Робърт Лъдлъм
Сделката на Ринеман (15)

12

26 декември 1943 г., Вашингтон

Суонсън се протегна към малкия лост за вътрешния телефон, поставен на бюрото му, и каза:

— Изпратете г-н Кендъл.

Изправи се на мястото си и зачака вратата да се отвори. Той нямаше да обиколи бюрото, за да посрещне мъжа. Нямаше дори да протегне ръка в знак на гостоприемство. Спомни си, че Уолтър Кендъл беше избегнал ръкуването с Оливър и Крафт в „Шератън“. Ръкуването нямаше да бъде забелязано, но избягването му — непременно.

Кендъл влезе и затвори вратата Суонсън забеляза, че външният му вид почти не бе се променил от онази следобедна среща, която беше наблюдавал от скритата стая преди единайсет дни. Кендъл беше облечен в същия костюм и явно същата зацапана риза Само Господ знаеше на какво прилича бельото му — неприятна тема за размисъл. Долавяше се едва забележима усмивка на горната му устна. Тя не издаваше гняв или презрение. Човекът просто дишаше по този начин с уста и ноздри едновременно. Също като някое животно.

— Влезте, г-н Кендъл. Седнете.

Кендъл седна без коментар. Очите му срещнаха за момент очите на Суонсън, но само за кратко.

— Записан сте в тефтера ми за срещи като повикан, за да уточните специфично просрочване на договор с „Меридиан“ — каза генералът и седна на стола си. — Не за да оправдавате, а просто да пресмятате. Като… външна ревизорска фирма можете да направите това.

— Но не за това съм тук, нали? — Кендъл се протегна и извади от джоба си смачкан пакет цигари. Той смачка края на цигарата, преди да я запали Суонсън забеляза, че ноктите на счетоводителя бяха запуснати — груби и мръсни в краищата. Бригадирът започваше да осъзнава, но не искаше да се задълбочава — имаше нещо болно у Уолтър Кендъл, външният му вид беше просто израз на това.

— Не, не за това си тук — отговори рязко генералът — Искам да дам основните правила, за да няма оправдания, че някой от нас не е доразбрал нещо… И, най-вече, за да не би ти да не разбираш.

— Основните правила са при игрите. Каква игра ще играем, генерале?

— Може би… „Чисти Униформи“ — това ще е сполучливо име на игра. Или „Намеса в Буенос Айрес“ — това може да ти прозвучи по-добре.

Кендъл, който оглеждаше цигарата си, внезапно премести очи към генерала.

— Значи Оливър и Крафт не можаха да изтърпят? Те трябваше да доставят на учителя си пълна информация. Не смятах, че я искаш.

— Нито Крафт, нито Хауард Оливър са се свързвали с този кабинет или с мен отпреди една седмица. Откакто ти замина за Женева.

Кендъл направи пауза и продължи:

— Значи униформата ти е дяволски мръсна сега… „Шератън“! Мислех, че е доста необичаен избор за Крафт, той е по-скоро привърженик на хотел „Уолдорф“… Значи си поставил подслушватели в стаята. Вкарал си ги в капал. — Гласът на Кендъл беше дрезгав, не беше ядосан или повишен. — Само си спомни как стигнах до целта. Как стигнах до Женева. Това също ли го записа?

— Ние направихме услуга на Управлението за военно производство — нещо като търговски преговори с фирма в Женева Често се случва. Въпреки това често следим нещата, ако решим, че има някакви предубеждения…

— Глупости!

Суонсън въздъхна тежко.

— Тази реакция е безсмислена. Не искам да се разправям с теб. Това, което исках да ти кажа, ти казах. Имам една… редактирана лента, която може да те прати право на бесилото или на електрически стол. Оливър… — за него се отнася същото… Крафт може и да се измъкне само с доживотен затвор. Ти се присмиваше на съмненията му, не му позволи да говори… Всичко е по местата си, нали разбра?

Кендъл се облегна напред и загаси цигарата си в пепелника на бюрото на Суонсън. Страхът изведнъж го принуди да погледне генерала; започна да търси причината.

— Но вие се интересувате повече от Буенос Айрес, отколкото от електрическия стол — това е самата истина, нали?

— Принуден съм. Колкото и да ми е неприятно. Колкото и да ми е отвратително…

— Без будалкане — прекъсна го рязко Кендъл. Той не беше аматьор в подобни дискусии. Знаеше точно кога да изтъкне себе си и онова, с което беше помогнал. — Както вече каза, всичко е ясно. Мисля, че си вътре в свинарника заедно с всички нас… Така че не се прави на Христос. Ореолът ти смърди.

— Добре, но не забравяй, че имам достатъчно други кочини, в които да избягам. Едно огромно Министерство на войната, което може да ме изведе в Бирма или Сицилия за четирийсет и осем часа. Ти нямаш такъв покровител. Ти си просто там… в кочината. Всички да те оглеждат. А на всичко отгоре имам и една лента, която може да те направи много, много специален човек. Точно с това разбиране искам да си наясно и се надявам, че ти е ясно.

Кендъл смачка края на втора цигара и я запали от обратната страна. Димът се носеше около ноздрите му, той щеше да каже нещо, но спря и се втренчи в генерала. Погледът му бе смесица от страх и враждебност.

Суонсън откри, че умишлено отбягва погледа на Кендъл. Ако обърнеше внимание мъжът в момента трябваше да признае и договора. Изведнъж осъзна онова, което щеше да направи договора поносим. Точно това беше отговорът, неговият отговор — поне това беше повърхностният отговор. Учуди се, че не му беше хрумнал по-рано.

Уолтър Кендъл трябваше да се елиминира.

Също както Ерих Ринеман, който трябваше да бъде очистен.

След като приключеше в Буенос Айрес, Кендъл трябваше задължително да бъде убит.

Всички следи, водещи към правителството на Съединените щати, щяха да бъдат потулени.

Чудеше се дали хората в Берлин бяха толкова предвидливи, че да вземат толкова невероятни решения. Съмняваше се.

Повдигна поглед и видя мръсния, болен счетоводител и отвърна на погледа му със същата настойчивост Генерал Алан Суонсън вече не се страхуваше. Нито пък чувстваше някаква вина.

Той беше войник.

— Ще продължим ли, г-н Кендъл?

 

 

Проектите на счетоводителя за Буенос Айрес бяха добре обмислени. Суонсън откри, че е учуден от чувството за маневра и превантивни мерки от страна на Уолтър Кендъл. Този човек разсъждаваше като канален плъх — инстинктивно, като пробваше източниците на миризми и светлина. Неговата сила се състоеше в подозренията в постоянно променящите се оценки на противниците му. Той действително беше едно хищно животно, умеещо да избягва всички опасности.

Основните интереси на германците можеха да се сведат до три качеството на диамантите и фрагментите, количеството на пратката и, накрая, методите за безопасен транспорт до Германия. Ако всички тези обстоятелства не можеха да бъдат гарантирани, нямаше да има доставка на плановете на жироскопите — системата за водене.

Кендъл предполагаше, че пратките от диаманти ще бъдат проверявани от група експерти от три до пет човека, а не само от един или двама. Група! Необходимият срок от време можеше да бъде удължен в зависимост от съвършенството на инструментите, които щяха да бъдат използвани. Тази информация бе получил от представителите на „Коенинг“ в Ню Йорк. През същото това време щяха да направят общи усилия, за да се споразумеят един аерофизик да оцени плановете на жироскопа доставени от Пеенемюнде. Ако нацистите бяха толкова предпазливи, колкото допускаше Кендъл, плановете щяха да пристигат на партиди, в зависимост от разписанието, което бяха изчислили, за проверка на диамантите. Ученият щеше да има достъп до плановете в пълна изолация, за да се гарантира, че няма да има време и възможност за снимки или дубликати до момента, в който приключи работата групата за проверка на диамантите.

След като и двете страни по сделката получеха онова, което търсеха, Кендъл очакваше да настъпи най-големият риск по гарантиране на сигурен транспорт на пратките до съответните бази. Логично бе това „оръжие“ да бъде идентично и за двете страни — заплаха от изобличаване; предателство на кауза и отечество.

Наказанието за това щеше да бъде смърт.

Същото „оръжие“, с което го държеше генералът Държеше Уолтър Кендъл.

Какво ново имаше във всичко това?

Смята ли Уолтър Кендъл, че е възможно да се вземат плановете и впоследствие да се саботира или да се провали диамантената пратка?

Не! В никакъв случай, докато тази сделка оставаше в ръцете на цивилни хора. Опасността от изобличение бе прекалено голяма. Имаше прекалено много доказателства за осъществяваните контакти. Нито критичните ситуации можеха да бъдат отречени, а и имената на участващите бяха известни. Петното на сътрудничеството застрашаваше да съсипе хора и корпорации. Много лесно можеха да бъдат пуснати „автентични“ слухове.

Ако военните се намесеха, цивилните щяха веднага да се откажат. Те щяха да изоставят доставките.

Суонсън трябваше да е наясно с всичко това то беше негово творение.

Суонсън беше наясно с нещата.

Къде ще се проверяват диамантите? Къде е най-подходящото място за това?

Отговорът на Кендъл бе кратък — всяко място, което изглеждаше добро за едната страна, щеше да бъде отхвърлено от другата. Той смяташе, че германците са наясно с този проблем и по тази причина бяха предложили Буенос Айрес. И това беше записано на магнетофонната лента. Не е ли успял да я прослуша Суонсън?

Властни мъже в Аржентина безспорно бяха на страната на нацистите, но ежедневната им зависимост от съюзниците в икономическо отношение имаше предимство. Неутралитетът се контролира от икономическите фактори. Поради това всяка от страните имаше по нещо — германците щяха да намерят една обстановка, която им симпатизира, но и американците бяха способни да изтръгнат достатъчно силно влияние, което да противодейства на тази симпатия, без да я елиминира.

Кендъл уважаваше хората от Берлин, които се бяха спрели на Буенос Айрес. Те разбираха необходимостта от балансиране на психологическите елементи, необходимостта да се откажат от нещо, като все пак запазят сферата си на влияние. Бяха добри в преценките си.

Всяка от страните щеше да бъде изключително внимателна, обстановката го изискваше. Улучването на точно подходящото време щеше да е от съдбовно значение.

Суонсън знаеше как ще бъдат изнесени плановете — щеше да се направи канал от последователни самолети, които да долетят до крайбрежните бази под дипломатическо прикритие. Това прикритие щеше да важи и за военните. Само той — Суонсън — щеше да знае за операцията, никои друг от армията и от правителството нямаше да бъде уведомен за това. Щеше да направи необходимите приготовления и да ги съобщи на Кендъл в подходящо време.

— Какъв транспорт ще използват германците при пристигането си? — попита генералът.

— Техният проблем е по-голям, ще имат истински проблем. Отчитат тази трудност, така че сигурно ще искат стопроцентови гаранции. Може да поискат заложник, но все пак не ми се вярва да направят това.

— Защо?

— Кой всъщност замесен, но незаменим, имаме ние Господи. Ако бях аз, вие щяхте да сте първият, който да каже: „Застреляйте този кучи син!“ — Погледите им отново се срещнаха за кратко време. — Разбира се, не можете да знаете какви мерки за безопасност съм взел, много униформи ще се изцапат, ако стане нещо.

Суонсън разбра заканата на Кендъл. Той знаеше, че може да се справи. Щеше да му отнеме малко време за мислене, но това щеше да стане по-късно. Нямаше да бъде непреодолимо препятствие да се справи с Кендъл. Първо щеше да бъде изолиран, а чак след това щеше да се появи досието…

— Хайде да се съсредоточим върху техните намерения — как очакват да изпратят пратката от диаманти? Не е нужно да се преследваме един друг — каза Суонсън.

— Значи вече минахме този стадий?

— Смятам, че да.

— Добре. Само не го забравяй — отговори Кендъл.

— Диамантите ще бъдат донесени до Буенос Айрес. Направена ли е подготовка за това?

— Прави се в момента. Дата за доставка след около три, три и половина седмици. Освен ако не стане някой гаф в южния Атлантик. Ние поне не очакваме да стане нещо такова.

— Групата за инспекции свършва работата си в Буенос Айрес. Ние изпращаме физика… кой ще бъде? Спинели?

— Не. Заради двете страни го отхвърлихме. Но вие знаете всичко това…

— Да. Кой тогава?

— Мъж на име Лайънс. Юджиин Лайънс. Ще ви дам папка с информация за него. Ще се поизпотите, докато четете, но ако има някой по-добър от Спинели, то това е самият той. Няма да поемаме никакви рискове. Той е в Ню Йорк сега.

Суонсън записа нещо.

— Какво ще кажете за германския транспорт? Имате ли някаква идея?

— Няколко. Неутрален товарен самолет северно от Ресифи в Бразилия, на изток към Лас Палмас или някъде из Гвинея на Африканския бряг. След това направо към Лисабон и заминават. Това е най-бързият маршрут. Но те може да не искат да поемат този риск с въздушните коридори.

— Звучиш като военен.

— Когато върша някаква работа, я върша добре.

— Има ли още нещо?

— Смятам, че сигурно ще се спрат на подводница. Може би даже две — с цел заблуда. Това е по-бавен начин, но абсолютно сигурен.

— Подводници не се допускат в аржентинските пристанища. Нашите южни патрули ще ги взривят на секундата. Ако влязат, ще бъдат задържани. Ние няма да променим тези правила.

— Може да ви се наложи.

— Това е невъзможно. Трябва да има друг изход.

— Може би ще трябва вие да го измислите. Не забравяйте тези чисти униформи.

Суонсън погледна встрани.

— Какво ще кажете за Ринеман?

— Какво искате да знаете за него? Той е на път да се връща обратно. С неговите пари дори Хитлер не може да го отхвърли.

— Не му вярвам.

— Ще бъдете прекалено голям глупак, ако му повярвате. Но най-лошото, което може да направи, е да поиска концесии или пари и от двете страни. Какво от това. Той ще свърши работа. Защо да не свърши работа?

— Сигурен съм, че ще свърши работата, в това съм убеден… Това ме води до основната цел на тази среща. Искам мъж в Буенос Айрес. В посолството.

Кендъл осмисли онова, което чу от Суонсън, преди да отговори. Протегна се към пепелника и го постави на фотьойла.

— Един от вашите или един от нашите? Нуждаем се от някой, но сметнахме, че ще се съгласите ние да го намерим.

— Грешно сте пресмятали. Вече съм го избрал.

— Това може да е опасно. Казвам ви това без задоволство… понеже вече съм го казал.

— Ако ние се наместим, цивилният контингент ще излезе? — Това бе въпрос, а не констатация.

— Има смисъл във всичко това…

— Само ако човекът, когото изпратя, знае за диамантите. Вие трябва да направите всичко възможно той да не разбере за тях. — Това вече прозвуча като изявление. — Направи всичко възможно, Кендъл. Животът ти зависи от това.

— Какво искате да кажете? — попита счетоводителят, докато наблюдаваше отблизо Суонсън.

— Шест хиляди мили делят Буенос Айрес от заводите „Меридиан Еъркрафт“. Искам пътуването да мине без всякакви инциденти. Искам плановете да бъдат донесени от професионалист.

— Поемате голям риск, много униформи могат да бъдат изцапани, нали генерале?

— Да. На този мъж ще бъде казано, че Ринеман е направил сделката за плановете с Пеенемюнде. Ще кажем, че Ринеман е намесил и германското нелегално движение. С маршрути за бягство.

— Съмнително е дали ще повярва. От кога нелегалните движения работят за пари? Защо ще им е необходимо да излизат с цели три хиляди мили извън собствената си територия? Или например защо ще искат да работят с Ринеман?

— Защото те имат нужда от него и той има нужда от тях. Ринеман бе изпратен в заточение като евреин, а това беше грешка. Той конкурираше „Круп“. Все още има много хора, лоялни към него в немската индустрия, а и има офиси в Берн… Кризата ни в областта на жироскопите не е никаква тайна, наясно сме с всичко това. Ринеман използва тази информация и прави сделка в Берн.

— Защо е необходимо тогава въобще да бъде използвано нелегалното движение?

— Имам нещо предвид. Това не е твоя работа — Суонсън отговори рязко, с акцент на всяка отделна дума Мина му през ум, че се преуморяваше отново. Трябваше да се наблюдава, защото това изчерпваше силите му. А точно сега трябваше да бъде убедителен. Трябваше да накара Кендъл да се подчинява, без да задава въпроси. Най-важното бе да въведе Сполдинг в обсега на Ерих Ринеман. Самият Ринеман бе целта.

Бригадирът наблюдаваше мръсния мъж пред себе си. Прилошаваше му само при мисълта, че такава човешка отрепка като него бе необходима в настоящия момент. Или може би сам си беше виновен за тази ситуация? Използваш го, след което нареждаш да бъде екзекутирал. Всичко това приближаваше световете, в които живееха.

— Добре, г-н Кендъл. Ще говоря бавно… Човекът, който съм избрал за Буенос Айрес, е един от добрите агенти, които имаме в разузнаването. Но не искам да поемам и най-малък риск той да разбере за трансфера на диаманта. Ако излезе, че Ринеман работи сам, това ще бъде съмнително. Включването на нелегалното движение вече поставя нещата извън подозренията.

Суонсън беше направил домашната си работа. Всички говореха за нелегалните движения във Франция и на Балканите, но германското нелегално движение бе работило по-упорито и по-ефективно, с повече жертви от всички останали. Вече бившият мъж от Лисабон щеше да знае това. Именно на това разчиташе, за да легитимира задачата в Буенос Айрес.

— Чакай малко… Исусе Христе! Чакай малко. — Начумереният израз, изписан по лицето на Кендъл, изведнъж се промени. Сякаш изведнъж бе открил нещо, което го развеселяваше в думите на Суонсън. — Това може да е добро средство.

— Какво искаш да кажеш с израза средство?

— Точно това. Казваш, че ще го използваш заради този агент. Нелегалното движение е извън подозрения и всичко останало… Окей, да отидем по-нататък. Вие току-що посочихте гаранциите, които ще трябва да дадем.

— Каква гаранция?

— Това, че пратката от мините „Коенинг“ ще може да напусне Буенос Айрес. Това ще е и козът ни… Нека ви задам няколко въпроса. И, моля ви, дайте ми точни отговори.

„Плъх“, помисли си Суонсън, докато гледаше към развълнувания, небрежен мъж.

— Продължавай нататък.

— Това нелегално движение. Те са извели доста хора от Германия, извели са много известни хора. Искам да кажа… всеки знае това.

— Те са… това е… било много ефективно.

— Имат ли някакви връзки в германската флота?

— Предполагам. Централното съюзническо разузнаване ще има по-точна информация…

— Но вие не желаете да искате информация от тях?

— Изключено.

— Но все пак е възможно?

— Какво?

— Немската флота, по дяволите! Подводният флот!

Кендъл се бе облегнал напред с втренчени в Суонсън очи.

— Предполагам. Не съм… не съм от разузнаването. Германското нелегално движение има голяма мрежа. Предполагам, че имат контакти във военноморското командване.

— В такъв случай това е възможно.

— Да, точно така — всичко е възможно. — Суонсън понижи глас. — Възможно е.

Кендъл се облегна на стола и смачка цигарата си. Той се усмихна с непривлекателната си усмивка и махна с пръст на Суонсън.

— В такъв случай ето ви историята. Ще бъдете чист, а и няма да будите съмнения… Докато купуваме тези планове става така, че се появява немска подводница, която обикаля наоколо, готова да се появи на повърхността и да докара един, даже двама много важни бегълци. С помощта на нелегалното движение. Каква по-добра причина една подводница да изплува във вражески води? Пазени от патрули… Само, че никой не слиза. Вместо това се качва нов товар на борда.

Суонсън се опита да осъзнае разсъжденията на Кендъл.

— Ще има доста усложнения…

Грешка! Това ще е нещо изолираш. Едното няма нищо общо с другото! Това ще са само приказки, така или иначе.

Бригаден генерал Алан Суонсън можеше да разбере кога е срещнал мъж с повече възможности от неговите.

— Възможно е. Радиозатъмнение. Централни съюзнически… Заповеди…

Кендъл се изправи от стола и започна да говори тихо:

— Подробностите. Ще ги уточня… А вие ще ми платите. Господи, и то как ще платите!