Джоана Линдзи
Нежен вихър (27)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Иззвъняване на шпори накара Шарис да се обърне. Засенчи с ръка очите си от яркото слънце. До нея стоеше каубой — набит, нито млад, нито стар. Нещо в погледа му я накара да се почувства неловко. Дали се бяха запознали на събирането в дома на Самуел Нюком? Ако е така — тя не го помнеше.

— Госпожица Хамонд, нали?

— Познаваме ли се, господине?

Той втъкна палци в колана си. Стойката му бе спокойна, но същевременно войнствена, опасна.

— Не. Изглежда, съм единственият мъж в градчето, лишен от удоволствието да се запозная с вас. Но това лесно ще се поправи. Казвам се Леон, мадам. Главен надзирател съм на ранчото на Нюком. А вие сте дори по-хубава, отколкото разправят. Да, мадам, определено е така.

Шарис знаеше, че е чувала името, но къде? Как смееше да я заговаря, и то по такъв начин!

— Господин Леон, ако не се познаваме…

— Леон Уагънър — бързо вметна той. — Ето, току-що се запознахме. Щяхме да се срещнем на събирането при шефа, но го пропуснах благодарение на твоя човек и насиненото око, което ми остави. Не можех да си покажа носа навън близо седмица.

— Вие ли сте човекът, с когото Лукас се е бил? — попита тя смаяно.

— Значи ви е разказал случката. Сигурно си въобразява, че той е победителят. Не е. Просто извади късмет и успя да ме удари. На бас се хващам, не е споменал, че тогава си бях пийнал малко? Какво му бяхте сторили, че дойде така наежен да се бие?

— Аз? Как смеете, господине! Аз не одобрявам юмручните пререкания.

— Какво значи „юмручни пререкания“, мадам?

— Всичко хубаво, господин Уагънър.

Той я сграбчи за ръката и изръмжа:

— Не ми обръщай гръб, жено. Не е възпитано.

— Според мен твоята майка е пропуснала да ти даде възпитание, Леон.

И двамата се сепнаха от гласа Лукас. Разкрачен, с ръка над дръжката на револвера, той стоеше до тях. Изражението на лицето му бе каменно, гласът — леден.

Леон пусна ръката й.

— Женската ти не е особено дружелюбна, Холт.

— По-скоро подбира събеседниците си.

Леон се напрегна. Нещо в поведението на Лукас го караше да бъде нащрек — държеше се твърде спокойно.

— Двамата не сме приключили, Холт. Ако дамата не беше с теб…

— Нека това не те спира, Леон. Ако искаш да си премерим силите още сега — нямам нищо против. Ако предпочиташ да използваме револверите — и с това съм съгласен. Както кажеш.

Пот изби по лицето на Леон. Той поклати глава.

— Ти си полудял! Промени се, откакто тя се появи. Ще те потърся, когато си върнеш разсъдъка. Няма да се бия с откачил човек, я.

Лукас изчака Леон да се отдалечи. Беше ли наистина не на себе си? Помнеше, че когато Леон докосна Шарис, му идваше да простреля ръката му.

Обърна се към Шарис, готов да я успокои, ако е разстроена. Но изобщо не очакваше да види гняв в красивите й аметистови очи. Нима не се бе изплашила?

Шарис наистина кипеше от гняв, но това бе реакция от поведението на Лукас, а не заради Леон. Докато го наблюдаваше как се справя с Леон, си даде сметка колко различен мъж може да бъде. Не се ли бе подвела от нежността му? Не бе ли и той като брат си див и необуздан?

— Как го постигаш? — в гласа й се долавяше укор.

— Кое, Шари?

— Понякога ставаш точно като Слейд.

— Нима? — ухили се той. — На Слейд ще му е драго да го чуе.

— Защо? — пророни тя предпазливо.

— Той ме е научил на всичко, което знам. Нали не си въобразяваш, че изнежен човек като мен щеше да се справи тук без няколко подготвителни урока?

— Искаш да кажеш, че цялата тази сцена беше блъф?

— Разбира се. Как иначе?

Тя свъси вежди.

— Защо имам чувството, че това не е истина? — Когато не получи отговор, продължи: — Защо някои хора в градчето се отнасят дружелюбно към теб, а други всячески се стараят да те избягват?

— Въобразяваш си, Шарис.

— Не, не си въобразявам — настоя тя. Изразът на лицето му й подсказваше, че не е очарован от впечатлението й, но се налагаше да узнае истината. — Защо се страхуват от теб, Лукас? Има ли причина?

— Не от мен се страхуват, по дяволите, и ти го знаеш много добре.

— А от Слейд ли? Просто се притесняват, че си приличате?

Той дори не си даде труда да й отговори, а вместо това попита:

— Защо толкова много мислиш за Слейд?

— Не мисля за него.

— Нима? Според мен брат ми ти е направил силно впечатление.

— Ако ме е впечатлил с нещо, то е че е арогантен, хладнокръвен, безсърдечен…

— Това са доста силни думи.

— Глупости! — сряза го тя. — Казах ти, че не го харесвам. Надявам се никога повече да не го видя. Но не мога да не се сещам за него в моменти, когато се държиш като него.

Той се загледа в нея. Какво ли мислеше? Дали се досещаше, че едва бе устояла на Слейд?

— Точно като него съм в някои отношения, Шарис — проговори Лукас накрая. — Най-добре е да го проумееш.

Това пък какво означаваше?