Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (61)

Глава 17

Събота вечер, домът на семейство Уайът

Магда отвори тежката дървена входна врата и извика, колкото й глас държи:

— ДЖОДЖО ХАРВИ, разкошна, ВЕЛИКОЛЕПНА жена! Мейзи, Марина! Джоджо е тук!

Развълнуваните русокоси сестри наобиколиха Джоджо, маскирана с вехтия си черен клин, пламтящите червени рога дяволската опашка и я заляха с обичта си. Дори и госпожа Уайьт, която предпочиташе да я наричат с малкото й име Магнолия и повече приличаше на тяхна сестра, се присъедини към тях.

— Колко си СЕКСАПИЛНА!

— Каква остроумна идея — да се маскираш като дявол! — добави Магда.

Което показва, че има хора, помисли си Джоджо, които заслужават да бъдат богати и красиви. Костюмите на сестрите Уайът бяха взети под наем — или нещо повече, навярно бяха специално изработени — и независимо от това, те се радваха на недодяланите й рога и опашка, сякаш бяха най-хубавото нещо, което са виждали.

Мейзи, с бялата си деколтирана рокля, представляваше Мерлин Монро, а Марина, с няколкото препарирани червеношийки, закачени по костюма си беше Типи Хедрен от „Птиците“ („Птиците“ — филм на Алфред Хичкок. — Б. пр. ), Магда бе маскирана като стройната и възхитителна елфическа кралица от „Властелинът на пръстените“.

— Джоджо, ужасно смешно е, но никога не съм си харесвала ушите, толкова са плоски и заострени, че исках да си направя пластична операция, но сега се радвам, че се отказах.

Магнолия се съгласи.

— Винаги съм твърдяла, че ако носиш нещо достатъчно дълго, то се връща на мода.

Възпитани момиченца, дъщери на Михаил, брата на Магда, подскачаха около тях. Едното освободи Джоджо от палтото й, другото прие подаръка и тържествено съобщи, че ще го занесе в стаята с даровете, а третото донесе на Джоджо коктейл с шампанско.

Празненството вървеше така гладко, сякаш професионалист го беше организирал, но всъщност Магда се бе погрижила сама и беше помислила за всичко: кът за отмора с приглушена светлина; кът за похапване с бюфет със закуски и ниски канапета; просторен дансинг с цветомузика и бар със „стая за лудории“. Сякаш от нищото под носа ти се появяваха подноси с напитки, до теб се озоваваше стол на минутата, когато ти се приискваше да седнеш, и красиви мъже ти хвърляха пълни с възхищение погледи в момента, в който осъзнаеше, че единствено ти си със саморъчно приготвен костюм. Всички бяха с взети под наем великолепни облекла. През първите пет минути Джоджо разпозна една горила, Гандалф, Розовата пантера, един рицар в пълно бойно снаряжение, озлочестена девица, още един Гандалф, една монахиня, Батман, трети Гандалф и две Марии Антоанети, и двете — мъже. Дори Анди се появи в костюм на Супермен, а Беки беше Жената-котка с прилепнал по тялото винилов гащеризон.

После Джоджо видя Шейна и Брандън и въздъхна с облекчение. Шейна, с покрития си с люспи костюм, стройна и гъвкава, бе маскирана като пъстърва, а Брандън, с безформени буци стиропор, залепени по цялото му тяло, представляваше пуканка.

— Искаме да те запознаем с няколко очарователни мъже, Джоджо — каза Магда. — Виж първо този, с костюма на Али Баба. Има камари с пари и е изключително мил. По-мил няма да намериш. Има само едно нещо, което трябва да ми обещаеш, че няма да му казваш. — Тя взе ръката на Джоджо в своята. — Заради мен Джоджо, обещай ми.

Джоджо обеща със сериозно изражение. Обичаше Магда.

— Не е успял да получи подходящ съвет как да придобие тен, достоен за Али Баба. Но е най-милият човек и, както ти казах, е въшлив с пари. Ела, нека те запозная.

Тя поведе Джоджо през стаята към мъжа с розовите шалвари и червения пояс.

— Джоджо, това е Хенри. Сигурна съм, че двамата ще се харесате.

Джоджо хвърли предпазлив поглед и положи огромно усилие да не се разсмее. Лицето на Хенри изпод сатенения тюрбан бе на черни и бели петна.

Магда се отдалечи, а Хенри прочисти гърлото си с глътка текила сънрайз и каза:

— Моля за извинение, че съм раиран като зебра. Не знаех точно как да използвам пастата за изкуствен тен и ето го резултата.

— Откъде да знаете, нали сте мъж.

— Казаха, че ще избледнее чак след седмица.

Джоджо кимна със съчувствие.

— Което ще е крайно неудобно, като се появя в работата ми.

— Какво работите?

— Чета новините.

Нов пристъп на смях рискуваше да я задуши. Тя стисна юмруци.

— Само борсовия бюлетин, не целите новини. Но все пак ще бъде неудобно.

Джоджо се зачуди как да изчезне, но нямаше защо да се безпокои. Магда Уайът беше само на няколко крачки зад нея и се появи заедно с един розов заек.

— Хенри, това е Атина, най-младата сестра на Хърмайъни. Знам, че мога да разчитам на теб да се грижиш за нея. Джоджо, извинявай, че прекъсвам увлекателния ви разговор с Хенри, но се налага да те отвлека.

Когато се отдалечиха на разумно разстояние от ушите на Хенри, тя промърмори:

— Заради изкуствения тен ли?

— Не…

— Няма значение, имаме купища чаровни мъже. Е, кого да поздравим сега…?

Магда притежаваше особено качество: внушаваше доверие.

— Виж, Магда, вече си имам приятел. Но е женен.

— Мили Боже, колко вълнуващо. — Тя забеляза лицето на Джоджо. — Не е ли вълнуващо? Ела и седни.

Естествено, намираха се до диванче под прозореца с идеални размери, сякаш специално бе приготвено за Джоджо и Магда. Един от красавците се материализира като че от въздуха и Магда му възложи да донесе бутилка шампанско, което изпиха, докато Джоджо си изливаше душата, разказвайки за Марк.

— Мислиш ли, че е мъж за теб? — каза Магда, когато приятелката й свърши.

— Не знам. Така мисля, но как можеш да бъдеш сигурен?

— Знаеш ли как преценявам дали някой мъж е подходящ за мен? Трябва да има ужасни обувки. Да ми е неудобно, когато хората ме видят с него. Дори и да са идеални във всяко друго отношение, обувките им са винаги много грозни. Така разбирам.

— Де да беше толкова лесно. — Цялата история набираше инерция, отбеляза Джоджо. Сякаш тя и Марк вече не можеха да я таят у себе си. Той се беше изповядал на Джим Суийтмън. И какво ставаше тук? Въпреки че страшно харесваше Магда, Джоджо всъщност не я познаваше добре, но й разказа всичко.

 

На следния ден, у Беки и Анди

Анди отвори вратата и я изгледа продължително.

— Джоджо, ти си станала. Трябва да имаш организъм на слон. Ние умираме.

— Тръгнах си, докато още можех да ходя. — Тя го последва вътре. — Къде е Беки?

— Според мен повръща.

— Колко си подробен! Е, нали си мъж.

— Не и днес. Друг път, може би, но днес съм съсипан. Тези ужасни Уайът.

— Следващата седмица е рожденият ден на Марк. Какво да му подаря? Какво харесват мъжете?

— Нестандартен секс с красиви жени?

— Това вече го има. Нещо друго, ако обичаш.

— Копчета за ръкавели?

— Нйет.

— Белезници?

— Нйет.

— Портфейл?

— Нйет.

— Дрехи?

— Нйет. Каси би могла да ги види, а тя не е глупава.

— Не знам — каза Анди. — Все пак яде сандвичи със сирене, макар че й докарват мигрена. Дъска и пулове за табла?

— Нйет.

— Книга?

Анди се опитваше да се пошегува, но Джоджо го прекъсна:

— Е, това е приказка. Първото издание на нещо известно. Той обожава Стайнбек. Какво ще кажеш за първото издание на „Гроздовете на гнева“?

Беки се беше довлякла в стаята с посивяло лице и лошо настроение. Предпазливо се покатери на канапето и омаломощена легна по гръб.

— Току-що повърнах.

— Какво очакваш — обади се Джоджо. — Медал ли?

— Просто ви правя съпричастни. Но ако му подариш първото издание на някоя книга, няма да можеш да му напишеш посвещение, защото жена му ще види.

— Ти си слушала! — установи Анди.

— Мога едновремено да повръщам и да слушам.

— Тя поиска моето мнение. Аз съм мъж. Би могла да напише нещо, ако Марк държи книгата в кабинета си.

— Деца, престанете да се дърпате. Не бих написала нищо върху никоя библиографска рядкост и точка.

Беки ритна Анди с крак.

— Дай ми нещо да не ме боли.

— Кажи вълшебната думичка.

— Моля.

— Моля те, погледни ме — обърна се тя към Джоджо. — По пижама съм в три следобед, цепи ме главата, в стомаха ми бушува вулкан. Тия Уайът наистина знаят как се прави купон!

— Вярно, беше страхотно. Не беше ли Марина сладка с птичия си костюм?

— Ами Магнолия като Пуси Калор? (Пуси Калор — филмова героиня)

— А Магда… — и тримата изразиха възхищението си от Магда и когато от кухнята Анди нададе похотливи звуци, Джоджо тържествуващо добави:

— Не в сексуален смисъл.

Анди се върна с шепа, пълна с аналгетици.

— Май имаше поне петима Гандалфци.

— Според мен единият беше Дъмбълдор — уточни Беки. — Имаше купища мъже. Беше купон само за флиртове, стига да не си обвързан. — Тя се обърна към Джоджо: — Е, аз знам, че не си свободна, но мъжете снощи като че не бяха посветени. Излезе ли ти късметът?

— Не мога да се оплача. Изкарах един бавен танц с Гандалф, после се кълчих на „Треска в събота вечер“ и бях поканена на вечеря от един освежител за въздух.

— Освежител за въздух ли? Какъв точно?

— Едно от онези борчета, дето ги окачват по задните стъкла на колите.

— Онзи ли? Мислех, че е коледно дръвче. Хубав ли беше?

— Не успях много да го видя. Имаше нещо като човка на лицето.

— Видях те да танцуваш със Златната рибка — каза Анди.

Джоджо поклати глава.

— Ти танцува с него. Видях те. Колкото и да не бях на себе си, си помислих, че двамата сте си лика-прилика.

— Не. Бях се оплел в мрежите й. Не танцувахме, а се мъчехме да се освободим.