Джоана Линдзи
Нежен вихър (39)

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Първото действие на пиесата бе започнало, когато тя и Роберт пристигнаха в Академията по музика в източната част на площад „Юниьн“. Скромната фасада не говореше за прекрасния интериор. Там се организираха балове, оперни и театрални представления.

Шарис не разбираше защо го гледа с такъв копнеж, докато влизаше в сградата. Роберт определено не я привличаше. О, да, беше очарователен, както и доста внимателен. И даваше да се разбере, че желае да е нещо повече от неин придружител. Но ако някога щеше да има любовник, той щеше да е висок, смугъл, широкоплещест, малко като…

Тя прогони досадните мисли от съзнанието си и направи опит да се съсредоточи върху представлението. Успя за известно време, но погледът й попадна на пръстена — големият оливин, заобиколен от брилянти, които подхождаха на огърлицата и обиците и. Отново го бе направила — несъзнателно подбра бижута, които отиват на пръстена. Правеше същото при всяко официално излизане, откакто се върна в Ню Йорк. Перлите щяха да стоят по-добре на новата сребристосива рокля, както и изумрудите. Но големите оливини бяха прекрасни, сякаш огън бушуваше в тях — също както очите му.

Защо не можеше да го забрави? Измина година, откакто видя Лукас Холт за последен път, и въпреки това образът му изплуваше така ясно в съзнанието й, сякаш го бе видяла вчера.

— Шарис! Помислих, че си ти.

Вдигна поглед и видя Шейла Харис да си пробива път през тълпата към нея. В антракта запалиха осветлението и повечето хора се отправиха към фоайето. Роберт се извини, че и той ще излезе, и Шейла се настани на мястото му. Изглеждаше прекрасно в тъмносинята си рокля.

Сините й очи бяха широко отворени и пълни с любопитство. Щом Роберт се отдалечи, тя се наведе напред:

— Какво правиш с него?

— Здравей, Шейла — усмихна се Шарис. — И аз се радвам да те видя.

— А, да — здравей — поздрави Шейла нетърпеливо.

— Липсваше ни днес.

— Днес ли? О, да! Боже, за днес ли се бяхме уговорили? Съвсем забравих. Ще ми простиш, нали?

— Разбира се.

Шейла винаги развеселяваше Шарис.

— Е? Кажи ми за Роберт.

Шарис сви рамене.

— Роберт ми прави компания от известно време. Знаеш много добре. Не за пръв път ни виждаш заедно.

— Разбира се. Нямах намерение да прозвучи така. Само си помислих… Ами… Защо си пак с Роберт, когато той се е върнал?

— Той? Говори по-разбрано, Шейла.

— Не хитрувай, Шарис — присви очи Шейла. — Държах се като пълна глупачка, когато го срещнах, и то заради теб. Бях толкова изненадана, че онемях… А много добре знаеш, че никога не съм онемявала през живота си!

— Шейла, моля те обясни ми за какво изобщо говориш — подкани я Шарис, леко раздразнена.

— Беше нечестно от твоя страна да не ме предупредиш. Така те умолявах да ми кажеш подробности, а ти все повтаряше „Той е по-различен“. Та той е направо възхитителен. Защо не ми каза?

Шарис се облегна назад и поклати глава. Не можеше да е вярно!

— Казваш, че си се запознала с него. Кога?

— Снощи, на вечерята у семейство Стюард. Доналд ни представи един на друг. Нали знаеш кой е Доналд?

— Да, да. Излизаш с него напоследък. Хайде, Шейла, разказвай.

Шейла продължи. Шарис се молеше да не я попита защо не са заедно с Лукас.

— Е, Доналд не свърза името му с теб и го представи само като господин Холт. Но колко души с това име познаваме? Направо го попитах дали не ти е съпруг. Не очаквах да ми отговори положително. Представи си само колко изненадана бях, когато чух „да“!

— Какво… Какво друго каза Лукас?

— Не много. Не е от бъбривите, нали? Попитах го за кораба му. — Тревога се изписа на лицето на Шарис и Шейла загрижено попита: — Какво има?

— Нищо. Продължавай.

— Попитах за кораба и дали пътуването му до Ориента е било успешно, но той бе страшно уклончив. И, разбира се, разпитах защо не си с него и той отвърна, че не ти е добре. Но явно си се оправила, защото иначе нямаше да си тук тази вечер с… А, да! Той зададе доста въпроси за Роберт.

— Какво? Ти си му разказала за Роберт?

— Не му казах аз — обяви Шейла. — Реших, че знае от теб, защото даде да се разбере, че е наясно, че Роберт те придружава напоследък. Искаше да знае как изглежда, но не успях да му отговоря, нали съм отскоро в града.

Шарис не бе в състояние да мисли.

— Ще остане ли тук известно време, преди отново да замине? Не ми беше ясно как си могла да се омъжиш за капитан, пък бил той и собственик на кораб, но сега вече разбирам! Вярно, ще отсъства доста от дома, но когато е вкъщи… О, завиждам ти.

Шарис се чу да изрича:

— Не знам… кога отново тръгва, Шейла. Още не сме говорили за това.

— Но къде е той сега?

— Зает е — сряза я Шарис, след което бързо се усмихна и подметна небрежно: — Само защото е тук не означава, че трябва да обсебя изцяло времето му. Има да урежда много неща.

— Затова ли си с Роберт?

— Да. А сега трябва да отида да видя къде е — обяви тя решително.

Стана, но приятелката й я сграбчи за ръката:

— Ами на събирането при сестра ти в събота? Нали ще накараш съпруга си да те придружи поне там! В края на краищата кой от приятелите ти го е виждал освен мен?

О, не!

— Не знам, Шейла. Ще видим — промърмори Шарис, мечтаейки отчаяно да се махне.

Бързо откри Роберт и го помоли да я отведе веднага у дома — извини се с непоносимото главоболие, което я бе връхлетяло. Почти не проговори по пътя, а когато пристигнаха, се сбогува разсеяно с него. Госпожа Етертън я посрещна в антрето, пое пелерината и ръкавиците й и не пропусна да отбележи с тревога, че Шарис не изглежда добре.

— Къде е баща ми?

Икономката подсмъркна неодобрително и обяви ледено:

— В кухнята, госпожице.

— Отново ли набези? — усмихна се Шарис.

— Точно така, госпожице.

Все още с усмивка на уста Шарис се опитваше да намери баща си. Да разстройва прислугата, като нахълтва в тяхната територия, бе типично в негов стил. Откри го сам в кухнята със студено пиле и половин самун хляб на масата. Е, не бе напълно сам. В ъгъла стоеше Клариса — кремавата котка, за чието издирване Шарис посвети седмици, след като се прибра у дома. Клариса хранеше трите си котенца. А и Чарли бе тук — никога не се отдалечаваше от малкото си семейство; в момента се въртеше около краката на Маркус. Шарис с изненада чу баща си да казва:

— По дяволите, котко! Предполагам, искаш малко от това?

Значи можеш да бъдеш и милостив? Маркус подскочи и я изгледа свирепо.

— Прекалено съм стар, за да ме стряскаш така!

— Извинявай.

Тя се настани до масата и взе парче пиле. Той я гледаше с любопитство.

— Рано се върна. Откри ли кой е тайнственият ти обожател?

— Не. Тоест… Може би. О, по-добре да ти кажа всичко. Срещнах Шейла в Академията и тя твърди, че снощи се е срещнала с Лукас у семейство Стюард.

— Лукас? Имаш предвид… Лукас?

— Да.

— Ха, това пък ако не е интересно!

— Тревожно би било по-точно. Не е ли възможно някой друг да се представя за Лукас? — попита Шарис с надежда, но след възторженото обяснение на Шейла, знаеше че е изключено.

— Ти как реагира? — прекъсна мислите й Маркус.

— Е, как бих могла да изтърся, че дори не подозирам за присъствието му тук? Но Шейла каза, че той е възхитителен.

— Що за начин да опишеш мъж? — възнегодува Маркус.

— Намира го за изключително привлекателен — добави тя с раздразнение.

— Доколкото си спомням и ти го описа така. Добре, да предположим, че този мъж е твоят съпруг. Той е тук. Какво възнамеряваш да правиш?

— Не възнамерявам да правя нищо — отвърна тя сухо. — Нямам намерение да се срещам с Лукас.

— Вероятно ще се наложи, скъпа. Няма как да му откажа достъп до тази къща, ако пожелае да те види. Все пак още ти е съпруг. Дори и да не го е знаел, когато е пристигнал, очевидно вече го е разбрал. И си е дал труда и ти да разбереш, че се възползва от правата си на съпруг.

— Какво искаш да кажеш?

— Плаща покупките ти. Не вярвам да го прави по задължение. По-скоро е нещо като екстравагантно послание. Послание за теб.

— С други думи ми дава да разбера, че при желание от негова страна ще играе ролята на мой съпруг?

— Точно така.

— Не знам, татко. Лукас е много по-прям. Той би нахълтал тук и…

— Тогава защо още не го е сторил?

— О, откъде да знам какво се върти в главата му!

— Не се съмнявам, че би могла да се досетиш. Вероятно ще иска да узнае защо сте все още женени, Риси. Ще му обясниш ли?

— Не — отвърна тя разпалено. — В никакъв случай.

— Тогава измисли нещо, и то бързо, защото според мен съвсем скоро ще се срещнеш с Лукас Холт отново.