Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (59)

Глава 15

„Литературни новини“, 10 юни

ПРОДАДЕНИ ПРАВА ЗА ЕКРАНИЗАЦИЯ

Правата за екранизация на „Любовта и фереджето“, дебютния роман на Нейтън Фрей, бяха продадени на „Мирамакс“ за седемцифрена сума, за която слуховете твърдят, че е 1,5 милиона долара. Брент Модилиани от Асоциацията на творците беше посредник на сделката, заедно с Джим Суийтмън от „Липмън Хай“. Романът, чийто агент е Джоджо Харви от същата литературна агенция, ще бъде издаден следващата пролет от „Садърн Крос“.

Госпожа Харви представлява още Лили Райт, авторка на изненадващо успешния „Церовете на Мими“, както и Иймън Фарел, който тази година бе номиниран за наградата „Уитбред“.

Нито дума за Миранда Инглънд, която беше сред десетте най-добри автори от януари насам, но Джоджо нямаше да тъгува. Нищо не провокира древния инстинкт да пръскаш пари, както добрата новина. Почти.

— Манодж, излизам. Може да се позабавя.

— Да си търсиш нов цвят на лак за нокти ли?

Един от приоритетите, които Джоджо никога не изгуби: значението на грижата за ноктите.

— Лак за нокти, чанта, кой знае? Харчи ми се.

Жаждата й не трая дълго. Навън, на обляната от слънце улица, едно бледосиньо кожено сако на витрината на „Уисълс“ привлече погледа й. В момента, когато го пожела, устата й пресъхна.

Влезе, намери своя размер, взе го в ръце и го погали, сякаш беше животинче. Материалът беше тънък и еластичен като човешка кожа и беше така прекрасен, че чак й премаля. Беше изключително скъпо, непрактично и нямаше да изтрае повече от един сезон; всички щяха да й се смеят, ако го носи и следващата година — но кой го беше грижа?

В миг го облече, намери огледало и изведнъж очарованието се изпари. Правеше гърдите й да изглеждат все едно ги е надула с велосипедна помпа. Видът й ставаше неприличен. Марк, естествено, щеше да го хареса, но къде щеше да го облича с него? В собствения си хол? В спалнята? В кухнята?

Във въображението си вече беше купила сакото, беше го занесла вкъщи в голямата си чанта и го бе облякла два пъти — единия, за да направи впечатление на сестрите Уайът. Но сега промени решението си. Беше твърде скъпо за дреха, която никога нямаше да облече извън апартамента си. Не се беше отказала напълно, но щеше да си помисли. Това ли е зрелостта, запита се тя. Ако е така, не я чакаше с нетърпение.

След като се върна в кабинета си, Манодж я посрещна с думите:

— Суийтмън Усмивката те търсеше.

Тя погледна към сандвича си с копнеж, но Джим щеше да й отнеме само минутка. Изтича до кабинета му.

— Какво има?

— Страхотна новина. Влизай. Седни.

— Обядът ми ме чака. Мога ли да чуя страхотната новина и права?

— Упорита си като магаре. Брент Моди лиани от Асоциацията на творците иска да се работи с нас. С „Липмън Хай“.

Брент беше агентът американец, посредник на сделката с „Мирамакс“.

— Ако имаме някого в Лос Анджелис, за да отстоява правата ни, ще бъде далеч по-лесно да пробутаме книгите си в ръцете на холивудските продуценти. Може да е от полза и за теб. „Любовта и фереджето“ го заинтригува. Отвори му очите за мащаба на работата ни тук.

— Убеди ме. Ще седна.

— Пристига следващата седмица с един колега. Ще обядваме в някое лъскаво място.

— Кои?

— Ти, аз и те.

Не спомена Ричи Гант. Супер!

— Знаеш ли какво? Книгата на Миранда е ИДЕАЛНА за Холивуд. Ексцентричните комедии никога не излизат от мода. А „Церовете на Мими“ е готова за екран.

Джим се засмя на ентусиазма й.

— В последно време изцяло привлече вниманието на Хауърд Хюс върху нас, нека довечера да излезем да пийнем нещо и да празнуваме.

Тя обмисли поканата. Нямаше никакви ангажименти. Марк беше на училищната пиеса на Софи.

— Дадено.

— Отказа ли се от хипнотерапевта?

— Не. Всъщност да. Обичам да пуша. Аз съм пушач. Въпреки че сме изчезващ вид.

— Да, на изчезване сте.

— Не бъди толкова ревностен пуритан.

Щом се върна в кабинета си, изяде сандвича си и си провери електронната поща. Имаше писмо. От Марк.

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Понеделник вечер?

Позволяваш ли да ти го напиша? Извинявай за този уикенд. Родителите ми имат златна сватба. Довечера е училищната пиеса на дъщеря ми. Желая ти приятен — но не чак толкова — уикенд без мен.

Целувки:

М.

П.П.Тамочеби

 

Въпреки че трудно успяваха, през изминалите месеци тя и Марк прекарваха все повече време заедно. Виждаха се най-вече в неделя, Шейна ги канеше на изискани обеди, понякога заминаваха заедно: отскочиха до Бат за двудневна ваканция по Великден, където се насладиха на обилен секс между професионално колосаните чаршафи и излизаха на безцелни разходки из улиците, хванати за ръце, уверени, че са толкова далеч от Лондон, та никой няма да ги види. Накрая Марк побърза да се върне при семейството си, за да ги заведе в Австрия на ски за седмица и това беше идеално за Джоджо. Беше прекарала четиридесет и осем часа плътно до него, но сега той щеше да обърне внимание на семейството си, така че тя да не се чувства виновна.

— Мислиш ли, че ските са хубава идея? — беше го попитала тя. — Хлапетата ти са малко склонни към злополуки. И не правеха ли прекалено много сирене в Австрия?

— Това е в Швейцария. Вие, американците, нищо не знаете за Европа.

— Много грешиш — тя закачливо докосна чатала му с върха на обувката си, — знам за датските бисквити. Също и за шведските масажи. Известна ми е испанската муха — увеличи натиска на крака си и започна нежно да го движи напред-назад. — И освен това — добави тя прелъстително — знам всичко за френската целувка.

— Така ли?

— Абсолютно всичко.

Мълчаливо наблюдаваха как кракът й се надигна, избутван от нещо, което нарастваше под него.

— Покажи ми — помоли я той.

— Не. Не и преди да се извиниш.

Той се извини.

След нощта с италианците, когато без да иска беше останал до сутринта, Марк преспиваше у Джоджо горе-долу веднъж седмично. Каси не се оплакваше, че той не се прибира вкъщи и Джоджо беше изумена от безразличието й.

— Какво й казваш?

— Че говоря със Западния бряг или развличам издатели и не ми се иска да я безпокоя, като залитам в три сутринта, когато тя има работа на другия ден.

— И тя ти вярва?

— Така изглежда. Само ме моли да я предупредя преди полунощ, за да сложи веригата на вратата.

— Къде мисли, че спиш?

— На хотел.

— Аз не бих ти повярвала в никакъв случай. Категорично. Ако съпругът ми изведнъж започне да отсъства по цели нощи, а работата му не се е променила, ще го почна с манивелата и няма да спра, докато не получа точни отговори.

— Не всички са като теб, Джоджо.

— Да. — Освен това тя разбираше, че понякога за хората е болезнено да видят това, което става под носа им. Мъчително е. А тя не искаше да причини болка на Каси, нито на някой друг. Какво да направи? Да престане да се среща с Марк? Невъзможно.

 

До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

От: [email protected]

Относно: Приятен уикенд?

Понеделник вечер става. Много е далече, но нищо. Какво искаш да кажеш с това „приятен уикенд“? Как мога приятно да прекарам уикенда? Никога няма да ти простя как се отнесе с мен на рождения ми ден.

Целувки: Дждж

П. С. Мочебита също

 

Преди четири седмици, на дванадесети май, Джоджо навърши тридесет и три. Известно време преди това Марк й каза:

— Ще те заведа някъде за рождения ти ден.

— Наистина ли? — пламна тя от радост заради досетливостта му. — Къде?

Той не й отговори веднага.

— В Лондон.

— В Лондон ли? В този Лондон?

Прцеди да успее да му каже да се разкара, той й подаде лист хартия.

— Това е програмата.

Рожден ден на Джоджо

Петък, 15:30 Измъкваме се рано от работа. Отиваме поотделно Брук Стрийт и се регистрираме в хотел „Клариджис“.

— „Клариджис“! Винаги съм искала да спя в „Клариджис“! — той отдавна вълнуваше фантазията й: представяше си Англия в стил Агата Кристи — чай със сметана, високомерни икономи, разходки в провинцията за чай с някоя ексцентрична пралеля, от тези, които носят фамилните бижута, докато обработват градината.

— Знам — отговорни той.

Беше толкова развълнувана, че за момент почти бе готова да се разплаче, но после реши, че не бива.

Петък, 16:00 Изпробваме удобствата на апартамента.

— Апартамент! Обичам те.

Обръщаме особено внимание на леглото, после излизаме на намиращата се наблизо Бонд Стрийт, за да изберем подарък за рождения ден на Джоджо.

Тя го прочете отново:

— Бонд Стрийт е неприлично скъпа.

— Знам.

Тя го загледа с възхищение:

— Какъв кавалер.

Петък, 19:00 Аперитив, после вечеря в ресторант, където ще трябва да обещая на главния готвач, че ще осигуря издаването на книгата му, за да получа резервация преди Коледа.

 

Събота сутринта Закуска в апартамента, последвана от плуване в басейна на хотела, после отново се връщаме на Бонд Стрийт, за да продължим да търсим подаръка.

 

Следобед: Свободно време. Можем да изпробваме пружините на леглото.

 

Събота, 19:00 Коктейли, после вечеря в различен, но също толкова трудно достъпен ресторант.

 

Неделя сутринта Закуска в апартамента, отново плуване и последна проверка на пружините на леглото.

 

12:00 Напускаме хотела и си отиваме.

Беше идеалният уикенд. Когато пристигнаха, в стаята ги чакаха шампанско и цветя. Любиха се почти шест пъти, дори в плувния басейн, тъй като бяха единствените посетители — тя не искаше, струваше й се перверзно, но той я доведе до такова състояние, че не я беше грижа.

Търпеливо пое с нея от магазин на магазин. Тя знаеше, че му изглеждат еднакви, но той слушаше внимателно, докато тя му показваше къде шевът е черен и къде — бял, и колко различна става от това дрехата. Долови, че леко започва да се отегчава, докато тя се колебаеше между жакет с ивици на рамената и друг с ивици по ръкавите. Тогава Марк отсече, че ще й купи и двата.

— О, разбрах — засмя се тя, — домъчняло ти е за мебелите в апартамента. Трябва да се върнем и отново да ги огледаме.

Пиха следобеден чай в салона с изглед към градината, пиха шампанско с късния обяд, сервиран от камериера в стаята им. Единственият неприятен момент беше, когато я поведе да разгледа пръстените в „Тифани“.

— Може би ще си избереш някой — предложи той.

— Не ставай глупав — сопна се тя и изведнъж я хвана яд. Последното нещо, за което й се искаше да мисли през това скъпоценно време, бе, че е женен.

Същата вечер в ресторанта, докато разглеждаха менюто, той взе ръката й.

— Марк — намръщи се тя, — всички ни гледат.

— Какво искаш да кажеш?

— Докато сме в Лондон, трябва да сме предпазливи.

— Предпазливостта е най-опасното нещо за жена като теб.

Тя избухна в смях.

— „Лунатици“? Никлъс Кейдж не казва ли това на Шер? Нали не греша?

Марк въздъхна.

— Исках да решиш, че аз съм го измислил. Ти си най-изумителната жена, която някога съм срещал. Знаеш всичко.

 

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Рожден ден

Не ти ли хареса?

 

До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

От: [email protected]

Относно: Хареса ли ти?

Да. Изключително много. Никога няма да ми се случи нищо по-хубаво.