Джоана Линдзи
Нежен вихър (16)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Седмицата бе приказна. Лукас го нямаше и Шарис се отпусна. Откри, че въпреки работата и горещината, й е изключително приятно. Дължеше го на компанията на Уилоу. Радваше се да се сприятели с друга жена, без помежду им да има съперничество. Съперничеството, макар и добре прикрито, неизменно присъстваше в отношенията с приятелките й у дома.

След като свикна с открития характер на Уилоу, започна да си дава сметка колко превзета всъщност е била и сега се възхищаваше от индианката. Уилоу не бе раждала, но не се притесняваше и спокойствието й стопи страховете на Шарис.

Един ден правиха свещи и сапун, друг — приготвяха зимнина. Шарис се научи как се съхраняват зеленчуци. Прибра готварската книга — по-лесно й беше да си записва съветите на Уилоу. Резултатите бяха обнадеждващи. Изненада се от себе си да открие какво удоволствие й доставя да усвоява нови умения. Дори си мечтаеше Лукас да се позабави: притесняваше я напрежението, което изпитваше в негово присъствие.

Опита се въобще да не мисли за него; отдаваше й се лесно през деня, улисана в работа. Нощем обаче прекалено ясно усещаше, че е сама. И най-малкият шум я сепваше. В такива моменти мечтаеше той да се върне бързо, но само тогава. Представяше си го съвсем ясно и бе озадачена от предизвикания от образа му трепет, както и от мислите, които пораждаше. Припомняше си сладките усещания, които събуждаше у нея.

За пореден път Шарис заспа с подобни мисли. Сънуваше приятен сън, но когато Чарли измяука зловещо, тя моментално седна в леглото.

— Какво има, Чарли?

В следващия момент разбра каква е причината. Докато Лукас отсъстваше, оставяше пердетата дръпнати. В стаята проникваше достатъчно светлина, за да различи силуета на мъж, застанал до таблата на леглото й. Значи Лукас се бе върнал. Какъв прекрасен начин да я уведоми за пристигането си!

— Мисля, че настъпих котката — обясни той. В същия миг котаракът, търсещ утеха, скочи в ръцете й. Тя го прегърна, за да го защити, вбесена от дързостта на Лукас.

— Как си позволяваш да влизаш тук, докато спя? Припламна огънче от запалването на клечка кибрит и Шарис вдигна ръка да предпази очите си. След миг свещта на бюрото бе запалена и тя видя Лукас да се взира в нея със странно изражение.

— Според мен е редно аз да попитам какво правиш тук — отвърна той с равен тон.

Обзе я ужасно предчувствие. Наболата брада, разбърканите коси, дори тънкия слой прах по дрехите можеха да се очакват. Само че дрехите бяха доста по-различни от всичко, което Лукас носеше обикновено: черни панталони, напъхани във високи черни мокасини. Тъмносинята риза падаше свободно над панталоните. От черния, ръчно направен кобур, привързан към кръста му, висеше револвер с дръжка от кост. Черна копринена кърпа, завързана небрежно около врата, завършваше заплашителния му вид.

Това трябваше да е Лукас. Трябваше!

— Лукас? — попита тя пискливо.

Той поклати глава, а ъгълчетата на устните му се свиха в подигравателна усмивка. Предизвикателно тръгна край леглото, а стъпките му не се чуваха.

— Не може да си на Лук, защото щеше да си в неговото легло, а не тук. — Оглеждаше я с интерес. — Е, коя си?

Лицето й пребледня. Господи! Господи! Това бе Слейд! Беше като хипнотизирана от взиращите се в нея очи.

— Нямаш отговор, така ли? — Той развърза кърпата и я остави да падне върху леглото. Посегна да развърже кобура. През цялото време не откъсваше очи от нея. — Както искаш. Не ми е нужно да знам името ти, за да споделя леглото с теб.

Сърцето й биеше лудо, но тя продължаваше да стои вцепенена. Това, което се случваше, не може да бъде истина. Само наблюдаваше как братът на Лукас се съблича.

Ризата му падна върху леглото и той седна да свали мокасините. Тогава Шарис скочи от леглото, повличайки Чарли и чаршафа. Мястото обаче не беше добре избрано — вратата се намираше от другата страна на леглото — там, където седеше той.

Втренчи се в него, а очите й бяха тъмновиолетови от гняв. Представа нямаше колко нелепо изглеждаше притиснала към гърдите си с едната си ръка Чарли, а с другата — чаршафа. Чаршафът въобще не я прикриваше, а синята нощница подчертаваше формите й.

Слейд не помръдна.

— Ако има някакъв проблем ти и аз да споделим това легло, по-добре изплюй камъчето веднага.

Шарис посочи с пръст вратата.

— Напусни!

Сбърка, като каза това. Веднага отчете грешката си. Той заобиколи леглото и тръгна към нея — изражението му бе злорадо, а голотата му — заплашителна. Тя отстъпи, но усети стената зад гърба си.

— Защо?

Беше толкова близо до нея, че широките му рамене закриваха от погледа й останалата част от стаята. Тази единствена дума, произнесена така натъртено, отекна в главата й. Страхуваше се да срещне погледа му и затова неволно се загледа в мускулестите му гърди; сториха й се не по-малко ужасяващи. Стисна здраво Чарли; така здраво, че той понечи да се отскубне от ръцете й и се наложи да му позволи, защото иначе рискуваше да изпусне чаршафа.

— Не… Не исках да ви засегна… — Все пак трябваше да продължи. — Нямате право да влизате в стаята ми.

— Това е моята стая, мила — възрази той. — Използвам тази стая, като се отбия при Лук.

— Значи не нарочно сте…

Тя не откъсваше поглед от устните, извити в хищническа усмивка.

— Мила, така ме изненада, както вероятно и аз. Но трябва да призная, ти си приятна изненада.

Докосна с пръст бузата й и я накара да потрепери. Не успя да събере кураж да отблъсне ръката му.

— Трябва… Трябва да ви помоля да напуснете, господин Холт.

— Може да ме помолиш, но се налага да изтъкнеш уважителна причина. — Повдигна брадичката й и я принуди да го погледне. — Аз бих предпочел да остана.

— Не може! — трескаво го увери Шарис. Опита се да мине покрай него, но той не й позволи. — Моля ви, господин Холт.

Май е най-добре да ми кажеш коя си — предложи той.

— Годеницата на брат ви.

— Сигурно можеш да измислиш нещо по-убедително.

— Но това е истината.

— О, не се съмнявам, мила — отвърна й той дрезгаво. — Просто ми е нужна по-сериозна причина, за да се разкарам да спя другаде.

— Нима говорите сериозно?

— Защо не?

— Та той е ваш брат!

— А ти си най-красивата жена, която съм срещал — прекъсна я той простодушно. — Какво общо има това, че Лукас е мой брат, с онова, което изпитвам в момента?

— Аз ще се женя за него — обясни тя, като се чудеше защо Слейд не я разбира.

— Значи още не си омъжена за него?

Той сви рамене.

Ръката му се плъзна по врата й и леко я привлече напред.

— Не — простена тя. — Моля ви, недейте. — Едва дишаше.

Устните му, горещи и настойчиви, се докоснаха до нейните. Тръпки преминаха но гърба й. Едното му коляно разтвори бедрата й и се притисна към нея, а тя не бе в състояние да направи нищо, за да го възпре. Тялото й пламна и тя неволно простена.

Толкова лесно бе да си представи, че това е Лукас. Същите усещания, които той пораждаше у нея, я разтърсваха и сега. Как бе възможно двамата да й въздействат еднакво? Но това бе Слейд, не Лукас, и той беше наистина опасен.

Успя да го отблъсне.

— Не!

Той отстъпи назад. Страст гореше в блестящите му зеленикави очи. Чаршафът бе паднал и очите му изпиваха тялото й под тънката материя.

— И защо носиш дреха, дето не скрива нищо? Мога да я разкъсам за секунда.

— Не ме докосвайте!

— Нали ти е ясно, че мога да те направя моя женска?

— Недейте — прошепна безпомощно тя.

Погледна я замислено за момент, сякаш изпитваше някакви колебания. Тя чакаше със затаен дъх.

Ръката му се стрелна напред, пръстите му проследиха извивката на шията й и продължиха надолу по разреза на дълбокото деколте. Бяха топли и караха краката й да омекват, но погледът му предизвикваше спазми в стомаха.

— Ще викам… Мак ще чуе.

Той се усмихна и каза с дрезгав глас:

— Мак малко недочува, не знаеш ли? Но защо споменаваш стареца? Лук няма ли да ти се притече на помощ?

— Нужно ли е някой да ми се притичва на помощ?

— Зависи от гледната ти точка.

Той очевидно смяташе, че Лукас е в другата стая.

— Защо просто не си вървите? — предложи тя, изпълнена с надежда.

— Вече споменах, мила: предпочитам да остана.

— Но Лукас…

— … не е нужно да знае.

— Аз ще му кажа — каза тя почти шепнешком. — Няма да ти се размине.

— Викай тогава и нека се появи. Готов съм да се бия с него заради теб, ако трябва. — После се засмя. — Защо не го викаш? Или изобщо не го искаш тук?

Обземаше я истерия.

— Няма го. Отиде да лови мустанги с Били Улф.

— Значи си сама? Тогава защо си губим времето в приказки?

Наведе се напред, но Шарис решително опря ръце на гърдите му.

— Предупреждавам те, Слейд Холт. Ще кажа на Лукас и той ще те намрази!

— Това трябва да ме разстрои, така ли?

— Непоносим си — процеди тя гневно. — Ако толкова отчаяно искаш жена…

— … защо не си намеря друга? — Очите му се приковаха към гърдите й. — Ти всъщност не желаеш да постъпя така. — Погледна я присмехулно: — Трепериш.

— Плашиш ме.

— Не затова трепериш.

— Престани! — викна тя.

Той я прецени с поглед.

— Защо се съпротивляваш? — свъси вежди: — Или искаш само Лук?

— Да! — вкопчи се за думите му тя и повтори натъртено: — Да!

Той се отдръпна тъй внезапно, че тя залитна и попадна в прегръдката му. Веднага се отдръпна.

Стори й се, че го чу да въздъхва, но не бе сигурна. Той се обърна и отиде до леглото.

— Как се казваш?

Започна да събира дрехите си от леглото.

— Шарис Хамонд.

— Откога познаваш брат ми?

— Не от много отдавна. — Отчаяно искаше той да си тръгне. — Може би Лукас ще отговори на въпросите ти, господин Холт?

— Толкова ли те изнервям?

— Да.

— Дадено — прихна той. — Тръгвам си. — Но на вратата се обърна и още веднъж я прониза с блесналите си зелени очи. — Ще се навъртам наоколо, докато Лукас се върне. — После добави тихо, но многозначително: — Не сме приключили, хубавице. Трябва ми малко време. Ще видиш, че ще се справя не по-зле от Лук. Преди да си замина оттук, ще ти го докажа.

Излезе, ала Шарис не мръдна от мястото си, докато не чу хлопването на вратата. Тогава изтича и заключи стаята.