Джоана Линдзи
Нежен вихър (44)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Каретата бързо се движеше по Пето авеню, но на Шарис все й се струваше, че се бави. Беше гневна и винеше за всичко баща си. Слейд пък стоеше безгрижно и я наблюдаваше от срещуположната седалка, сякаш нямаше значение, че ги прекъснаха в момента, когато я взе на ръце и се готвеше да я отведе в леглото.

Това бе повече, отколкото се изискваше от една млада жена да понесе. Беше чакала цяла година този мъж да се появи отново в живота й — цяла година бе мечтала за него и точно когато откри, че я обича толкова силно, колкото и тя, баща й развали всичко. Бе изпратил двама здравеняци да им съобщят, че трябва да се явят в къщата на семейство Хамонд незабавно. Шарис гневно изгледа Слейд.

— Как седиш така спокойно? Не си ли поне малко ядосан?

Слейд се усмихна на бурната й реакция.

— Не пристигнаха в подходящ момент, но очаквах появата им. Знаех, че баща ти ще предприеме нещо. Прекалено лесно прие факта, че те отвеждам. Сигурно се е тревожил за теб.

— Но…

— След като се убеди, че си наред, ще намерим начин да останем сами.

— Обещаваш ли?

Той се засмя, очарован от искреността й.

— Ела тук. — Той я изтегли в скута си. — Не мога да те любя в момента — прошепна той, — но поне мога да те докосвам. Ще се смутиш ли, ако те целунат в открита карета?

— Хайде да видим? — Тя се засмя и обви врата му с ръце, а устните му се впиха в нейните.

Слейд прекъсна целувката, докато все още беше в състояние да го стори, и дълбоко пое дъх. Беше я настанил отново на седалката срещу себе си.

— Идеята не се оказа особено добра, Шарис.

Тя се усмихна, заради неудобството, което му причини. Той вече не бе така спокоен. В очите му играеха пламъчета. Тя въздъхна и мислено се помоли конете да ускорят ход.

Опита се да се разсее, за да спре лудото биене на сърцето си.

— Не знам дали искам да живееш в Ню Йорк, Слейд. Има толкова красиви жени, че…

Той поклати глава.

— Кога ще приемеш факта, че няма друга толкова красива като теб?

Тя засия от удоволствие.

— Тук ли да останем да живеем?

— Засега, макар да съм привързан към запада. Мислех да разработя друго ранчо за коне, но този път сериозно. Какво ще кажеш да прекарваме половината година тук, а половината — на запад? Разбира се, този път няма да се занимаваш с чистенето и готвенето.

— Мисля, че ще ми допадне… ако склониш да ми купиш двуколка.

— Поне една двуколка мога да осигуря. Между другото — какво прави Чарли?

Тя се засмя.

— Вече не ме ревнува, ако това имаш предвид. Има си собствено семейство.

— Той може да не ревнува, но аз ужасно го ревнувах, като го гледах сгушен в скута ти, постоянно да го милваш и галиш. Представа нямаш колко пъти бях готов да съм на негово място.

Щом пристигнаха, двамата здравеняци, които пътуваха отпред, скочиха, за да ги придружат до къщата. Едва влязоха в антрето и Слейд заби юмрук в челюстта на единия, после нанесе удар в корема на втория. Още два бързи удара и мъжагите бяха проснати на мраморния под.

— Какво, по дявол…

Шарис се обърна към баща си, който не откъсваше очи от Слейд. Слейд небрежно оправи дрехите си и каза:

— Само за да се убедите, че съм тук, не защото вие така сте наредили, господин Хамонд.

Шарис нервно се изсмя.

— Ех, да беше направил това, когато дойдоха в хотела.

Отиде при Слейд и го прегърна. Загледа се в него и усети как го желае. Отдръпна се, преди да забрави къде се намира.

— Беше доста грубо от твоя страна да нарушиш медения ни месец, татко, но разбирам загрижеността ти за мен. Ето, виждаш, че съм добре. — На Слейд прошепна: — Чакам те в стаята си. Този път няма да се наложи да разбиваш вратата.

Изтича нагоре по стълбите, като остави двамата мъже насаме. Слейд се изненада, че Маркус не е особено недоволен. Щеше да бъде смаян, ако знаеше колко щастлив всъщност бе той. Най-после се бе сдобил със зет, комуто можеше да прехвърли делата си, и който бе в състояние да се оправя с Шарис. Ако не Слейд, то някой от великолепните синове, с които непременно щеше да се сдобие, щеше да управлява неговата империята. Не се съмняваше, че Слейд ще има синове, много синове. А Маркус бе достатъчно упорит, за да живее дълго и сам да подготви внуците си.

— Още ли имате някакви съмнения, господин Хамонд? — попита Слейд простичко.

Маркус се засмя.

— Нито едно, момчето ми. Нито едно. И тъй като съпругата ти те чака горе, ще отложим разговора за по-късно. Съгласен ли си?

Слейд се успокои, а зеленикавожълтите му очи засияха.

— Смятам, че така е най-добре.

Шарис се изтегна на леглото, а очите й бяха потъмнели от страст. Устните й горяха от ненаситните целувки на Слейд, но паренето й бе приятно и тя жадно очакваше още. Той я гледаше, докато се събличаше, и тя усети как сърцето й трепна. Пред нея не бе чаровният Лукас. Силата на Слейд я изпълваше с вълнение, граничещо със страх.

Започна да сваля роклята си, но Слейд я спря. Излегна се до нея, а гърленият му глас бе настойчив, когато я помоли:

— Позволи на мен, Шари. Толкова често съм копнял за това.

Тя се остави в ръцете му, като се движеше в желаната от него посока и скоро бе гола. Едва се удържаше — копнееше да го докосва, да усеща силата му. Толкова отдавна го чакаше.

— Ти си раждала.

Потресена, тя проследи погледа му върху голите си гърди. Забелязваха се издайническите бразди. Избегна да го погледне и въздъхна. Явно бе настъпил моментът. Изключено бе да не му каже.

— Да — отвърна тя.

— Щеше ли някога да ми го кажеш? — попита той ледено. — Или просто забрави, че аз не знам.

Тя го погледна и каза спокойно:

— Слейд, ти не желаеше съпруга. Как можех да те насилвам за един брак, който не искаше? Ако знаеше за момичетата, щеше да се почувстваш длъжен да останеш женен, а аз също имам своята гордост. — Гласът й се извиси. Усети, че я наляга умора и мъка от тайната през изминалата година. Нужно й бе време да осъзнае, че той я гледа с недоумение.

— Момичета? — повтори той. — Повече от едно?

— Близначки — отвърна тя. — И слава Богу, че бях предупредена, че може да са близначки.

— Близначки? Дъщери? — повтори той като гръмнат, а тя обви врата му с ръце и го притегли към себе си за целувка.

— С огромна радост ще ти разкажа всички подробности за дъщерите ти, но не сега.

— Дадено, хубавице. — Той се усмихна. — Трябваше да ти кажа колко си прелестна.

Той я целуна звучно, преди тя да успее да каже нещо. Тялото й бе обзето от топлина. Всичко щеше да е наред, увери се тя, докато огънят у нея се разпалваше. Не. Щеше да бъде чудесно. Завинаги. Щяха да бъдат заедно, погълнати от взаимната си любов, както страстта я поглъщаше в момента.

Обви врата му с ръце и силно го прегърна. Държеше любовта си в ръце, а той й отвърна с не по-малко страст, за да я отведе към несекващ екстаз.