Робърт Лъдлъм
Сделката на Ринеман (5)

2

11 септември 1943 г., Вашингтон, Д. С.

Бригаден генерал Алан Суонсън слезе от таксито и погледна към огромната дъбова врата на резиденцията в Джорджтаун. Пътуването по павираните улици остави у него усещането за непрекъснато биене на барабани.

Прелюдия към екзекуцията.

Нагоре по тези стълби, през тази врата някъде в тази пететажна тухлена, аристократична къща имаше голяма стая. И в тази стая ще бъдат обявени хиляди екзекуции, несвързани с никого около масата.

Прелюдия към унищожението.

Ако сроковете бъдат спазени. Немислимо бе да ги променят.

Пълно убийство!

В съответствие със заповедта той погледна нагоре и надолу по улицата, за да се увери, че не е проследен. Глупаво! Държаха ги под непрекъснато наблюдение. Кой ли от пешеходците или от бавнодвижещите се автомобили сега го държеше под погледа си? Нямаше никакво значение. Изборът на мястото за срещата бе глупав. Вярват ли наистина, че могат да запазят кризата в тайна? Смятат ли, че конференциите, правени в усамотени Джорджтаунски къщи, ще помогнат?

Глупаци!

Не усещаше дъжда, а валеше като из ведро. Есенна дъждовна буря във Вашингтон Шлиферът му беше откопчан, сакото на униформата — влажно и измачкано. Не му пукаше за такива неща не можеше да мисли за тях.

Единственото нещо, за което можеше да мисли, бе поставено в метална кутия, широка не повече от седем инча, висока пет и дълга около един фут. Беше проектирано с тези размери, имаше вид на изделие със сложна технология, трябваше да работи прецизно.

А бе нефункционално, не работеше.

Пропадаше — тест след тест.

Бомбардировачът Б–17, предназначен за височина десет хиляди метра, вече излизаше от производствените линии в страната. Без висотомер и жироскопи, с които да ги направляват, по-добре да си стоят на земята.

Без тези самолети операцията „Овърлорд“ е под сериозно съмнение. Нахлуването в Европа щеше да има толкова висока цена, че да предизвика отвращение.

Още повече ако самолетът се изпрати на масирани, денонощни бомбени атаки над Германия без уред за големите височини, значи да го обречем на разрушаване, а екипажа му — на смърт. Примерите напомняха за това постоянно… винаги, когато големите самолети се издигаха много високо, не грешките на пилота, вражеският огън и износването на уредите бяха причината, а големите височини… Само преди едно денонощие ескадрила от бомбардировачи едва се измъкна след удара по Бременхавен, като направи максимално възможното със своите самолети и се прегрупира високо над кислородното равнище. От това, което можеше да се установи, системата за водене на самолетите бе излязла от строя и ескадрилата завърши в сектора на Дънбар близо до шотландската граница. Всички самолети, освен един-единствен се разбиха в морето. Само трима оживели са прибрани от крайбрежния патрул. Само трима от, Господ знае, колко спасили се над Бременхавен. Единственият самолет, опитал да се приземи, избухна в предградията на града… Нямаше живи.

Германия бе на ръба на неизбежното поражение, но тя нямаше да се предаде лесно. Готова бе за контраудар. Руският урок бе разбран, а хитлеровите генерали бяха подготвени. Те осъзнаха, че в края на краищата единствената им надежда за капитулация, която да не бъде безусловна, е тяхната способност да направят много висока цената на съюзническата победа, толкова висока, че да зашеметява въображението и да отвращава.

Тогава биха могли да се постигнат някакви договорености.

А това бе неприемливо за съюзниците Безусловната капитулация сега беше тристранна политика, а абсолютната — така втълпявана, че не биха посмели да я компрометират. Треската за тотална победа бе обхванала целия свят; лидерите даваха тон и в това безумие лидерите, вперили поглед в празното пространство казваха героично, че загубите могат да бъдат понесени.

Суонсън изкачи стълбите на къщата в Джорджтаун. Като по поръчка вратата се отвори, един майор го поздрави и Суонсън бе пропуснат бързо. В антрето четирима младши офицери в парашутни облекла бяха застанали в положение „свободно“. Суонсън разпозна по раменните знаци, че са от охранителните батальони Военното министерство беше подготвило ефектна сцена.

Сержант въведе Суонсън в малък асансьор с бронзова решетка. Два етажа нагоре асансьорът спря и Суонсън излезе в коридора. Той разпозна лицето на полковник, който стоеше до затворената врата в края на късия коридор. Не си спомняше обаче неговото име. Мъжът работеше в тайните операции и много, много не се показваше. Полковникът пристъпи напред и поздрави.

— Генерал Суонсън? Полковник Пейс.

Суонсън кимна за поздрав и подаде ръка.

— О, да. Ед Пейс, правилно!

— Да, сър!

— Значи те ви измъкнаха от бункерите. Не знаех, че това е ваша територия.

— Не сър. Само дето имах случай да срещна мъжете, които и вие ще видите. Проверка на сигурността.

— Щом вие сте тук, те са сигурни, че ние сме сериозни — усмихна се Суонсън.

— Аз съм сигурен, че ние сме сериозни, но не зная за какво.

— Щастлив сте. Кой е вътре?

— Хауърд Оливър от „Меридиан“, Джонатан Крафт от „Пакард“ и Спинели от лабораторията на АТКО.

— Ето моя „хубав“ ден, нямам търпение! Кой ще ръководи? Господи, трябва да има поне един човек на наша страна.

— Вандам.

Суонсън леко подсвирна, а полковникът кимна с глава Фредерик Вандам беше Държавен секретар и се говореше, че е най-близкия сътрудник на полковник Кордел Хал. Ако някой искаше да стигне до Рузвелт, най-пряко беше чрез Хал; ако този канал беше недостъпен, трябваше да се търси Вандам.

— Това е тежка артилерия — каза Суонсън.

— Когато го видяха Крафт и Оливър се смръзнаха Спинели го втресе треска. Той определи Патън за охрана.

— Не познавам Спинели, освен от рапортите. Предполага се, че е най-добрият в лабораториите. Оливър и Крафт познавам твърде добре. По дяволите, момчета, да ги бяхте махнали от пътя.

— Не можете да направите много, сър, когато те притежават пътя. — Полковникът вдигна рамене. Явно бе съгласен с оценката на Суонсън.

— Ще те осветля, Пейс. Крафт е общоизвестен лакей. Оливър се влияе лесно.

— Вярно е — отговори полковникът, смеейки се тихо.

Суонсън свали шлифера си.

— Ако чуете пукотевица, полковник, това ще бъда аз, шегувайки се. Не обръщайте внимание.

— Приемам това като заповед, генерале. Ще бъда глух — отговори Пейс, като натисна дръжката и отвори вратата на своя висшестоящ.

Суонсън влезе бързо в стаята. Това беше библиотека с мебели край стената и конферентна маса в центъра. На ръководното място на масата седеше белокосия аристократичен Фредерик Вандам Отляво беше охранения, оплешивяващ Хауърд Оливър с купчина листове пред себе си. Срещу Оливър седяха Крафт и нисък, тъмен мъж с очила Суонсън предположи, че това е Джайан Спинели.

Празният стол накрая на масата, срещу Вандам, очевидно беше за него. Това бе добра позиция от страна на Вандам.

— Съжалявам, че закъснях, господин помощник-секретар. Служебна кола можеше да предотврати това. Не беше лесно да намеря такси… Господа!

Тримата мъже кимнаха, Крафт и Оливър, всеки поотделно, казаха тихо „Генерале!“ Спинели само го погледна втренчено зад дебелите стъкла на очилата си.

— Извинете, генерал Суонсън — каза Вандам с прецизен английски акцент, който подсказваше богат произход. — По видими причини ние не искахме тази конференция да бъде в правителствен офис, нито искаме да се отделя някакво специално внимание на нея. Тези господа представляват Министерството на войната и предизвикват клюки, няма нужда да ви обяснявам това, нали? Желателно беше да не се прибързва. Служебните коли, карани бързо из Вашингтон, предизвикват любопитство и създават много грижи на проследяващите. Разбирате ли?

Суонсън отвърна на странния поглед на възрастния господин. „Вандам е умен“, помисли си той. Това с таксито беше един голям риск, но Вандам го разбра. Той се хвана за него и го използва добре, макар и не изцяло.

И тримата събрани мъже бяха под наблюдение. На тази среща те бяха врагове.

— Аз бях дискретен, господин подсекретар.

— Сигурен съм, че сте били. Може ли да започнем направо. Господин Оливър помоли да му бъде разрешено да започне с общ отчет за позицията на „Меридиан Еъркрафт“.

Суонсън видя едрочелюстния Оливър да подрежда бележките си. Той намрази Оливър от пръв поглед — излъчваше някаква страхотна ненаситност. Явно бе просто един манипулатор, а такива като него бяха много в тези времена. Имаше ги навсякъде във Вашингтон, трупащи огромни суми от войната, прокламиращи силата на сделката, цената на сделката и цената на властта, която притежаваха.

С груб глас Оливър изстреля през дебелите си устни:

— Благодаря. Ние от „Меридиан“ имаме чувството, че… сериозността, с която се приема настоящата ситуация, помрачава реалния напредък, който бе направен. Въпросният самолет доказа без съмнение своите превъзходни качества. Новият подобрен „Фортрес“ е готов за оперативна битка. Сега единственият въпрос е желаните височини.

Оливър изведнъж спря и сложи своите пълни ръце пред себе си върху листовете. Той завърши изложението си. Крафт кимна в съгласие. Двамата мъже гледаха неангажирано Вандам. Джайан Спинели втренчен гледаше Оливър с кафявите си очи, уголемени от очилата.

Алън Суонсън беше поразен — не толкова от краткостта на изложението, колкото от наивността на лъжата.

— Ако това е изложение-позиция, намирам го за изцяло неприемливо. Въпросният самолет не е доказал своите възможности, преди изпробване във височините, записани в държавните контракти.

— Изпробван е — изговори Оливър кратко.

— Изпробван, но не и функционално, господин Оливър. Не и функционално, докато не бъде ръководен от точка А до точка Б във височините, записани в спецификациите.

— Специфицирано като „желаният максимум“ генерал Суонсън — отвърна Оливър, усмихвайки се с раболепна усмивка, която показваше всичко друго освен вежливост.

— Какво, по дяволите, значи това? — Суонсън погледна към подсекретаря Вандам.

— Господин Оливър е загрижен от договорните интерпретации.

— Аз не съм.

— Аз трябва да бъда — отговори Оливър. — Военното министерство отказа да плати на Меридиан Еъркрафт Корпорейшън. Ние имаме договор…

— Направи си проклетия договор за някой друг!

— Гневът няма да реши нищо! — проговори остро Вандам.

— Съжалявам, господин подсекретар, но аз не съм тук да обсъждам договорни интерпретации.

— Страхувам се, че ще трябва, генерал Суонсън — Вандам отново говореше спокойно. — Разплащателният офис е оттеглил плащането на Меридиан заради вашето негативно заключение. Вие не сте го променили.

— А защо трябва. Самолетът не може да извършва работата, която очаквахме.

— Той може да извършва работата, за която сте се договорили — каза Оливър, движейки дебелия си врат от Вандам към бригадния генерал. — Успокойте се, генерале, усилията на най-добрите ни хора са насочени към проектираната система за водене. Използваме всичките си ресурси. Ще постигнем пробива, убедени сме в това. Но докато работим, очакваме договорите да бъдат платени. Ние ще осигурим гаранциите.

— Съветвате ни да вземем самолетите такива каквито са!

— Това е най-добрият бомбардировач във въздуха — проговори Джонатан Крафт Неговият мек, висок глас изплува като слабо възклицание и спря. Той притисна деликатните си пръсти един към друг като потвърждение. Суонсън пренебрегна Крафт и се вгледа в малкото лице и уголемените очи на учения от АТКО — Джайън Спинели.

— Какво ще кажете за жироуредите? Може ли да ми дадете някакъв отговор, господин Спинели?

Хауърд Оливър го прекъсна грубо:

— Използвайте съществуващите системи. Въведете самолета в битката!

— Не! — Суонсън не можеше да се възпре и възкликна с възмущение. Нека подсекретарят Вандам да мисли каквото си иска. — Нашата стратегия е за денонощни удари в най-отдалечените области на Германия. От всички точки, познати и непознати. Летища в Англия, Италия, Гърция… да, дори неизвестни бази в Турция и Югославия, самолетоносачи в Средиземно море и, по дяволите,… в Черно море! Хиляди и хиляди самолети гъмжат във въздушните коридори и търсят простор. Нуждаем се от по-големи височини! Нуждаем се от системи за водене, които да работят на тези височини! Всичко друго е немислимо!… Съжалявам, господин Вандам, смятам, че основателно съм разстроен.

— Разбирам — каза белокосият Държавен подсекретар. — Ето, затова сме тук този следобед. Да търсим решения… както и пари — Старият господин премести своя поглед върху Крафт. — Имате ли да добавите нещо още към забележките на господин Оливър от гледна точка на „Пакард“?

Крафт освободи своите тънки пръсти с маникюр, пое дълбоко въздух през ноздрите, сякаш щеше да споделя някаква върховна мъдрост „Самият извор на знания“, помисли си Алан Суонсън, търсейки одобрението на шефа.

— Разбира се, господин подсекретар. Като главен подизпълнител за „Меридиан“, ние бяхме толкова обезпокоени поради липсата на резултати от системата за водене, колкото и главният изпълнител. Ние не си спестихме труда, присъствието на Спинели доказва това. Най-после, ние сме тези, които включихме АТКО… — Тук Крафт се усмихна героично, но едва забележимо тъжно. — Както всички знаем, АТКО е най-доброто… най-скъпото. Не спестихме нищо.

— Вие привлякохте АТКО — каза уморено Суонсън, — защото вашите лаборатории не могат да извършат работата. Вие прехвърлихте допълнителните плащания на Меридиан, а те ги прехвърлиха на нас. Не виждам да сте спестили нещо чак толкова много!

— Господи, генерале! — възкликна Крафт неубедително — Времето, договарянията… времето е пари, сър, не правете грешка относно това. Мога да ви покажа…

— Генералът ми задава въпрос. Аз бих искал да му отговоря.

Думите, произнесени с лек диалект, дойдоха от дребния учен, който или оправдаваше глупостта на Крафт, или забравяше за нея, или някак си и двете.

— Ще ви бъда благодарен, господин Спинели.

— Нашият напредък беше непрекъснат, постоянен, ако ви харесва повече. Не е бърз. Проблемите са големи. Ние смятаме, че разстройването на радиосигналите над определени височини се променя от температурата и извивките на релефа. Решенията трябва да се търсят в компенсиране на промените. Нашите експерименти непрекъснато стесняват полето за работа… Темпът на нашия прогрес щеше да бъде по-бърз, ако не бяха непрестанните намеси. — Джайан Спинели спря и премести своите гротескно уголемени очи към Хауърд Оливър, чиито дебел врат и едрочелюстно лице изведнъж пламнаха в гняв.

— Не сме се намесвали! — почти извика той.

— Ние от Пакард също не сме! — вметна Крафт — Ние бяхме в ежедневен контакт. Нашата загриженост не е намалявала никога!

Спинели се обърна към Крафт:

— Вашата загриженост… както и тази на „Меридиан“… бяха изключително бюджетни, както виждам.

— Това са безсмислици! Каквито и финансови проучвания да са правени, те са правени по молба на… финансовата служба на изпълнителя…

— И напълно необходими — Оливър не можа да скрие яростта си към дребния италианец. — Вашата лаборатория… хората не се съгласуват! Вие сте като деца!

Следващите трийсет секунди тримата мъже бърбореха развълнувано. Суонсън погледна към Вандам. Техните очи се срещнаха с разбиране.

Оливър пръв разбра клопката. Той вдигна ръка… „Обща команда“, помисли си Суонсън.

— Господин подсекретар! — Оливър проговори, като едва сдържаше гнева си. — Не позволявайте нашите караници да формират у вас грешна представа. Ние произведохме продуктите.

— Вие не обръщайте въпроса — каза Суонсън. — Аз си спомням живо всеки детайл на проектите от договора. Вие обръщате всичко.

Когато Оливър го погледна, Алан Суонсън инстинктивно почувства потребност да посегне към оръжието си, за да се защита. Представителят на „Меридиан“ беше готов да избухне.

— Ние се опирахме на оценките на подчинените си — каза Оливър бавно с враждебност — Аз мисля, че военните имат своя дял в грешките на продукта.

— Подчинените не планират главната стратегия — вметна Суонсън.

Вандам повиши глас:

— Господин Оливър, представете си, че генерал Суонсън бъде убеден да не оттеглят парите си от фонда. Какъв лимит от време бихте могли да гарантирате сега!

Оливър погледна към Спинели и попита студено:

— Каква оценка ще дадете?

Големите очи на Спинели погледнаха към тавана.

— Откровено казано, не мога да ви дам отговор. Можем да разрешим проблема следващата седмица. Или следващата година.

Суонсън бързо бръкна в джоба на куртката си и извади сгънат лист хартия. Отвори го пред себе си и каза бързо:

— Съгласно този меморандум… нашите последни комуникации с АТКО… след като системата е усъвършенствана, вие заявявате, че имате нужда от шест седмици летателни експерименти. „Монтана Прувинг Граундс“

— Точно, генерале. Лично аз го диктувах — каза Спинели.

— Шест седмици от следващата седмица. Или от следващата година. И ако приемем, че експериментите в Монтана са положителни, още месец, за да комплектуваме групите.

— Да.

Суонсън погледна към Вандам.

— В светлината на това, господин подсекретар, няма друг изход освен да се променят сегашните приоритети. Или най-малко проектите. Не виждаме логиката.

— Неприемливо, генерал Суонсън. Трябва да ги изпълним.

Суонсън погледна към възрастния мъж. Всеки знаеше точно за какво става дума.

Овърлорд. Настъплението в Европа.

— Ще трябва да отложим, сър.

— Невъзможно. Това е моят отговор, генерале.

Суонсън погледна към тримата мъже около масата.

Враговете.

— Ще поддържаме връзка, господа — каза той.