Джоана Линдзи
Нежен вихър (14)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Шарис беше пияна. Справяше се чудесно със състоянието си: държеше се спокойно и резервирано и никой не се досети. Дори Лукас не си даде сметка, докато тя не избухна в кикот, щом се качиха в каретата, а после заспа на рамото му.

Лукас бе развеселен. Не бе допускал, че надменното градско момиче ще се поддаде на слабостта да пийне. Изненада се приятно, когато я видя да разпуска несъзнателно косите си. Но трябваше да признае, че нищо не бе в състояние да го разстрои тази вечер; не и след като се срещна насаме със Сам.

Седнал срещу него в кабинета му, Лукас почти надушваше паниката, обзела Сам. Откога чакаше този момент!

Само дето не се изсмя на глас, като се сети за малкия брой коне, които Нюком поръча. Когато настъпеше моментът да ги достави, Сам нямаше да има с какво да плати. Но се налагаше Лукас да набави конете и да ги обязди, сякаш не подозираше този факт.

Шарис се размърда в съня си, метна ръка през гърдите му и зарови глава във врата му. Пелерината й се бе разтворила и му позволяваше да види дълбокото й деколте и нежната издутина на гърдите й. Ръката, с която я държеше през кръста, леко погали извивките на тялото й.

Какво ли щеше да прави с нея? Тя се оказа с много повече качества, отколкото очакваше. Желаеше това момиче, заспало така блажено до него. И то така силно, сякаш съществуваше от години. Бяха минали само три дни и той вече обмисляше как да я съблазни.

Поклати глава, отвратен от себе си и от онова, което не можеше да контролира. Щеше да съжалява. Съзнаваше го, но какво би могъл да стори? Лъжеше я безогледно за всичко и щеше да изрече и нови лъжи, преди да приключи. Достатъчно неприятно бе, че я накара да участва, макар и несъзнателно, в унищожението на Нюком; използваше я, за да постигне своето.

Тя се страхуваше от него и той не разбираше защо. Заяви, че тъкмо по тази причина не желае да се омъжи за него. Дали щеше да остане на същото мнение, ако я люби? Дали е от жените, които поставят знак на равенство между правенето на любов и пълното обричане? Щеше му се да е по-разгадаема. И не искаше да се страхува от него.

Каретата спря пред къщата, но Шарис продължаваше да спи непробудно. Лукас бавно се надигна, като я държеше все така притисната до гърдите си.

— Шарис?

Тя се намръщи и стисна реверите на сакото му.

— Не желая да се омъжа за него, татко. Стефани обича Джоуел, не аз.

Лукас се усмихна озадачен.

— Шарис, събуди се.

Тя отвори очи, беше й трудно да се ориентира.

— Кой… А, ти ли си? — Огледа каретата. — Какво правим тук?

— Събирането, не помниш ли? Току-що пристигнахме у дома.

Тя се надигна, но залитна и се хвана за него, за да запази равновесие. Лукас й помогна да стъпи на земята.

— Можеш ли да ходиш сама, или да те отнеса на ръце? — попита той развеселен с надеждата да пожелае второто.

— Да ме носиш на ръце? Що за абсурд!

Шарис тръгна пред него към вратата, като успя да удържи невероятно права линия. Лукас забеляза ухилената физиономия на кочияша и също се засмя, преди да му направи знак да тръгва. Улови Шарис в мига, когато се спъна при вратата.

— Не знаех, че тук има стъпало — възмути се тя, гледайки гневно Лукас.

— Всъщност няма — отвърна й той със смях.

— О…

Стаята бе обляна с лунна светлина, така че не му се наложи да пали лампата. Обгърна я с ръце, удивен от ефекта на допира. Държеше я в ръце точно както искаше. И същевременно бе не по-малко безсилен от нея — по никой начин не можеше да устои на сладко отворените й устни.

Искаше само да усети вкуса им, но устните й се раздвижиха под неговите — топли и живи — и го възпламениха. Простена. Шарис въздъхна и сложи глава на рамото му, без да си дава сметка какво му причинява.

Той осъзна, че може да я обладае тук и сега. В това състояние тя нямаше да му окаже съпротива. Но той не искаше да я има така. Тя също трябваше да го желае, да го иска, а не да е под влиянието на алкохола. Ако я любеше сега, тя можеше дори да не си спомни. Но ако си спомнеше, по-късно щеше да съжалява и да го презре, че се е възползвал от ситуацията. Не искаше после да се самообвинява. И поради някаква необяснима причина беше важно за него тя да си спомня.

По дяволите! Откъде извираха всички тези благородни сантименти? Той ни най-малко не се отказваше от намерението да я съблазни. След като бе така безскрупулен, поне да го стори както трябва.

Шарис, заспала отново, въздъхна. Лукас се усмихна замислен. Не, скъпа, няма да е тази вечер, но скоро… С устни докосна челото й и я отнесе в стаята.

Тя се събуди, когато я положи на леглото и започна да сваля обувките й.

— Мога да ги махна и сама — запротестира тя. Надигна се прекалено рязко, зави й се свят и се отпусна назад. Лукас се засмя.

— Мисли за мен като за личната прислужница — посъветва я той, докато пускаше обувките й на пода. — Не се съмнявам, че си имала такава.

— Но ти въобще не приличаш на Джени. — Забележката й се стори доста остроумна и тя се закикоти. Не обърна внимание кога той свали пелерината й и се наведе напред, за да даде възможност да стигне до копчетата на гърба й. — Слава Богу, че не е тук сега, защото си представям какви щеше да ми ги наговори. Тя, разбираш ли, никак не одобрява пиенето и… — Сепнато си пое въздух. — Защо не ми каза, че брат ти е убиец?

— Защото не е.

— Но той е избил стотици хора!

— Стотици?

— Е, десетки, но каква е разликата?

— Надала си ухо на клюките, Шарис.

Усмихна се отново, докато я повдигаше от леглото, за да изтегли роклята изпод нея. Тя не забелязваше какво прави той.

— Нямаше начин да не ги чуя. Господи, като се сетя как само го нарече — черна овца! Доста меко казано, не намираш ли? Защо не ме предупреди?

— Че е убил човек?

— Много хора!

— Той е убил само един, Шарис. Никой от останалите, за които се твърди, че е очистил, не съществуват. Това са слухове. Но хората желаят да вярват в тях.

— Наистина ли само един?

— Да.

Той бавно започна да развързва корсета й.

— Но…

— Той беше коравосърдечен убиец и заслужаваше смъртта си.

Беше забравила, че след като е убил баща им, мъжът е преследвал Лукас и Слейд, а те са били едва деца. Законът не е го е наказал, защо Слейд да не го стори?

— Казаха, че битката е била честна — прошепна Шарис.

— Така беше. Убитият можеше да е Слейд.

— Съжалявам.

— Няма нищо.

Той свали корсета и се захвана с приятната задача да махне копринените чорапи.

Шарис въздъхна и се протегна.

— Радвам се, че не е толкова лош, колкото го изкарват.

Лукас също въздъхна, удивен как издържа всичко това; разсъбличаше я най-спокойно, а всъщност тялото му копнееше за нещо съвършено различно. Дяволите да я вземат, че се бе напила така!

— Слейд е това, което е — обяви Лукас грубо, отказвайки да продължи мъчението си.

— Радвам се да го чуя.

Лукас поклати глава: тя дори не го бе чула. Отново се унасяше в сън.

Придърпа чаршафа нагоре и нежно я целуна по челото.

— Лека нощ, Шари.

— Антоан… Обич моя.

Проронените думи едва се чуха. Антоан? Съпругът й? Той за пръв път чуваше името. Беше споменала, че е обичала съпруга си. Тогава не се замисли, но сега откри, че това никак не му е приятно.

По дяволите! Тя объркваше мислите му. Дали не е по-добре той и Били да заминат за планините по-рано от предвиденото? Колкото по-скоро, толкова по-добре, призна си той навъсено.