Джоана Линдзи
Нежен вихър (17)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

На зазоряване Шарис изпълзя от завивките, облече копринената роба, свари кафе и отново легна. Това бе всичко, което бе склонна да направи за брата на Лукас. Не възнамеряваше да му готви и колкото по-малко го виждаше — толкова по-добре.

Събуди се за втори път по-късно сутринта. Реши да се държи както обикновено и да не обръща внимание, че из ранчото се навърта неканен гост.

Вратата към стаята на Лукас бе отворена, но от Слейд нямаше никакви следи. Леглото бе оправено. Надяваше се, че е предпочел да спи в конюшнята.

Нямаше признаци да е бил и в кухнята; дори не се забелязваше мръсна чаша. Но чайникът бе почти празен, значи не можеше да се надява, че е напуснал ранчото през нощта.

Добави вода, за да разреди кафето за себе си. Преди обаче да успее да си налее, две ръце я сграбчиха през кръста и я притиснаха към нечие тяло. Току-що избръсната брадичка се зарови във врата й. Толкова се сепна, че едва не подскочи. Не бе дочула никакъв звук. Един бърз поглед настрана й бе нужен, за да разбере на кого принадлежи гладко избръснатото лице. Тя въздъхна с облекчение.

— О, Лукас, толкова ме изплаши. Мислех, че си… Той се изсмя зловещо.

— Нали ти казах, че няма да откриеш разлика, хубавице. Дори не е нужно да си затваряш очите, за да си представяш, че е той.

Тя едва си пое въздух и го отблъсна.

— Пак ли ти! Може и да си приличате по външност, но не и по характер. Ти си неприятен, безскрупулен, безмилостен…

— Да, знам. Истински злодей — вметна той спокойно. Затова смятам, че ще е по-добре за теб да не ме сърдиш.

— Не ме е страх от теб, господин Холт — отвърна тя високомерно.

— По дяволите — подсвирна той. — Все пак имаш някаква смелост.

Придърпа стол от масата, възседна го и се обърна с лице към нея. С чисти дрехи и избръснат, той напълно приличаше на Лукас. Наистина бяха еднакви, дори по бронзовия загар на кожата. Но Слейд не притежаваше момчешката усмивка на Лукас, нито влудяващия му чар, и това бе огромна разлика. Пред нея седеше студен, язвителен, вероятно жесток и определено безпринципен мъж. И въпреки това… Бе виждала част от него у Лукас. Имаше моменти, когато Лукас изглеждаше не по-малко студен или безчувствен. Но въпреки всичко той бе състрадателен, а Слейд, изглежда, не.

— Обърна му гръб и си наля кафе.

— Тревожа те, нали? — осведоми се той плахо.

— Да.

— Ще свикнеш.

— Дълбоко се съмнявам, господин Холт.

— Време е да започнеш да ме наричаш Слейд, щом така и така ще се омъжваш в семейството ми.

Тя се извърна и го стрелна с гневен поглед, като си припомни предишната нощ.

— Тук съм, за да се омъжа за брат ти, а не за теб!

— Апахите гледат по-свободно на семейството — обясни той. — Когато загине войн, от вдовицата му се очаква да се омъжи за брата на съпруга си.

— Аз не съм от племето апахи, нито пък ти — възрази тя, но се сети, че е живял сред тях.

— Не си от тези места, нали? — полюбопитства той.

— Не. От… Сейнт Луис съм — отвърна тя нервно, като си припомни легендата, която Лукас съчини.

— Как се запозна с Лукас? Не се е връщал на изток от няколко години.

Тя извърна очи.

— Лукас ще ти обясни по-добре от мен.

— Любов от пръв поглед ли беше?

— Господин Холт!

— Не ми казвай, че не е моя работа. Той е единственият ми брат и единственото семейство, което имам.

— Защо не си припомни този факт снощи? — сряза го тя остро.

Той едва забележимо сви рамене.

— Едното няма нищо общо с другото според мен. Както ти казах, все още не си омъжена за него.

Тя не можеше да се надява, че Слейд ще съжалява за отвратителното си поведение. Трябваше да й е ясно. Той се надигна с блеснали очи. Шарис долови познатото странно трепване в гърдите си и се почувства като снощи, така че си наложи да поеме дъх дълбоко.

Той тръгна към нея.

— Стой далеч от мен, Слейд.

Тя вдигна чашата с димящото кафе пред гърдите си, за да направи заплахата си още по-красноречива.

— Ще се караме ли? — спря той.

— Всеки път — отвърна тя.

— Но ти не можеш да победиш — увери я той простичко. — Дори сега да държиш пистолет, нещата няма да се променят. Не разбираш ли?

Ръката му се стрелна напред и я сграбчи през талията в желязна хватка. Притисна ръката й към плота достатъчно силно, за да я принуди да пусне чашата.

— Чест ти прави, че опита, мила. Но недей да опитваш повторно. А довечера пак облечи онази хубава синя нощница.

Целуна я силно и страстно, пусна я и излезе от къщата, без да погледне назад.