алотропа екти. Голямата небесна мина имаше горна жилищна и поддържаща палуба, където бяха каютите на екипажа и командните центрове.

След като се построяваха на място край газовите гиганти, небесните мини се спускаха в облаците с мощни вътрешносистемни двигатели. Самите мини никога не напускаха газовите си домове и пълните с екти резервоари се откарваха с товарни кораби.

Илдирийската двигателна система се основаваше на директно физическо движение, без да прибягва до екзотични аномалии като червейни дупки или пространствени скокове. Но космическият двигател предизвикваше пространствено-времеви вълнов ефект, който — доколкото разбираше Бернд — релативистично забавяше времето на кораба. Двигателят някак си поддържаше „континуумна памет“, която позволяваше на корабите да се връщат на нужното място в реалното пространство. В резултат огромни разстояния се изминаваха за кратко време. За несведущия наблюдател всичко изглеждаше просто, макар че истинската механика бе изключително сложна. През следващите два месеца Кларин щеше да се опита подробно да обясни на Бернд системите.

Много отдавна, когато илдирийците им го бяха предложили, скитниците с готовност се бяха съгласили да управляват ектипроизвеждащите станции. Амбициозните кланове си бяха осигурили заеми от Илдирийската империя, за да наемат първите си небесни мини. Въпреки първоначалния провал на Дайм скитниците бяха превърнали космическите фабрики в доходен бизнес. Бяха копирали технологията на небесните мини, после ги бяха усъвършенствали и бяха построили други станции. Печалбите им растяха и те продължаваха да експериментират.

Бернд поведе Елдън Кларин по тунела към скафандърните камери.

— Време е да задействаме новата небесна мина. Искам да дойдете с мен.

Инженерът се изненада.

— Аз ли? Но вие сте шефът…

— Ще е полезно за досието ви, когато се приберете в Рандеву.

След час двамата стояха на платформата над скалите, чиито минерали бяха изчерпани за построяването на кораба. Над тях орбитираха още останки, също изчерпани откъм полезни метали. Навигационната опасност също щеше да играе ролята на димна завеса за производството на Ерфано.

Едни работници чакаха в модулните си заслони, други се носеха навън с главата надолу към масленозелената и жълто-кафява планета. Яки кабели не позволяваха на гигантската небесна мина да отлети.

Бернд включи скафандърната си радиостанция.

— Запалете двигателите за маневриране.

Капитаните на горната палуба се наведоха над пултовете за управление. Бернд виждаше мъничките им фигури зад осветения мостик. Облечени в скафандри работници стояха на наблюдателната платформа високо над първия реактор. Металната обшивка заблестя, когато двигателните реактори се нажежиха и забълваха горещи отработени газове. Новородената небесна мина опъна кабелите си като разгневено чудовище.

Докато гледаше величествения кораб, който щеше да управлява, Бернд бе обзет от вълнение. Никога не беше присъствал на потегляне на небесна мина, макар че няколко години бе командвал по-стари фабрики. Първата бе на Гликс и вече работеше с екипаж от ветерани, които почти не се нуждаеха от контрол. Ерфанската мина обаче едновременно беше голямо повишение и страхотен шанс за него.

Някои кланове мърмореха, че Бернд Окая вече е получил всички шансове, които заслужава. Беше ги пропилял в младостта си заради арогантността и егоизма си. Сега разбираше, че е бил глупак. Нямаше търпение да доведе жена си Марта и дванадесетгодишната си дъщеря Джуна да работят тук заедно с него.

Въпреки че някога бе имал грандиозни мечти да стане говорител, Бернд съзнаваше, че просто не е способен да ръководи целия си народ, нито да управлява толкова много ресурси. Като по-млад беше пъчил гърди и бе настоявал за важна роля в правителството, макар никога да не беше доказвал, че е достоен за уважение и отговорност. Това просто не бе за него и фактът, че го беше проумял, започваше да го променя.

Отначало завиждаше на Ческа Перони за близостта й с Ихи Окая, ала сега виждаше, че тя ще е по-талантлива говорителка от него. Съжаляваше за прибързаните си действия и недообмислени планове, но след образцовата си служба на Гликската небесна мина и с новия кораб щеше да стане най-добрия началник на ектипроизвеждаща фабрика.

Освободи подвижната платформа и активира двигателите, които ги издигнаха към извисяващата се над тях небесна мина. Бернд носеше ценен тънкостенен контейнер с псевдошампанско, традиционен символ, който скитниците продължаваха да използват за кръщаването на новите си кораби.

Подвижната платформа ги изкачи покрай заоблените складови камери и широката зейнала паст на шахтата за всмукване на газове. Кларин се взираше през визьора на шлема си, удивен колко огромен изглежда отблизо корабът.

Бернд застана пред предния ектирезервоар и усмихнато стисна бутилката псевдошампанско за гърлото. Знаеше, че в условията на безтегловност, когато шишето се удари в металната стена, той ще отскочи в обратната посока, затова се хвана за перилата.

Грижливо беше обмислил думите си.

— С огромна гордост спускам тази небесна мина. Гордея се не със себе си, а със способностите на скитническите строители, които построиха това чудо. Гордея се със своя всеотдаен екипаж, който ще работи на мината и ще я направи печеливша. И най-вече се гордея със самата небесна мина, защото тя символизира нашата способност да процъфтяваме там, където никой друг не смее да проникне. Нека Пътеводната звезда ни отведе при съдбата ни.

После замахна. Бутилката се удари в корпуса, стъклото се пръсна и псевдошампанското избухна в космическия вакуум. Образуваха се облаци от стъкълца и кипяща, съскаща пяна, които се изпариха като кометна опашка.

По комуникационните системи отекнаха аплодисменти, Бернд Окая издигна подвижната платформа към командната палуба. Двамата с инженера влязоха през херметичния шлюз и съблякоха скафандрите си. Екипажът на мостика се втурна към тях, за да ги поздрави.

— Откачете кабелите — нареди той: първата му заповед, издадена на борда на новата фабрика. Небесната мина се наклони. — Увеличете подаването на гориво.

Небесната мина се отдалечи от скалите и се насочи към облаците на Ерфано. Бернд погледна назад към опустялата корабостроителница, после се обърна напред и се втренчи в окото на газовия гигант. Богатите на суровини облаци го мамеха и той реши никога повече да не поглежда назад.