Джоана Линдзи
Нежен вихър (12)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Поканата за вечеря в ранчото на Самуел Нюком същата вечер хвърли Шарис в двоумение. Пристигна късно следобед и тя почти реши да я откаже. Къде се е чуло и видяло да приемеш така покана — само няколко часа преди събитието. Как щеше да се приготви? Но Лукас се съгласи от името и на двамата и я уведоми, щом пратеникът си замина.

А и какво можеше да каже тя? Самуел Нюком бе най-богатият човек в района. Видя името му изписано навсякъде из градчето: над месарския пазар, бакалницата, магазина за седла, банката, дори редакцията на вестника. След като щеше да се навърта наоколо известно време, нямаше да й навреди да се срещне с основателя на градчето. Той дори можеше да й помогне, ако нещата тръгнеха още по на зле.

Фактът, че Лукас не разполагаше с достатъчно пари да я изпрати у дома, бе страхотен удар. Не само нямаше начин да мръдне оттук, но изпитваше още по-силно чувство на вина. Мъжът бе изразходвал всичките си пари да си намери съпруга, а тя въобще не възнамеряваше да се омъжва за него. Ако Стефани не й изпратеше пари, щеше да се наложи при първа възможност да моли отново Лукас да й плати обратния билет. За него това ще означава да чака още толкова някоя да отговори на обявата му. Колко непочтено бе да го използва по такъв начин! Започваше да се чуди дали саможертвата й си струва.

Хубавата страна на поканата за вечеря бе, че не се налагаше да готви. Лукас не бе особено очарован от перспективата да гостува на семейство Нюком, но вероятно изпитваше неудобство да откаже поради снощното спречкване с един от хората на Нюком.

Шарис се забави с приготовлението си. Трябваше да направи всичко сама — включително да напълни ваната. Но когато свърши, остана доволна: по дрехата й нямаше гънчица и бе успяла да повтори една от по-семплите прически на Джени — свободните й кичури бяха увенчани с дребни бели рози. Вечерната рокля бе една от любимите й — комбинация от синя и бяла коприни, с дълбоко изрязано деколте и къси ръкави.

Лукас почука на вратата. Тя отвори и погледна с очакване да улови впечатлението му. Очите му я изучиха от главата до петите. Беше току-що избръснат, със сако от естествена кожа с висулки. Едва ли можеше да се нарече вечерно сако, но беше чисто, а бялата му риза бе копринена. Сивите му панталони бяха пъхнати в лъскави черни ботуши. И не носеше револвера!

— Е? — наруши тя тишината.

— Фиона ще позеленее от завист — отвърна той.

Шарис се намръщи.

— Моля те не ми казвай, че съм натруфена. Това е най-непретенциозна вечерна рокля. Обикновено я носех само из къщи.

— Дори не смяташ, че е достатъчно хубава, за да излезеш с нея навън, така ли?

— Лукас!

— Красива си, мила моя. И не си натруфена за едно от събиранията при Нюком. Колкото по-парадно — толкова по-добре, така смята Сам.

— Коя е Фиона? — осведоми се тя, докато той я съпровождаше до изпратената от Сам карета.

— Съпругата му. Булката, така да се каже. Още няма година, откакто са женени.

— Има ли нещо, което да трябва да знам за тях, преди да се запознаем?

— Само че Сам не изпуска хубавите момичета, така че ще трябва да се пазиш.

— Но той е женен! — отбеляза тя възмутено.

— Е и?

Резкият отговор й напомни за собствения й опит с женен мъж и тя млъкна, а кочияшът мексиканец подкара каретата. Спомените я завладяха и нито един не бе приятен.

Запозна се с Антоан Готие на бал, който тя и леля й посетиха седмица след пристигането им във Франция. Антоан бе така весел, впечатляващ, привлекателен, с изискани маниери. Беше първият мъж, който я изпълваше с такова приповдигнато настроение. Реши, че е влюбена. По-късно той й се обясни в любов. Шарис бе едва на осемнадесет, а Антоан имаше житейски опит!

Любовта не винаги се съпътства от логическо мислене. Трябваше да се досети, че нещо не е наред, щом никога не се опита да я целуне — обсипваше с целувки единствено ръцете й. Трябваше да се досети и от бързината, с която ухажването му напредваше. Глупачка, каквато си беше, повярва, че я обича. На един от баловете допусна да я отведе в някаква празна стая.

Антоан достатъчно често й бе казвал, че я желае и тя бе повече от готова да му се отдаде. Не бе поискал да се ожени за нея, но тя съвсем естествено реши, че и това ще стане. Женитбата вървеше ръка за ръка с любенето. Разбира се, че щеше да се ожени за нея — в това тя не се съмняваше.

По-късно си даде сметка, че той е разчитал точно на подобно предположение.

Тя бавно се разсъблече, докато той седеше на леглото и я подканваше да побърза. Щом се сгуши до него, той свали само панталоните, но тя не се замисли за това.

Не последваха никакви нежни, любовни думи. Антоан я сграбчи и я притисна под себе си, готов да отнеме девствеността й, без да се замисли. Слава Богу, точно в този момент вратата се отвори и вътре нахълта някаква жена.

Антоан побесня.

— Две минути, Мари! Не можеш ли да изчакаш още две минути?

— Но мислех, че вече ще си свършил, ma cher — отвърна със сладък глас брюнетката. — Толкова ли време ти е нужно, за да спечелиш облога?

Облог! Всичките й илюзии се градяха на облог! Как й се искаше да заплаче, да си представи, че тримата не са в тази стая и че тя не е гола на леглото! Но не заплака… Дори напусна стаята с известно достойнство.

По-късно узна, че брюнетката му е съпруга. След всичко случило се, това едва ли имаше значение. Вече знаеше, че на мъжете не бива да се вярва.

Настроението на Лукас бе не по-малко мрачно. Такъв ставаше винаги, когато се налагаше да търпи присъствието на Самуел Нюком. Но трябваше да търпи. Нали затова бе тук. Ала ненавиждаше преструвките, още по-малко — необходимостта да се държи приятелски, когато единственото му желание бе да убие този мъж. А Сам бе под закрилата на завещанието си и обявената награда за залавянето на убиеца си, при това тя се увеличаваше с годините.

Лукас бе наясно, че поканата е плод на любопитството на Сам относно Шарис. Още по-добре, защото така Лукас щеше да има възможност да задейства най-съществената част от плана си. Щеше да се постарае да остане насаме със Сам за малко, за да го извести.

След толкова време краят се виждаше. Само още няколко месеца и Самуел Нюком щеше да открие, че е разорен. Просто тази вечер бе нужно да захапе въдицата. Това бе всичко.

Фиона несъзнателно бе помогнала, защото струваше доста пари на Сам. Той не й доверяваше, че капиталите му са вложени в сделки, и е продал повечето дребни имоти и собственост из Нюком, за да задоволява прищевките й. За да е щастлива тя, той не биваше да спира да й купува каквото й хрумне.