Джоана Линдзи
Нежен вихър (20)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Знаеше, че тя не спи. Беше неспокойна — ту се обръщаше към него, ту се отдръпваше. Лукас лежеше и се бореше със себе си, като същевременно се чудеше какво й е.

Шарис започна да протестира, когато той легна до нея, но одеялото беше едно. Налагаше се да лежи до него и дори прие ръката му за възглавница. Но бе неспокойна като котка. Очевидно се терзаеше, че са така близо един до друг, но това смущаваше и него. Той дори се удиви от своята въздържаност: тя бе при него, знаеше, и то не без основание, че може да я накара да откликне на желанията му, и в същото време нещо го възпираше.

Трябваше тя да направи първата крачка. Вярваше му, че той ще я защити, така че не бе редно да се възползва от нея. Вярата й в него му носеше удовлетворение и той не възнамеряваше да я разочарова.

Шарис се ядосваше на себе си. Лежеше, загледана в гаснещия огън, и й бе невъзможно да заспи. Никога не бе лягала до мъж преди и нямаше представа, че е толкова тревожно. Копнеж ли бе това? Нима желаеше този мъж толкова, че изпитваше физическа болка? От момента, когато Лукас легна до нея на тясната постеля, непознатото безпокойство не я напускаше. Навремето бе готова да се отдаде на Антоан, макар да не изпитваше този копнеж. Защо тогава се съпротивляваше така силно? Дали бе възможно да накараш мъжът да мисли, че не си девствена, когато всъщност си? Нямаше да се отдаде на Лукас при риска той да открие невинността й, защото тогава щеше да узнае лъжата й за нейния мним брак. Вече бе прекалено късно да му признае истината.

— Шари, ти не спиш.

Не го изрече като въпрос.

Тя остана неподвижна известно време, после се обърна и го погледна.

— Лукас, нещо не е наред, така ли?

Колко глупаво прозвуча. Тя много добре знаеше какво не е наред. Той дори не си даде труда да й отговори.

— Шари.

Произнесе името й и не каза думичка повече.

Изразът на лицето му и блясъкът в очите му й подсказаха какво се готви да стори. Боже, тя искаше той да го стори.

Погледът му се плъзна по лицето й, сякаш галеше чертите й. После допря устни до нейните. Вкусът и ароматът му я опияняваха, изпълваха. Времето сякаш спря.

Фибите паднаха от косите й и освободиха великолепните й къдрици; тя усети как той прекарва пръсти през тях. Ръцете й се вдигнаха нагоре, за да обгърнат врата му и да го уверят, че всичко е наред. Езикът му се плъзна между зъбите й и тя го посрещна с радост, като го закачаше и плахо си играеше с него.

Той простена и устните му докоснаха гърдите й. Тя го прегърна по-силно. Лукас бе започнал да я разсъблича и скоро ризата бе разкопчана, а след малко и полата. Множеството й фусти бяха развързани и дори кукичките на корсета й се подчиниха на вещите му пръсти.

Рязко и бързо я изправи на крака и половината й дрехи паднаха на земята. Обгърна я с една ръка и я доразсъблече с другата. Докато мислеше да каже „не“, бе напълно гола и той отново я положи върху одеялото. Пламенните му целувки разсеяха и беглите опити за съпротива и тя му се отдаде с цялата си същество.

Той я милваше и я караше да си вие от неподозиран копнеж. Изведнъж спря и се отдръпна от нея, от което тя едва не извика. Свали си дрехите и отново се настани до нея.

Очите му я изпиваха и я изгаряха със страст, която я хипнотизираше. Знаеше, че сега е последната й възможност да го спре. Не можа да отрони думичка. Остави се на усещането от великолепното му тяло. Вдигна ръце, за да го привлече към себе си. Той се поколеба за миг, после тялото му се отпусна върху нейното. Устните му се впиха в нейните в жарка целувка.

Проникна в нея бавно, за да й се наслади. Но това само й причини ужасна болка. Шарис се надигна към него, но той продължи да целува гърдите й и да се притиска към нея. Устните му свършиха своето вълшебство и когато той внезапно проникна в нея, болката бе отминала.

Свърши се. Шарис изпита огромно облекчение. Един невероятен товар най-после се смъкна от плещите й. Той я изпълваше изцяло и я докосваше, с което я караше да изпитва ново желание. Огън гореше в слабините й; скоро последва насладата, която растеше с всяко следващо проникване. Удоволствието стана почти непоносимо. Тръпки преминаваха по тялото й, сладки гърчове я обземаха и накрая тя се отпусна омаломощена и разтреперана. Лукас се напрегна, притисна я към себе си за финалното проникване. Усети потреперването му и я обзе чувство на неподозирана нежност към него. Притисна го силно към себе си.