Робърт Лъдлъм
Сделката на Ринеман (8)

5

25 септември 1943 г., Щутгарт, Германия

Вилхелм Цанген стоеше до прозореца, който гледаше към щутгартския „Райхзиг плац“, държейки кърпичка върху възпалената си и изпотена брадичка. Тази простряла се пред него част от града не бе бомбардирана, беше гъсто населена и дори спокойна. В далечината се виждаше река Нескар със спокойно течащи води, забравила за разрушенията, очертаващи се на другия край на града.

Цанген разбра, че се очакваше да говори, да отговори на фон Шницлер, който представлява всички от „И. Г. Фарбен“. Другите двама мъже бяха толкова нетърпеливи да го чуят, колкото и самият Фон Шницлер. Нямаше смисъл да се бави. Трябваше да изпълни заповедите на Алтмюлер.

— Лабораториите на Круп не успяха. Независимо какво казва Есен, няма време за нови експерименти. Министерството на въоръженията го каза ясно. Алтмюлер е непоколебим. Той говори от името на Шпеер. — Цанген се обърна и погледна тримата мъже. — Смята, че вие сте отговорни.

— Как така? — попита фон Шницлер с издадени напред пълни устни и сърдит глас. — Как можем да бъдем отговорни за нещо, което не ни е известно? Това е нелогично. Смешно!

— Бихте ли искали да предам тази оценка в министерството?

— Благодаря, ще я предам сам — отговори Шницлер. — Фарбен не е замесен.

— Ние всички сме вътре — каза Цанген тихо.

— Как може да бъде замесена и пашата компания — попита Хайнрих Креп, директор на „Швайбварен“, най-големият полиграфически комплекс в Германия. — Нашата работа с Пеенемюнде практически не беше нищо, а ако имаше нещо — то беше неясно до глупост. Секретност е едно нещо, а да се лъжем е нещо съвсем друго. Нас не ни включвайте, хер Цанген.

— Вие сте вътре.

— Отхвърлям вашето обвинение. Проучих нашите връзки с Пеенемюнде.

— Може би не сте си изяснили всички факти.

— Глупости!

— Възможно е. Въпреки това…

— Такова условие едва ли би се отнасяло до мен, господин представител на Райха — каза Йохан Дитрих, син на „империята“ „Дитрих фабрикен“, мекушав човек на средна възраст. Фамилията Дитрих направи извънредно много за хазната на националсоциалистите. Когато бащата и чичото умряха, Йохан Дитрих продължи да ръководи повече по име, отколкото на практика. — В „Дитрих“ не се е случило нищо, което аз да не знам. Нямаме нищо общо с Пеенемюнде!

Йохан Дитрих се усмихна, свивайки пълните си устни. Подпухналите му клепачи издаваха злоупотреба с алкохол и невъздържани сексуални наклонности. Цанген не можеше да го понася. Мъжът, който всъщност не бе никакъв мъж, бе позор, а начинът му на живот — предизвикателство към германската индустрия. Цанген отново почувства, че няма смисъл от бавене. Информацията няма да бъде изненада за Шницлер и Креп.

— Има много неща от „Дитрих фабрикен“, за които вие не знаете нищо. Вашите собствени лаборатории работеха съвместно с Пеенемюнде в областта на химическите взривове.

Дитрих пребледня, Креп го прекъсна.

— Каква е целта ви, господин представител на Райха? Вие ни повикахте тук само за да ни оскърбявате ли? Казвате ни на нас, директорите, че не сме господари на нашите компании? Аз не познавам Хер Дитрих много добре, но мога да ви кажа със сигурност, че фон Шницлер и аз не сме марионетки.

Фон Шницлер гледаше Цанген внимателно, наблюдавайки как представителят на Райха използва кърпичката си. Цанген продължаваше да попива нервно брадичката си. — Предполагам вие имате специална информация, като тази, която току-що предадохте на хер Дитрих, за да докаже вашите твърдения.

— Имам.

— Значи вие казахте, че отделни операции в нашите собствени фабрики са скрити от нас.

— Да. Точно така.

— Тогава как можем да сме отговорни? Това са налудничави обвинения.

— Те имат някакви практически основания.

— Сега вие говорите с увъртания — извика Дитрих едва съвзел се от обидата на Цанген.

— Съгласен съм с него — каза Креп, въпреки че съгласието с явния хомосексуалист беше неприятно, но задължително.

— Хайде, господа. Мога ли да ви нарисувам картината? Това са вашите компании. „Фарбен“ достави осемдесет и три процента от всички химикали за ракетите; „Швайбварен“ изработи един проект; „Дитрих“ — повечето от съставките за опакованите експлозиви. Ние сме в криза. Ако не я преодолеем, никакви протести, че не сте знаели, няма да ви помогнат. Бих могъл да отида и по-далече като кажа, че има хора от министерството и на други места, които ще отхвърлят, че има нещо скрито. Вие просто сте заровили заедно главите си в пясъка. Не съм сигурен дори, че тази оценка не е слаба.

— Лъжи! — извика Дитрих.

— Абсурд! — добави Креп.

— Но отвратително практично — заключи фон Шницлер бавно, гледайки в Цанген. — Значи това е, което искате да ни кажете, нали? Което Алтмюлер ни казва. Или да впрегнем всички наши ресурси, за да намерим решение — т.е. да помогнем на нашия индустриален Шваилинг или ще бъдем в еднаква немилост в очите на министерството.

— И в очите на Фюрера — присъда на самия Райх — каза Креп.

— Но как? — попита уплашеният Йохан Дитрих.

Цанген си спомняше точно думите на Алтмюлер.

— Вашите компании имат дълга, многогодишна история. Обединени и поотделно. От Балтийско до Средиземно море, от Ню Йорк до Рио де Жанейро, от Саудитска Арабия до Йоханесбург.

— И от Шанхай надолу до Малайзия, от пристанищата на Австралия до Тасманово море — каза тихо Шницлер.

— Те не ни засягат.

— Не мислех…

— Мислите ли, господин представител на Райха, че решението лежи в нашите минали връзки — фон Шницлер се наведе напред с ръце на масата и очи, вперени в нея.

— Това е криза. Никакви пътища не могат да бъдат пренебрегнати. Комуникациите могат да бъдат ускорени.

— Без съмнение. Кое ви кара да мислите, че те ще бъдат заменени? — продължи директорът на „Й. Г.Фарбен“.

— Печалбите — отговори Цанген.

— Трудни за харчене, когато срещу нас има наказателен взвод. — Фон Шницлер обърна своето голямо туловище и погледна към прозореца с тъжно изражение.

— Вие приемате поръчките от специфични сделки. Аз отдавам повече значение на пропуските.

— Изяснете това, моля — очите на Креп останаха върху повърхността на масата.

— Има около двайсет и пет приемливи източници за начупени диаманти. Приемливи в смисъл, че могат да бъдат добити и доставени необходимите количества в една поръчка. Африка и Южна Америка, едно-две находища в Централна Америка. Тези мини са ръководени от компании с твърди условия за сигурност: британски, американски, френски, белгийски… вие ги знаете. Доставките са под контрол, предназначенията — проверявани… Предлагаме доставките да бъдат докарани по странични пътища, а предназначенията — променени в неутрални територии от експедитора, като се заобиколят нормалните мерки за сигурност. Актове на неопитност, ако искате, човешка грешка, но не и предателство.

— Изключително печеливши грешки — допълни фон Шницлер.

— Точно — каза Вилхелм Цанген.

— Къде намирате тези мъже? — попита Йохан Дитрих със своя писклив глас.

— Навсякъде — отговори Хайнрих Креп.

Цанген попи брадичката си с кърпичка.