Робърт Лъдлъм
Сделката на Ринеман (39)

36

Сполдинг слушаше и не вярваше… Чудовищността на престъплението бе толкова невероятна в точния смисъл на думата, че беше извън пределите на неговите разбирания.

Човекът с хлътналите очи беше Ашър Фелд, командир на Временното крило на Хаганах, действащо в Съединените щати. Той разказваше…

— Операцията… размяната на проектите на системата за водене на самолети в големите височини срещу индустриални диаманти, бе наречена с името „Тортюгас“ от американците, по-точно от един американец. Той бе решил трансферът да се извърши в Драй Тортюгас, но това явно е било отхвърлено от Берлин Въпреки това името било запазено като кодово название от този човек. Въвеждащата в заблуждение връзка съвпада точно с неговата собствена паника да не бъде въвлечен. Оказва се, че за него и за Феърфакс за тази операция най-подходящ е мъжът от Лисабон.

— Когато Министерството на войната изпраща разрешителните за товарене в офиса на компанията „Коенинг“ в Ню Йорк, един съюзнически снабдител, съшият този човек кодира разрешителното като „Тортюгас“. Ако някой провери, „Тортюгас“ е операция на Феърфакс. Значи — няма да бъдат задавани въпроси.

— Концепцията за договарянето най-напред е била сътворена от Nachrichtenchieitst. Сигурен съм, че сте чували за Nachrichtendienst, полковник…

Дейвид не отговори. Не можеше да говори. Фелд продължи:

— Ние от Хаганах научихме това в Женева Донесоха ни за една необикновена среща между американец, наречен Кендъл, финансов анализатор на важна самолетна компания, и един много презиран германски бизнесмен, хомосексуалист, изпратен в Швейцария от водещ администратор в Министерството на въоръженията, Unterstaatssecretar Франц Алтмюлер… Хаганах е навсякъде, полковник, включително в задграничните представителства на Министерството и на Луфтвафе.

Дейвид продължаваше да гледа втренчено евреина толкова точен в неговия необикновен… невероятен разказ.

— Мисля, ще се съгласите, че такава среща е необичайна. Не бе трудно да манипулираме тези двама пратеници в ситуация, която ни позволи да направим запис. Това бе в отдалечен ресторант; те бяха аматьори.

— Тогава ние разбрахме главното. Материалите и основното местоназначение. Но не точното място на размяната. А това бе най-важният фактор. Буенос Айрес е огромен, неговото пристанище — още повече. То се простира на мили… Къде ли в това огромно пространство от земя, планини и вода ще бъде извършена размяната?

— Тогава получихме вест от Феърфакс. Мъжът от Лисабон бе извикан. Най-необичайното действие. Но колко добре измислено! Най-добрият специалист по изграждане на шпионска мрежа в Европа, с перфектен немски и испански език, експерт по хелиографни проекти. Колко логично. Съгласни сте, нали?

Дейвид понечи да говори, но спря. Казаните неща пробудиха проблясъци от светлина в ума му. И невероятни асоциации… толкова невероятни, колкото и думите, които чуваше. Той можеше само да поклати глава. Безмълвно.

Фелд го гледаше внимателно. После отново проговори.

— В Ню Йорк аз ви обясних, макар и накратко, саботажа на летището в Терсейра. Фанатици Фактът, че мъжът от Лисабон може да се обърне и да бъде страна в размяната, бе твърде много за сприхавите испански евреи. Никой не бе по-облекчен от нас, хората от Временното крило, когато вие се спасихте. Предположихме, че вашият престой в Ню Йорк бе, за да се доизпипат детайлите по придвижването и размяната в Буенос Айрес.

— Тогава изведнъж се оказа, че няма повече време. Докладите от Йоханесбург, непростимо закъснели сочеха, че диамантите са пристигнали в Буенос Айрес. Ние взехме необходимите жестоки мерки включително направихме и опит да ви убием. Но той бе предотвратен, предполагаме от хората на Ринеман. — Ашър Фелд спря. След това добави уморено. — Останалото вие знаете.

Не! Той не знаете останалото! Нищо повече!

Безумие!

Лудост!

Всичко беше нищо! Нищо беше всичко! Годините! Човешкият живот!… Ужасните кошмари от страх… убийството! Ох, Господи, убийството!

И за какво?… О, Господи! За какво?

— Ти лъжеш! — Дейвид удари с ръка по масата. Стоманата на пистолета изплющя върху дървото с такава сила, че вибрациите изпълниха стаята. — Ти лъжеш! — изрева, а не изкрещя той. — Аз съм в Буенос Айрес, за да купя проектите! Автентичните! Потвърдени чрез код, така че да бъде платено в Швейцария на оня кучи син! Това е всичко. Нищо повече! Нищо повече въобще! Не и това!

— Да… — Ашър Фелд заговори меко. — Това е всичко.

Дейвид се завъртя в кръг. Опъна врата си, блъскащите удари в главата му не спираха ослепяващите проблясъци на светлина пред очите му причиняваха ужасна болка. Видя телата на пода кръвта, труповете на дивана кръвта. Жива картина на смъртта. Смърт.

Целият му таен свят бе изтръгнат от орбитата си. Хиляди рискове… болки, манипулации, смърт. И още смърт, всичко избледнява в безлична празнота. Измяната ако това бе измяна, бе толкова огромна, стотици хиляди бяха принесени в жертва за абсолютно нищо.

Трябваше да спре. Трябваше да мисли. Да се концентрира.

Погледна към болезнено слабия Юджиин Лайънс, лицето му беше бяло като платно.

Мъжът умира, помисли Сполдинг.

Смърт.

Трябваше да се концентрира.

О, Господи! Трябваше да помисли. Да започне отнякъде. Мисли!

Концентрирай се!

Или ще загуби ума си.

Обърна се към Фелд. Очите на евреина изразяваха съчувствие. Трябваше да има нещо друго в тях, но нямаше. Те му съчувстваха.

И въпреки това те бяха очи на човек, който убива спокойно, обмислено.

Както той, мъжът от Лисабон, бе убивал.

Екзекуция.

За какво?

Имаше въпроси. Концентрирай се върху въпросите! Слушай! Намери грешка Намери грешка, ако някога е била нужна грешка в този свят, тя бе нужна точно сега!

— Не ти вярвам — каза Дейвид, опитвайки се по-силно от всякога да бъде убедителен.

— Аз мисля, че вярваш — отговори Фелд тихо. — Момичето, Лесли Хаукууд, ни каза, че не си знаел. Оценка, която ми се струваше, че трудно мога да приема… А сега я приемам.

Дейвид трябваше да помисли за момент. Отначало името Лесли Хаукууд. Не му говореше нищо. И изведнъж, разбира се, се сети. Болезнено.

— Как е свързана тя с вас? — попита той вцепенено.

— Харълд Голдсмит е неин вуйчо — по майчина линия, разбира се, защото тя не е еврейка.

— Голдсмит? Името… не значи нищо за мен… — Съсредоточи се! Трябва да се съсредоточи и да говори разумно.

— То значи нещо за хиляди евреи. Той е човекът зад преговорите между Барух и Лемън. Той е направил повече от всеки мъж в Америка, за да освободи нашите хора от лагерите… Той отказваше да има нещо общо с нас, докато цивилизованите, състрадателни мъже от Вашингтон, Лондон и Ватикана не му обърнаха гръб. Тогава дойде при нас… с ярост. Той предизвика ураган и племенницата му бе пометена от него. Тя преиграва може би, но е отдадена, действена. Тя се движи в кръгове, недостъпни за евреите.

— Защо?… — Слушай! За Бога, слушай! Бъди разумен. Съсредоточи се!

Ашър Фелд спря за момент, тъмните му хлътнали очи бяха забулени от тиха омраза.

— Тя срещна дузина… стотици може би, от онези които Харълд Голдсмит освободи. Видя снимки чу разкази. Това бе достатъчно.

Беше готова.

Спокойствието бе започнало да се връща при Дейвид. Лесли бе трамплинът, от който се нуждаеше, за да се върне обратно от лудостта. Имаше въпроси…

— Не мога да отхвърля предварителното условие, заради което Ринеман купи проектите…

— О, хайде! — Прекъсна го Фелд. — Вие бяхте мъжът в Лисабон. Колко често вашите собствени агенти най-добрите ви мъже, преценяваха Пеенемюнде като неуязвим Германските нелегални не се ли отказаха сами от задачата за проникване там?

— Никой не се отказва. И от двете страни. Германските нелегални са част от това! — „Това бе грешката“, помисли Дейвид.

— Ако беше така — каза Фелд, показвайки с глава към мъртвите германци на дивана, — тогава тези мъже са били нелегални. Знаете Хаганах, Лисабон. Ние не убиваме такива хора.

Сполдинг гледаше към тихо говорещия евреин и знаеше, че той казва истината.

— Миналата вечер — каза бързо Сполдинг — на Параня аз бях следен, пребит… но видях документи за самоличност. Те бяха от Гестапо.

— Те бяха Хаганах — отговори Фелд. — Гестапо е най-доброто ни прикритие. Ако те бяха хора от Гестапо, това предполага, че са знаели за вашата дейност… Дали тогава щяха да ви оставят жив?

Сполдинг започна да възразява Гестапо не би рискувало да убива в неутрална страна; не, поне когато хората им имат документи за самоличност. След това разбра абсурда на своята логика Буенос Айрес не е Лисабон. Разбира се, че те биха го убили. И тогава си припомни думите на Хайнрих Щоли; „Ние проверихме на най-високо равнище… не е Гестапо… невъзможно…“

И неуместното извинение — расовите теории на Розенберг и Хитлер не се споделят… основно икономически…

Защита на незащитимото, предложена от човек, чиято лоялност видимо не бе към Третия райх, а към Ерих Ринеман, към евреин.

Накрая думите на Боби Балард.

„… той е вярващ, истински юнкер…“

— О, Господи — каза Дейвид под сурдинка.

— Вие имате преимущество, полковник. Какъв е вашият избор? Ние сме готови да умрем. Казвам това не от чувство за героизъм, а само като факт.

Сполдинг стоеше неподвижен. Той заговори меко, недоверчиво:

— Разбирате ли последиците от това?…

— Разбрахме ги — прекъсна го Фелд — от деня в Женева, когато вашият Уолтър Кендъл се срещна с Йохан Дитрих.

Дейвид реагира като ударен:

— Йохан… Дитрих?

— Знаменитият наследник на „Дитрих Фабрикен“.

— Й. Д. — прошепна Сполдинг, като си спомни смачканите жълти листове в Нюйоркската кантора на Уолтър Кендъл. Гърдите, тестисите, свастиките… неприличните нервни драсканици на един противен нервен мъж — Йохан Дитрих… Й. Д.

— Алтмюлер нареди да го убият. По начин, правещ невъзможно някакво…

— Защо? — попита Дейвид.

— За да отхвърли всякаква връзка с Министерството на въоръженията смятаме ние, всякаква връзка и с висшето командване. Дитрих постави началото на преговорите до точката, когато можеха да бъдат прехвърлени в Буенос Айрес. Към Ринеман Със смъртта на Дитрих висшето командване бе отдалечено с още една крачка.

Много неща препускаха през ума на Дейвид Кендъл бе отлетял от Буенос Айрес в паника нещо бе станало не както трябваше. Счетоводителят не би допуснал да бъде уловен в капан или да бъде убит. А той, Дейвид, щеше да убие Ерих Ринеман или да бъде убит от него. След проектите смъртта на Ринеман бе определена за най-важна. И с неговата смърт Вашингтон също ще бъде отдалечен с още една стъпка от размяната.

Но имаше и Едмънд Пейс.

Едмънд Пейс.

Никога.

— Бе убит човек — каза Дейвид. — Полковник Пейс.

— Във Феърфакс — довърши Ашър Фелд. — Това беше необходима смърт. Той бе използван, както и вие сте използван. Ние работим прагматично… Без да знае последствията или отказващ да ги приеме за себе си, полковник Пейс ръководеше „Тортюгас“.

— Можехте да му кажете. Да не го убивате! Можехте да спрете това! Вие, копелета!

Ашър Фелд въздъхна.

— Страхувам се, че не разбирате истерията сред вашите индустриалци. Или на тези от Райха. Той щеше да бъде отстранен… Като го отстранихме, ние неутрализирахме Феърфакс. И всичките негови значителни способности.

„Нямаше смисъл да се рови в необходимостта от смъртта на Пейс“, помисли Дейвид. Фелд, прагматикът, беше прав: Феърфакс бе отстранен от „Тортюгас“.

— Тогава Феърфакс не знае.

— Нашият човек знае. Но не достатъчно.

— Кой е той? Кой е вашият човек във Феърфакс?

Фелд махна към своя мълчалив съмишленик.

— Той не знае и аз няма да ви кажа. Може да ме убиете, но няма да ви кажа.

Сполдинг знаеше, че тъмноокият евреин говори истината.

— Ако Пейс е бил използван… и аз, кой ни използва?

— Не мога да ви отговоря на това.

— Вие знаете много. Вие трябва да имате… понятие. Кажете ми.

— Който ви дава заповедите, допускам аз.

— Един мъж…

— Знаем. Той не е много добър, нали? Има и други.

— Кои? Къде свършва това? Външното министерство? Министерството на войната? Белия дом? Къде, за Бога?

— Тези територии нямат значение при такива сделки. Те изчезват.

— Не и хората! Хората не изчезват!

— Тогава погледнете тези, които имаха работа с „Коенинг“. В Южна Африка Хората на Кендъл. Те създадоха „Тортюгас“.

— Гласът на Ашър Фелд стана по-силен. — Това е ваша работа, полковник Сполдинг. Ние само искаме да спрем това. С готовност ще умрем, за да спрем това.

Дейвид погледна към човека със слабото тъжно лице.

— Толкова голямо значение ли има за вас това? С всичко, което знаете, с това, в което вярвате? И от двете страни — заслужава ли си това?

— Всеки трябва да има приоритети. Дори класифицирани, отгоре надолу. Ако Пеенемюнде бъде спасен… и сложен отново в схемата… Райхът ще има спорна мощ, която е неприемлива за нас. Погледни Дахау, погледни Аушвиц Белзен. Неприемливо.

Дейвид заобиколи масата и застана пред евреите. Сложи пистолета в кобура и погледна към Ашър Фелд.

— Ако сте ме излъгали ще ви убия. След това ще се върна в Лисабон, в Северната провинция, и ще помета всеки фанатик от Хаганах по хълмовете. Онези, които не убия, ще предам… Облечете си палтата и марш оттук. Наеми стая в „Алвеар“ под името… Пейс. Е. Пейс. Ще ви потърся.

— Оръжията ни? — попита Фелд, издърпвайки светлосивото си палто на раменете.

— Ще ги задържа. Сигурен съм, че можете да си купите други… И не ни чакайте отвън. Има кола от военноморската база, която кръстосва наоколо.

— Какво ще стане с „Тортюгас“? — умоляващо попита Ашър Фелд.

— Казах, че ще се свържа с вас! — извика Сполдинг. — А сега, излизайте оттук!… Вземете момичето, Хаукууд, тя е зад ъгъла в „Рено“-то. Ето ключовете. — Дейвид бръкна в джоба и хвърли ключовете към придружителя на Ашър Фелд, който ги улови без усилие. — Изпрати я обратно в Калифорния. Ако можеш още тази вечер. Не по-късно от утре сутринта. Ясно ли е?

— Да… Ще се свържеше с мен, нали?

— Махайте се оттук — каза Сполдинг с изтощение.

Двамата агенти на Хаганах станаха от столовете си, по-младият отиде към третия в безсъзнание и го вдигна от пода на раменете си Ашър Фелд стоеше в предното антре, но се обърна и спря поглед за момент върху мъртвите тела, а след това върху Сполдинг.

— Вие и аз. Трябва да работим само с приоритети… Мъжът от Лисабон е изключителен човек. — Обърна се към вратата и я отвори за съмишленика си, който носеше третия мъж. Излезе навън, като затвори вратата след себе си.

Дейвид се обърна към Лайънс.

— Вземи проектите!