Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (68)

Глава 24

„Литературни новини“, 5 август

ЗАКУПЕНИ ПРАВА

Таня Тийл от „Долкин Емери“ е купила „Пътешествие към дъгата“ — дебютния роман на неизвестната ирландска писателка Джема Хоган. Представляващата я Джоджо Харви от „Липмън Хай“ е продала книгата за 60 000 лири стерлинги. Стилът представлява смесица между Миранда Инглънд и Бриди О’Конър. Книгата ще излезе идния месец като издание с меки корици.

Преглеждах бегло „Литературни новини“, търсейки някакво извинение да не пиша, когато думите „Джема“ и „Хоган“ привлякоха погледа ми, след което стомахът ми се преобърна. Вкопчих се в страницата и я прочетох внимателно, след това я прочетох отново, докато ужасът бавно смразяваше душата ми. Джема. Книга. Моят агент. Моят издател. Много пари.

Със свито от страх сърце гледах черните букви, докато погледът ми се замъгли. Много ирландки можеха да се наричат Джема Хоган, името беше съвсем обикновено, но вече знаех: това е моята Джема. Тя често казваше, че ще напише книга и сега имаше на разположение моя агент и моя издател — всичко това беше прекалено, за да е съвпадение. Как, по дяволите, го беше постигнала? Толкова беше трудно да издадат книгата ти, да не говорим, че трябваше да убедиш агента и издателя в своя избор. Нищо чудно да е започнала да практикува черна магия. Замислено подпирах главата си с ръце, когато ми хрумна, че това съобщение напомня за конската глава, поставена в леглото в „Кръстникът“.

Надарена съм с интуиция и предчувствах, че играта е свършила. Макар все да се страхувах от отмъщение, толкова време бе изминало. Бях започнала да се надявам, че Джема е продължила своя живот и вероятно най-безгрижно ме е забравила. Но за съжаление бях се излъгала: през цялото време е планирала отмъщение. Не бях сигурна точно как се кани да ми разбие живота, но бях убедена, че това е началото на унищожението ми.

За миг видях целия си живот буквално да пропада. Джема ме мразеше. Беше склонна да разкаже на целия свят какво съм й сторила и да настрои всички срещу мен.

Ами парите! Шестдесет хиляди! Сравнявайки ги с нищожната сума от четири хиляди, която бях получила като аванс, нейната книга навярно наистина бе фантастична. С моята кариера беше свършено, оцененият й на шестдесет хиляди шедьовър ме изпращаше в небитието.

Взех телефонната слушалка, издухах полепналия прах с треперещи устни и позвъних на Антон.

— Джема е написала книга.

— Джема Хоган?

— Не е само това. Познай кой е агентът й? Джоджо. А можеш ли да отгатнеш кой е издателят? Таня.

— Това не може да е вярно.

— Но е истина. Пише го в „Литературни новини“.

Настъпи особена тишина.

— Господи, изпратила ни е предупредителен изстрел. Също като конската глава в „Кръстникът“.

— И аз си помислих същото.

— Звънни на Джоджо и разбери каква е работата. — Едва можех да говоря, толкова силно ревнувах. — Получила е огромен аванс

— Колко?

— Няма да повярваш — шестдесет хиляди.

Антон дълго мълча, след което замърмори.

— Какво? — Вече почти виках.

— Взели го мътните, сбъркал съм мадамата!

— О, по дяволите — измъчено промълвих.

Обадих се на Джоджо. Въпреки че бях нетърпелива да разбера какво става, успях учтиво да кажа „Как си“, после, опитвайки се да звуча небрежно, но всъщност полузадушена — … ъ… четох в литературни новини, че имаш нова авторка на име Джема Хоган. Просто се чудех…

— Да, ти я познаваш — потвърди Джоджо.

Гадост, по дяволите.

— Сигурна ли си? Живее в Дъблин, организира празненства и косата й е като на Лайза Минели?

— Да, тя е.

Чудех се дали да не заплача.

— Да-а — каза Джоджо. — Тя ме помоли да ти предам поздрави. Преди много време. Извинявай, бях забравила.

— Тя… остави ли съобщение за мен?

— Само ме помоли да те поздравя.

Чувствах, че потъвам в тресавище от страх. Всяка надежда, че е странно съвпадение, беше разбита. Джема преднамерено бе планирала всичко. Целта беше ясна.

— Джоджо, мога ли да попитам… Имаш ли нещо против, ако това не засяга поверителната информация на клиента… за темата на тази книга?

— Как баща й напуска майка й.

— И най-добрата приятелка отнема приятеля й?

— Не, само бащата изоставя майката. Забавно е! Ще ти изпратя един екземпляр, щом мине коректурата.

— Благодаря — промълвих аз и затворих.

Джоджо ме лъжеше. Джема вероятно вече се е добрала до нея и някак си я бе повлякла към тъмната страна.

Ема е избягала с крадлив счетоводител, помислих си. Левият крак на Антон е започнал да гние, а аз съм загубила майка си, залагайки я на карти.

Наложих си да се съсредоточа в ужасните дълбини на този сценарий. Смръщих чело и наистина се постарах да се съсредоточа. За момент си представих колко ужасно би било да живееш с мъж, който се разлага.

След това си възвърнах душевното равновесие и си казах: „Глупости! Нито едно от тези неща не е вярно!“

Обикновено това упражнение ми помагаше да изпитам благодарност към съдбата.

Но не и днес.