Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (84)

ДЖЕМА

Карах към къщи след една среща, когато телефонът иззвъня. Обадих се и един мъжки глас каза:

— Мога ли да говоря с Джема Хоган?

— На телефона.

— Казвам се Ричи Гант, от литературна агещия „Липмън Хай“.

Компанията на Джоджо.

— Здравейте.

— Джема, книгата ви много ми хареса.

— Благодаря. Защо ми се обаждате?

— Навярно не сте чули, но Джоджо Харви реши да напусне и да работи самостоятелно.

— Чух.

— О. Е, да. Вярно е, че Джоджо е прекрасен агент, но да работи сама? Съдружниците се тревожат за нейните клиенти.

— Така ли?

— Сама, тя няма отдел за чуждестранни права. Нито медиен. Мисля, че „Пътешествие към дъгата“ може да се превърне в чудесен малък филм, но едва ли Джоджо ще може да се справи сама.

— Да, но…

— Мисълта ми беше, защо не останете с „Липмън Хай“? Има няколко отлични агенти и аз самият много ще се радвам да ви представлявам. Освен това съм съдружник.

Казах му, че ще си помисля, и веднага се обадих на Джоджо. Тя говореше по другия телефон, затова настоях пред помощника й, че е спешно. Веднага ми се обади.

— Джоджо, някой си Ричи Гант преди малко ми звънна и каза, че си нямала права за чужбина. Искаше да ме представлява. Какво става?

— И на теб ли? Едва съм се отделила и вече ми краде клиентите. — Гласът й леко трепереше. — Сякаш гледам „Джери Макгуайър“.

При предишното обаждане, в което съобщаваше, че създава нова агенция, звучеше, като че съобщава нещо чудесно, но сега гласът й издаваше паника. По някаква причина е била принудена да напусне и сега отчаяно търсеше клиенти, които да й помогнат да закрепи фирмата си.

В един момент на шок всичко ми се изясни. Не можех да повярвам на късмета си: Джоджо се нуждаеше от клиенти — ами ако поставех условието, ако кажех, че ще работя с нея, ако не вземе Лили? За Джоджо бях много по-ценна от Лили: като писателка бележеше упадък, а аз тепърва набирах скорост. Без агент кариерата на Лили щеше да се провали. А Антон искаше да екранизира книгата ми — какво би бил готов да пожертва, за да спаси кариерата си? Той беше необикновено амбициозен, поне допреди три години и половина.

В най-дивите си фантазии как отмъщавам на Лили не ми беше хрумвало, че ще стане така — това беше нещо по-голямо, по-добро и преди всичко истинско.

Почувствах се освежена. Как така всичко се нареди тъй добре. Изведнъж изненадващо ми се предостави възможността животът ми да поеме нагоре, да загърбя годините на унижение и най-после да постигна нещо. Почувствах силата, която ме обземаше, и ми се зави свят. Питах се какво чувства Лили.

Налагаше се да замина за Лондон. Трябваше да се срещна с Антон.