Джоана Линдзи
Нежен вихър (25)

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Шарис се протегна замечтано и отвори очи. Нужно й бе известно време да проумее, че тази гола мъжка гръд до нея вече не й е непозната. Сигурно трябваше да бъде сломена, ужасена — цяла нощ да споделя леглото с мъж и да се събуди до него, сякаш бяха женени. А всъщност не бяха! Той не беше длъжен да се ожени за нея само защото бе отнел девствеността й. На всичкото отгоре дори не знаеше, че го е сторил!

Вероятно беше редно да е поне малко смутена — та той ре още в леглото й, бе се възползвал от всички права на съпруг, без да се е обвързал с нея, ала истината беше, че щеше да се чувства ужасно разочарована, ако я бе оставил сама, след като така възхитително я бе любил. Харесваше й да е до нея, да се сгуши в него.

Знаеше колко е опасно да анализира чувствата си. Ако й хрумнеше дори за миг, че е на път да се влюби в Лукас, щеше да я обземе паника. Нямаше да позволи някакъв арогантен мъж, като баща й, да се разпорежда с живота и оттук нататък.

Не, по-добре беше да смята, че моралът й не е дотам висок. За Бога, тя бе на двадесет, жена със собствено мнение. Защо трябваше да чака да си намери съпруг, за да изпита върховния екстаз, до който я довеждаше Лукас? Да се лишава от удоволствието само защото не са женени?

Шарис се усмихна. Наистина започваше да изневерява на здравите семейни принципи. Но в момента, загледана в широките гърди на Лукас, не се тревожеше.

Колко по-различен изглеждаше, когато спеше. За пръв път го виждаше, потънал в сън, и за пръв път имаше възможност спокойно и бавно да го разгледа. Гледката й хареса: стегнатите мускули на гърдите и ръцете, къдравите косъмчетата по гърдите и надолу към стомаха. Дори когато спеше изглеждаше силен. Брадичката му бе отпусната; над горната устна набождаха мустаци; челото, покрито наполовина от непокорна гарваново-черна къдрица, бе гладко.

Сепна се, когато изведнъж й хрумна, че без обичайната усмивка на устните му или смехът в зеленикавите му блестящи очи, той спокойно можеше да мине за опасния си брат.

Но защо й мина подобна мисъл? Не бе се сещала за Слейд, откакто с Лукас се върнаха от планините. С облекчение откри, че Слейд не ги чакаше на ранчото. Ала истината си беше истина: със затворени очи и отпуснато лице между двамата не съществуваше никаква разлика.

Близнаци. Странно как различният начин на живот се бе отразил на двамата братя — бе превърнал единия в змия, готова да хапе, а другия — в обикновен разбойник. Единият се съобразяваше с чувствата й, другият ги тъпчеше.

Шарис тръсна глава, за да спре мислите си. Зърна Чарли в порцелановия леген и се усмихна при вида на муцунката му: изглеждаше раздразнен. Е, Чарли така и не хареса Лукас. Всеки път щом той се приближеше до нея, котаракът започваше тихо да ръмжи. Сигурно не бе очарован, че Лукас бе заел мястото, което очевидно считаше за свое.

В този миг Чарли скочи от легена и излезе през прозореца, сякаш бе чакал да му обърне внимание, за да демонстрира неудоволствието си. Боже! Собствената ти котка да ти натрие носа!

— Добро утро, хубавице.

Шарис се сепна и се извърна към Лукас.

— Колко пъти да ти повторя, да не ме наричаш така? — попита тя с раздразнение.

— Не ми се карай още от сутринта, мила моя. — Притегли я към себе си и с ловко движение легна отгоре й, ухилен дяволито: — И защо да не ти викам „хубавице“?

— Защото така прави брат ти и по този начин ми напомняш за него — отвърна тя с цялото достойнство, което успя да събере.

Устните му гальовно докоснаха нейните, а после целуна нежните, съвършено оформени гърди.

— Да, не би ми се нравило, поне когато те любя. Не искам да ревнувам от собствения си брат.

— Ревнив ли си, Лукас?

— Не знам — отвърна той между две нежни целувки.

— Тогава защо говориш така?

— Хайде, да приемем, че когато сме заедно ще бъдеш изцяло с мен. Разбираш ли?

— Не съм в състояние да разсъждавам в момента, Лукас — прошепна тя.

Тя затвори очи и тихо простена. Той се бе смъкнал надолу и докосна с език корема й, подхванаха я с ръце, вдигна я от леглото и главата й увисна назад. Шарис потъна във водовъртеж от усещания, които той тихо разпалваше у нея.

Почти извика, когато той спря. Отвори очи: наблюдаваше я и тя изпита чувството, че е обожавана, харесвана и желана, определено — желана. Този мъж не искаше парите или девствеността й. Искаше да я люби без никакви задни мисли. Той я желаеше — единствено за себе си. Усещането я изпълни с трепет и предизвика странна топлина, която се разля по недокосваното й дотогава тяло.

— Господи, колко си красива.

— Започвам да мисля, че наистина ме намираш за привлекателна — подразни го тя, останала без дъх.

Очите му се впиха в нейните:

— Не се ли смяташ за такава?

— О, Лукас, престани да говориш — простена тя. Пресегна се и притегли главата му към своята. Лукас гърлено се изсмя. Тя го искаше сега, но първо той щеше бавно да й се наслади. Щеше да я накара да усети неизпитвана дотогава наслада.

Устните му се впиха в нейните, а ръцете му откриваха най-чувствителните й местенца. Научи кое й се нрави най-много, докато я довеждаше до все по-голяма наслада. Откри също, че да се отдава на Шарис, му носеше не по-малко удоволствие, отколкото да получава. До обяд бе преодолял всичките й задръжки. Беше изживяване, което и двамата нямаше да забравят.