Джоана Линдзи
Нежен вихър (23)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Посещението в хотел „Палас“ се оказа приятно преживяване, далеч не онова, което си представяше. Най-горният етаж на тясната триетажна постройка бе голям апартамент, собственост на Самуел Нюком. Зад обикновената дървена фасада се криеше лукс. Полилеите и кристалните лампи по масичките в ресторанта я караха да се чувства като у дома. Разбира се, хубав ресторант в Ню Йорк никога не беше така празен, нито пък тя щеше да отиде, облечена в семпла рокля. Реши, че за случая е достатъчно елегантна.

Имаше само още една двойка; обслужваше ги един-единствен сервитьор. Докато чакаха Емери да дойде, наблюдаваше тайничко Лукас.

Не спомена нищо за пакетите, които Лук донесе от града. Обикновените памучни рокли очевидно бяха предназначени за работа, а панталоните и памучните ризи — вероятно за езда. Всичко това й подсказваше, че той не очаква тя да замине скоро.

Лукас също наблюдаваше Шарис. Дъхът му направо секваше. Беше й казал да се издокара, което за него означаваше да облече нещо, което да бие на очи. Но облечена в копринено елече от черна и червена коприна, от нея се излъчваше невероятна елегантност. Полата бе украсена с три реда дантели, а под диплите им се виждаше черен атлаз. Роклята подчертаваше цвета на червеникавите й коси. Изглеждаше превъзходно. Впрочем той винаги я бе смятал за красива. Поклати глава. Само да не бе открил каква малка лъжкиня е.

Чудеше се какво да мисли. По дяволите, тя пробутваше измислици не по-зле от него. А той се оказа лековерен, и й вярваше на всяка дума. И през ум не му мина, че е девствена. Девственица! Трябваше да се досети — тя определено се държеше като такава.

Този факт го очароваше и вбесяваше. Не успя да мигне през нощта от изненада. Прекара часове наред да се чуди каква е причината да се представи за вдовица, след като истината щеше да е много по-приемлива.

На сутринта тя успя да прикрие следите на наскоро загубената си девственост. Малката наивница наистина смяташе, че хитростта й е останала незабелязана, и възнамеряваше да продължава тази легенда. Но защо? Каква бе истинската й история? Дали не бягаше от някого? Или се криеше от закона? Нима наистина нямаше намерение да се омъжи за него? Й това ли бе лъжа? Разкъсваше се от любопитство.

Великолепните аметистови очи се насочиха към него и тя свенливо му се усмихна. По дяволите, нямаше причина да не я задържи толкова дълго, колкото му бе нужно. Пет минути по-късно влезе Емери, но не беше сам. Лукас едва не простена, като видя семейство Нюком. Озадачи се. Емери му бе доверил, че Сам настоявал засега никой да не узнае, че продава ранчото си. Какви щяха да бъдат тогава обясненията на Сам, че е в компанията на адвоката? А и самият Емери изглеждаше доста неспокоен. Да придвижва делата от разстояние бе едно, но да застане начело на колосална измама — съвсем друго. На Лукас му бе нужно доста време да открие адвокат, чийто скрупули нямаше да попречат на неговото начинание. Но не бе си представял, че Емери и Сам Нюком ще се изправят лице в лице.

Точно в този момент Самуел Нюком мечтаеше да е навсякъде другаде, но не и тук. Идеята да дойдат на вечеря в хотела с пристигналия делови партньор принадлежеше на Фиона. Сам й представи Емери Бъскет именно като такъв. Изведнъж тя съзря Холт и годеницата му и се насочи към тяхната маса. И това ако не бе лош късмет!

По дяволите! Не желаеше Лук да узнае, че мъжът, който движеше общите им вложения, е в града. Той непременно щеше да се озадачи от присъствието му, щеше да разгадае какво е намислил Сам. А той купуваше новия пакет акции на моминското име на Фиона, така че никой от първоначалните вложители да не се досети за желанието му да придобие контролния пакет. Ако се разчуеше, идеята можеше да се понрави и на друг, който щеше да поиска този дял. Досега Сам действаше предпазливо. Не се безпокоеше, че Холт ще направи голямо вложение, но съществуваше възможността да сподели с останалите акционери какво е замислил Сам.

Когато дойдеше времето железопътната линия да бъде продължена, Сам щеше да я насочи към Нюком. Мечтата му да превърне един ден основаното от него селище в голям град щеше да се сбъдне. А когато печалбите започнеха да прииждат, той щеше бързо да откупи собствеността си.

Това щеше да е лесната част от сделката, стига купувачите, намерени от Емери, да не узнаят, че градчето Нюком е на път да се заличи. Сам обеща на Емери значителен дял от печалбата, ако не разпространява информацията. Затова настоя адвокатът да пристигне в Нюком. Не възнамеряваше да води такива деликатни преговори по пощата. Ако не бе успял да го подкупи, Сам щеше да се отърве от него и да намери друг. Но Емери прие. Увери Сам, че той и Лук не са близки приятели. Освен това вложенията на Холт щяха да бъдат спасени от начинанието, с което Сам се бе захванал, така че онзи нямаше да има от какво да се оплаква, когато всичко излезеше на бял свят.

— Каква приятна изненада — изчурулика Фиона. — Въобще не очаквахме да те видим тук, Лук… Както и очарователната ти годеница — добави тя. Бледите й сини очи се впиха в Шарис с нескрито неодобрение. — Как ти бе името всъщност, скъпа? — Без да дочака отговор, се усмихна на Лукас и продължи: — Горкичкият. Предполагам, хотелът е единственото място, където успяваш да се нахраниш сносно напоследък.

Шарис бе потресена от директно изречената обида. Беше редно, а и тя го искаше, да се държи резервирано, но възпитано. Това налагаше етикетът. Но начинът, но който Фиона изпиваше с очи Лукас, ядоса Шарис и тя бързо забрави какво е редно.

За щастие Лукас успя да се обади, преди тя да пусне ноктите си.

— Не е нужно да се оправдавам, защо съм довел годеницата си на вечеря, Фиона, но ако си любопитна дали я бива в кухнята — тя е в състояние да засрами чуждоземния ти готвач.

— Радвам се да го чуя — отвърна сухо Фиона.

Шарис засия, като чу сладката лъжа.

— Всъщност, госпожо Нюком, Лукас ми обеща тази вечер да чуя новините от Сейнт Луис, понеже негов приятел е в града.

— Да не би да имаш предвид нашият господин Бъскет? — попита Фиона, хвърляйки поглед през рамо към двамата мъже.

— Как разбра, че Емери е в града, Лук? — осведоми се Сам, изпълнен с подозрения.

— Видяхме се случайно, като отскочих днес до града. Но нали знаеш какви са адвокатите, когато вършат работа — нищо друго освен делови въпроси и почти никакъв светски живот. И тъй като само минава през града, реших че ако не доведа Шарис да се видят тази вечер, въобще няма да имат възможност да се срещнат. А ти откъде разбра, че е пристигнал?

— Ами… Отби се в ранчото да се представи лично. Все пак движи някои от деловите ми въпроси, а двамата никога не сме се срещали.

— Наистина ли? — укори Лукас адвоката приятелски. — Не приехте моята покана, но сте се отбили да видите Сам?

Емери бе прекалено смутен, за да отговори, но Сам имаше готов отговор:

— Не се съмнявам, че е щял да се отбие и в твоето ранчо, Лук, ако вече не се бяхте срещнали в града.

— Така е — успя най-после да каже Емери. — Лукас, ти не спомена, че ще се жениш. Ако знаех, непременно щях да намина да поднеса поздравленията си.

Лукас се усмихна на бързото окопитване на адвоката. Представи присъстващите. Фиона стоеше настръхнала, докато Емери целуваше ръка на съперницата й.

— Хамонд? — повтори Емери замислено. — Наскоро чух това име, но не помня във връзка с какво.

Шарис изтръпна. Невероятно бе той да е чувал за нея, но все пак побърза да смени темата.

— Макар да се чувствам разочарована, господин Бъскет, че вече сте поели ангажимент за вечерта — тя хвърли бърз поглед към Сам и Фиона, — надявам се скоро да дойдете отново в Нюком и тогава да се видим.

— Само удоволствието от компанията ви е достатъчно основание да се върна — увери я Емери.

— Защо да го отлагате? — вметна Фиона, съзряла възможността да прекара вечерта в опити да прелъсти Лукас. — Няма причина да не вечеряме заедно, нали? — Фиона се настани на стола до Лукас, преди Сам да успее да възрази. — Не бива да лишаваме горкото дете от възможността да чуе новините от дома. Толкова неща вероятно са се случили през двете седмици, откакто е тук.

Сарказмът на Фиона бе очевиден за всички, но Шарис реши да се престори, че не го е доловила.

— Много сте любезна, госпожо Нюком, и то не само защото сте готова да споделите компанията на господин Бъскет заедно с нас. — Тя се засмя. — От години никой не ме е наричал „дете“ и бях започнала да си мисля, че съм остаряла.

— Вероятно необичайният ти ръст подвежда хората — фалшиво изрече Фиона. — Но аз, разбира се, веднага долових колко сте млада. Една жена не може да бъде подведена.

— О, госпожо Нюком, трябва да престанете да ме ласкаете. Все пак двадесет години не са чак толкова малко. — Не посмя да погледне към Лукас от страх, че ще види как се задавя, като чуе онова, което според него бе лъжа. — Но вероятно, когато стана на вашите години, няма да имам проблем да ме смятат за по-млада, отколкото съм. Вие нямате този проблем, нали?

Сам почти се изсмя на глас, като видя безмълвния гняв на Фиона. Двамата с Емери издърпаха маса, за да се настанят удобно. Знаеше какво е намислила съпругата му. Откакто видя Шарис Хамонд, се държеше като истинска кучка. Не можеше да преглътне, че вече не е най-хубавата в околността. А на всичко отгоре новата красавица имаше мъжа, за когото Фиона копнееше. Ех, ако Лук побързаше да се ожени за момичето, така че всички надежди на Фиона да рухнат, животът на Сам можеше да стане малко по-лесен. Направи знак на сервитьора да донесе питиета и се подготви за предстоящата вечер.

Малко над тридесетте, и харесван от жените, Емери Бъскет напълно забрави защо е тук и се настани на стола до Шарис. Да открие жена със стила и възпитанието на госпожица Хамонд в подобно градче, бе неочаквано удоволствие и той възнамеряваше напълно да я обсеби за вечерта, стига госпожа Нюком да престанеше да се заяжда с нея, за да му даде тази възможност.

Съзнаваше, че тя не е от неговата черга. Шарис без съмнение произхождаше от някое от богатите семейства в Сейнт Луис, за които четеше по вестниците. Но и не си спомняше да е чувал такава фамилия. Поне не в Сейнт Луис. И все пак — къде се бе натъкнал на името наскоро? Господи, мразеше нещо да му убягва по този начин.

Питиетата пристигнаха: уиски за господата и бутилка хубаво бяло вино за дамите. Сам поръча вечеря за компанията и всичко вървеше достатъчно гладко. Фиона насочи вниманието си към Лукас, а Шарис успяваше да заблуди Емери Бъскет, че знае какво има предвид, когато й разказва това-онова за обществото в Сейнт Луис.

Не знаеше, че Лукас следи по-внимателно разговора й с адвоката, отколкото приказките на Фиона. Лукас бе очарован от начина, по който се справяше, но неподправеното възхищение на Емери от нея не го радваше особено. Мъжът далеч не бе непривлекателен и създаваше атмосфера на изтънченост, с която тя навярно бе свикнала. Той й напомняше за всичко, което бе оставила зад гърба си. По дяволите, как въобще му бе хрумнало да ги срещне? Изключително глупава постъпка.

— Маркус Хамонд! — възкликна внезапно Емери и се смути, когато усети погледите на всички насочени към него. — Извинете ме, но нали знаете какво е, когато нещо е на върха на езика ти, а не можеш да се сетиш? Това е името, за което не се сещах преди малко.

— Е, и какво по-нататък? — попита Фиона сухо.

— А, нищо особено — отвърна Емери.

— Твой роднина ли е, скъпа? — осведоми се Фиона без видим интерес.

— Не! — каза Шарис малко по-високо. Успя да овладее изражението на лицето си, но гласът я издаде. Остана със сведени очи, когато продължи: — Никога не съм чувала за Маркус Хамонд.

Емери все пак реши да разкаже историята. Може би щеше да е забавна за компанията.

— Става дума за богат ексцентрик от Ню Йорк. Един мой приятел оттам и група мъже, които работят за него, са на път да загубят работата си, ако не открият дъщерята на този човек. Моят приятел Джим работи за една от големите детективски агенции в Ню Йорк. Наградата за това момиче е толкова висока, че неговият шеф настоява за резултат или…

— Ню Йорк ли? — попита Лукас замислено. — Как се казва момичето?

На Шарис й идваше да се скрие под масата.

— Опасявам се, че така и не попитах — отвърна Емери.

— Момичето отвлечено ли е било, господин Бъскет? — осмели се да попита Шарис, защото Лукас щеше да се озадачи защо не проявява никакво любопитство.

— Не, всъщност бегълка. Затова Джим ми се оплака от задачата си, когато се видяхме миналата седмица. Трябва да претърси четири щата, а надеждите за успех са минимални. Просто е прекалено лесно да се загубиш в такава голяма страна; да промениш името или външния си вид. Знае се, че момичето е напуснало Ню Йорк с влак и е носило цяло състояние в бижута със себе си, които да й помогнат да стигне, където поиска. Но според Джим тя се е върнала тихомълком и се укрива в някои от луксозните хотели в Ню Йорк. Такава е неговата версия.

— Защо? — обади се Фиона.

— Родена е в Ню Йорк и цял живот е живяла там. Като се изключи пътуване до Европа, не е напускала щата. Защо ще зареже дома си само заради спречкване с баща си? Затова е побягнала, но според Джим тя ще се прибере сама и никой няма да получи наградата. Та по тази причина смята пътуването си из западните щати за чиста загуба на време.

— Звучи невероятно, господин Бъскет — подметна Фиона невинно. — Особено след като в момента тук седи една госпожица Хамонд. Ако Лук не ни беше ни казал, че е от Сейнт Луис, човек би се запитал дали тя не е разглезеното богато момиченце, побягнало от баща си.

Шарис запази самообладание, макар че й се искаше да закрещи. Тази жена явно само се заяждаше, но всъщност причиняваше по-голяма злина, отколкото предполагаше. Лицето на Лукас ясно й подсказваше това.

Очите й станаха тъмновиолетови, но устните й останаха извити в усмивка.

— Как може да ви хрумне подобно нещо, госпожо Нюком? Такава невероятна идея може да хрумне на пиян или изгубил ума си човек. Но вие не сте чак толкова възрастна, а и почти не сте докоснали виното си. Така че, нямате никакво извинение да предлагате подобни глупави догадки.

Фиона почти скочи от стола.

— Ах, ти малка мръс…

— По-спокойно — прекъсна я Сам ухилен. — Защо не приемеш, че сте квит, Фиона.

— Но…

— Стига — нареди властно той. — Иди си напудри носа или направи нещо друго, а аз ще ти поръчам десерт, за да охладиш гнева си.

Тя стана и тръгна изпълнена с негодувание. Шарис скочи веднага след нея.

— И моят нос се нуждае от малко напудряне. Ако обичате да ме извините за момент, господа.

— Шарис!

Тя се направи, че не е чула предупреждението в гласа му.

— Не се тревожи, Лукас. Няма да се загубя. Просто ще отида в посоката, откъдето току-що се чу затръшването на вратата.

С лъчезарна усмивка тя се отдалечи, преди той да успее да й попречи. Как ли щеше се справи госпожа Нюком в разговор на четири очи.

Лукас остана намръщен, барабанейки с пръсти по масата. Сам, от друга страна, едва прикриваше обзелото го веселие. Емери бе нащрек.

След малко шумът, долетял от дамската стая зад ъгъла, макар и приглушен, се оказа достатъчно силен, за да накара Лукас да скочи.

— Остави ги — спря го Сам, вече в още по-добро настроение. — Какво ли могат да си сторят две жени?

— Не е там въпросът! — сряза го Лукас.

— Имай милост — помоли Сам шеговито. — Ако Фиона не си го изкара сега, ще е истински ад да се живее с нея. А и наистина не могат да си навредят? Жените не прибягват към насилие. Тяхната специалност е да си крещят обиди.

Лукас призна, че Сам е прав. Бавно седна обратно на стола. Виковете затихнаха. Затръшването на врата подсказа, че разправията, каквато и да е била, е приключила. Ала нито една от жените не се появи и напрежението отново обзе Лукас.

Тъкмо се канеше да стане, когато чиновникът от рецепцията донесе на Сам бележка, която гласеше, че госпожа Нюком се е оттеглила в хотелската им стая.

— Без никакво друго обяснение? — настоя Сам.

Служителят познаваше шефа си прекалено добре и затова си позволи да се ухили:

— Е, сър, не вярвам да желаете да чуете останалото, което госпожа Нюком наговори.

Сам се прокашля.

— Вероятно си прав. — Направи знак на мъжа да се оттегли и се обърна към Емери и Лукас. — Моля да извините съпругата ми, господа. Обикновено не е толкова невъзпитана.

— Значи ще останете тук тази вечер, така ли? — осведоми се Лукас.

— Да. Сериозно съм се замислил да се прехвърля за постоянно в града — отвърна Сам. — Може това да мъчи Фиона. Толкова се отегчава в ранчото и не знае какво да прави.

Лукас мислено поздрави Сам, че успя да се измъкне с това правдоподобно извинение. Питал се бе как Сам ще обясни преместването им, без да признае, че всъщност е продал ранчото.

— Винаги можеш да освободиш прислугата — засмя се Лукас. — Така Фиона ще има какво да върши.

— Ха! Та тя ще напусне заедно с тях. Не, опасявам се, че ужасно разглезих тази жена. Внимавай да не повториш грешката ми с хубавото си момиче, Лук.

— Да разглезя Шарис? Ще се наложи да я заведе обратно на изток, за да го сторя. Тя не е съвсем пригодена за нашия начин на живот тук.

— Мислиш да заминаваш? — попита Сам с интерес.

— Ще видим.

Администраторът отново се появи, този път с бележка за Лукас.

— Годеницата ви изпраща извиненията си, господин Холт, но няма да се върне. Мисля, че се чувства неразположена.

— Къде е тя?

— Чака ви навън в двуколката.

— Надявам се Фиона да не я е разстроила много — подметна Сам и тримата мъже се надигнаха, готови да тръгнат.

Лукас бе толкова ядосан, че си позволи да каже:

— Несъмнено го е сторила. И ти, и аз отлично знаем защо. Писна ми. Тя вече е твоя съпруга. И да е имало нещо помежду ни, то отдавна е свършило. Погрижи се най-после да го проумее, Сам. Защото ако аз трябва да го сторя, направо ще й извия врата… Особено след тази вечер.

Лукас остави Сам да обясни на Емери реакцията му както намери за добре.