Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (33)

Глава 34

Петък сутринта

— Отпечатали са го — оповести Манодж, подхвърляйки броя на „Литературни новини“ на бюрото й — на пета страница.

„Литературни новини“, 2 март

РЕКОРДНИ ПРОДАЖБИ

„Любовта и фереджето“, дебютен роман, чието действие се развива в Афганистан, според източниците ни беше продаден на Олив Лиди от „Садърн Крос“ за 1,12 милиона лири — най-високата сума, плащана някога във Великобритания за дебютен роман. Г-жа Лиди го определя като книга на десетилетието. Авторът му Нейтън Фрей е бивш начален учител, който шест месеца е живял, предрешен като жена, в Афганистан, докато правел проучванията си за книгата. Агент по продажбата е Джоджо Харви от „Липмън Хай“, която в последно време жъне успехи. Тя е агент и на Миранда Инглънд, която е на първо място в класацията за тази седмица с четвъртия си роман. Другият редактор, участвал в наддаването, е Таня Тийл от „Долкин Емери“, за която казват, че е „съкрушена“.

Съкрушена, точно както казват, помисли си Джоджо. Таня се разрида, когато Джоджо й се обади, за да съобщи новината. Един от най-трудните елементи на работата й беше да отхвърля хората, но победителят можеше да е само един.

— Манодж, ще отидеш ли да купиш една торта?

— Празнуваме ли?

— Не, Луиза ще ни посети следобед с дъщеричката си Стела.

Манодж се смути.

— Луиза? — но после шеговито продължи. — Тъкмо ще ме отвори къде е забутала договора с Миранда Инглънд. И ти ми казваш, че била подредена.

 

9:43, петък сутринта

Джослин Форсайт почука на вратата.

— Най-сърдечни поздравления, скъпа.

— Благодаря ти.

— Всичко ли е тип-топ? Прочете и ситния шрифт, нали?

— Почти. Сега ни опаковат с полиетилен.

О, не.

— С полиетилен ли ви опаковат? Да не е някой от юридическите ти лафове?

— По-скоро пожарникарски.

На лицето му се изписа нетърпение и любопитство, така че тя поясни:

— Когато пожарът най-накрая изгасне, сградата трябва да се обезопаси, затова обвиват прозорците с полиетилен.

— Полиетилен. Невероятно.

Втори пристигна Джим Суийтмън, който огря кабинета с ослепителната си усмивка.

— Поздравявам те. Ще е забавно, като тръгнеш да продаваш правата за екранизация.

— Значи ли, че ще трябва да отскоча до Лос Анджелис?

— Зависи… Как си с голфа?

— С голфа ли?

— Е, ще трябва да се научиш да играеш голф, за да впечатлиш големите клечки в киното.

 

10:56, петък сутринта

— Виждам, че си късметлия, Кагни. (Героиня полицайка от популярен телевизионен сериал. — Б. ред.)

Джоджо вдигна поглед. Ричи Гант стоеше на вратата и тя пусна химикалката.

— Какво? Да не би да говориш за сделката ми за 1,12 милиона лири за Нейтън Фрей?

— Доколко беше въпрос на късмет?

Джоджо се засмя.

— Знаеш ли? Колкото повече работя аз, толкова повече работи и късметът ми.

Устата му се отвори, като че искаше да каже нещо, но не му се удаде. Очевидно беше в плен на силни чувства.

— Ау! — Джоджо се плесна по челото. — Кого трябва да прегърна? Май вече стана време за седмичното съвещание. Нека те съпроводя до залата — тя се опита да сложи ръка на гърба му, но той се изплъзна.

На събранието всички говореха за сделката на Джоджо — книгата на десетилетието. Съдружниците силно се вълнуваха при мисълта, че ще получат част от комисионата, но дори и редовите агенти се радваха; всички, с изключение на Ричи Гант.

— Колко книги на десетилетието станаха досега? — попита той. — Май поне шест.

Това предизвика смущение. Всички завиждаха, но повечето бяха достатъчно деликатни да не го покажат.

— Не беше много спортсменско — възпротиви се Дан Суон.

— Какво очакваш? — запита Джослин Форсайт с глас, сякаш го душат. — Аматьор. Гамен. Казвам аз да се отървем от него.

— Смотаняк — прошепна Джоджо и в стаята настъпи неловка тишина. — Смотаняк, не гамен.

 

Петък следобед

От два и тридесет нататък дамският състав в „Липмън Хай“ се скупчи в кабинета на Джоджо — дори Лорета Френч и Орора Хол забравиха омразата си към нея — носеха бебешки чорапки, розови гащички, дънкови роклички и миниатюрни фланелки, украсени с лъскави принцеси.

— Не ти ли се ще самата ти да си ги сложиш? — въздъхна Пам.

— Като нищо.

Скоро Луиза се появи на вратата и възкликна:

— Леле!

— Каква е станала косата ти — извика Джоджо. Късо подстриганата коса на Луиза беше израснала и обрамчила лицето й, от което изглеждаше по-млада и по-нежна, отколкото я помнеше.

— Ехе! — Луиза посочи вързопа, закопчан на гърдите й. — Остави косата ми. Какво ще кажеш за това?

— Покажи ни я — изчурулика Пам.

— Я се наредете на опашка — разпореди се Джоджо. — Зад мен. Аз купих тортата, аз ще бъда първа. Здравей, мила — тя се наведе да целуне Луиза. — Поздравления! Дай ми я сега.

— Кажи „здравей“ на леля Джоджо — Луиза й подаде Стела.

— Олеле! — Джоджо се загледа в мъничкото личице, миниатюрните миглички и разфокусираните сини очи.

— Не е ли прекрасна! — възкликна Луиза.

— Красавица. И ухае фантастично — на пудра и мляко.

Всъщност Луиза също ухаеше. Тя сякаш плуваше в облак от аромати.

— Може ли да я взема сега — примоли се Пам.

— После аз — настоя Олга Фишър.

Докато всички гукаха около Стела, Манодж раздаваше парчета торта и удостояваше Луиза с мрачни погледи.

— Луиза — каза високо той, — тъй и тъй си тук, можеш ли да намериш договора с Миранда Инглънд?

— Моля? — усмихна се разсеяно Луиза. — Миранда коя?

— Миранда Инглънд. Припомни си последния договор, който тя подписа. Знаеш ли къде се намира?

Нова полуусмивка.

— Представа си нямам.

А още по-малко интерес, отбеляза Джоджо.

В този момент се появи Марк и скупчилите се жени се отдръпнаха да му направят път.

— Поздравления — той целуна Луиза и погледна надолу. — Виждам, че прилича на майка си.

— Искаш ли да я подържиш?

Марк внимателно пое Стела и я залюля в прегръдките си, после й се усмихна и каза нежно:

— Здравей, красавице.

О, Боже. Джоджо се канеше да сложи в устата си парче торта, но се спря и го върна в чинийката.

— Влюбен съм — нежно каза Марк, галейки с пръст Стела по лицето, но Луиза се усмихна и съобщи:

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да тръгвам.

— Какво? Вече? — разочарованието бе всеобщо.

— Дойдох с автобуса, за да мога да я накърмя, но ако не си тръгна веднага, ще ме хване задръстването и ще минат часове, преди да стигна в къщи.

— Остани още малко — настоя Олга Фишър.

— Наистина не мога.

— Добре.

Те неохотно я пуснаха да си върви и се разотидоха по кабинетите.

Джоджо събра всички подаръци, изпрати Луиза до асансьора и използва момента да я попита:

— Добре ли си?

Луиза я дари с още една от прекрасните си усмивки и отговори:

— Джоджо, никога не съм била по-щастлива. Имам чувството, че съм в рая.

— Още се срещам с Марк.

— Той е прекрасен мъж. Виж как се зарадва на Стела.

Ясно. Връзката, която Джоджо искаше да установи, нямаше да се получи, поне не днес. Луиза не беше същата; беше се превърнала в нещо друго, в роб на едно вързопче. Да си го кажем, докато беше в кабинета й, единственият човек, когото поглеждаше, беше Стела, въпреки че Стела не можеше още да отвърне на погледите й.

Целуна я за довиждане.

— Обаждай се и ще се видим… кога предстои да се връщаш? През юни ли?

— Май през юни. Ще се видим тогава.

— Е — просъска Манодж на Джоджо, когато тя се върна. — Видя ли?

— Кое?

— Когато Марк Ейвъри взе бебето, всички жени викнаха: „Ааах!“ Жените постоянно прегръщат бебета, но никой не ахка. Каква е тая работа?

Джоджо го изучаваше.

— Ти ми кажи.

Беше любопитна да узнае защо при вида на Марк, който гука на Стела, загуби апетит към вкусната торта.

— Очевидно е!

— Защото изглежда мъжествен, но нежен ли?

Той подбели очи.

— Защото е шефът и те му се подмазват.

 

Четири седмици по-късно

— Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед — Пам подаде на Джоджо купчина страници. — Мисля, че е ръкопис.

— Мислиш?

— Прилича на сбирка от имейли.

— Документалистика?

— Не точно. Но личността, която го е писала, не е тази, от която го имаме. Авторката е Джема Хоган, но го изпрати приятелката й Сюзан.

— Нищо не ми говори.

Пам сви рамене.

— Препоръчвам ти да го погледнеш. Не съм сигурна, но може да излезе нещо страхотно.