Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (31)

Глава 32

Петък сутринта

Таня увеличи офертата си с нови петдесет хиляди, което беше по-малко, отколкото очакваше Джоджо. След което Олив я контрира с още двадесет хиляди.

— Защо си толкова начумерена? — попита я Манодж. — Но всъщност знаеше. — Мислиш, че няма да вдигнат над 1,1 милиона лири, които Ричи Гант е взел за „Бързи коли“.

— Все още не сме ги надхвърлили.

Следващото предложение на Таня беше за десет хиляди и Олив даде също толкова. И двете редакторки почти бяха стигнали максимума си, но офертата си оставаше 1,09 милиона.

— Трябват ти още десет хиляди — пресметна Манодж.

— Двадесет. Искам да го надмина, не само да го настигна.

Последваха нови пет от страна на Таня, после още пет от Олив — след което Таня наддаде с още три! Надмина сумата на Ричи Гант. Със съвсем малко, но я надмина.

Увеличавайки малко по малко, Джоджо успя да вдигне сумата, докато и двете редакторки се спряха на 1,12 милиона.

— С двадесет хиляди повече — отбеляза Манодж, — можеш да спреш дотук.

Но Джоджо и без това имаше намерение да спре. Нямаше повече пари и тъй като офертите бяха еднакви, трябваше да се проведе „конкурс по красота“, където Нейтън щеше да огледа издателите, които наддаваха за книгата, и да реши кого харесва най-много.

Манодж набра номера.

— Следващия вторник сутринта — съобщи той — отивате в „Долкин Емери“ в десет и в „Садърн Крос“ в единадесет и тридесет.

Полунощ, петък, апартаментът на Джоджо

На външната врата се звънна. Беше Марк. Отървал се от бандата шумни италианци, пристигна неканен у Джоджо.

— Исках да те видя. Разкарах италианците — извика по домофона, леко пийнал. — Дойдох с такси.

— И какво чакаш — медал ли?

Радваше се да го види, и то много, но категорично не биваше да му става навик да се изтърсва за едно бързо чукане всеки път, когато му скимнеше, преди да се отправи към къщи при жена си.

Тя стоеше до вратата и го наблюдаваше как изкачва последните стъпала.

— Можеше вътре да е другото ми гадже. Не мислиш ли?

Той стигна догоре и я придърпа към себе си с цялата пламенност на ревнивец.

— По-добре да няма друг.

— Един женен мъж ми казва, че не бива да си имам друг?

— Права си — той извади с усилие мобилния си телефон от джоба — това продължи прекалено дълго. Сега ще кажа на Каси, че те обичам и…

Тя издърпа апарата.

— Дай ми го, пияна откачалка. Така и така си вече тук, имам планове за теб.

Двадесет минути по-късно

Джоджо го избута от себе си; и двамата бяха потънали в пот и дишаха учестено.

— Това беше… беше — подхвана той.

— Отвратително?

— Да. А за теб?

— По-зле отвсякога.

— Всички ли участваха в наддаването?

— Да — смръщи се тя. — Всичкият тестостерон.

— Поела си голям риск.

— Но успях.

— Кажи ми, не започна ли всичко, за да биеш Ричи Гант?

— Естествено.

Докосна рамото му с връхчето на езика си. Кожата му беше гладка и солена. После зарови лице във врата му и вдъхна аромата му. Беше упойващ.

5:43 на следващата сутрин

Едновременно се сепнаха и се събудиха, видяха часовника и се спогледаха с ококорени от притеснение очи и настръхнали коси.

— По дяволите! — каза Джоджо — Марк, ставай, отивай си вкъщи!

— Да му се не знае — пребледнял и махмурлия, Марк хукна през вратата, все още обличайки се. — Ще ти се обадя по-късно.

— Хубаво. Желая ти късмет.

Секунди по-късно Джоджо чу да се затръшва входната врата, навярно беше прелетял петте етажа. Стомахът й беше на топка от притеснение: задаваше се опасност. Каси щеше да разбере, Марк щеше да й каже, щяха да съобщят на децата, щеше да бъде ужасно, той щеше да се изнесе от Пътни (Пътни — квартал на Лондон. — Б. пр.), щеше да дойде да живее при нея, щяха да се съберат, а тя още не беше готова.

Денят й се стори безкраен. Отиде на йога с идеята, че това ще разсее мислите й от чакането. Получи се само за един час. Когато се върна вкъщи, почти очакваше да намери Марк отвън с куфар в ръка. Но го нямаше. И никакви вести. Лошо. Липсата на новини беше по-потискаща от лошата новина. Марк и Каси навярно бяха потънали в порочния кръг на сълзите и взаимните обвинения. Потрепери, като си ги представи.

Накара Беки да излязат на пазар. Прекараха следобеда в „Уайтлис“, Джоджо проверяваше телефона си за съобщения на всеки петнадесет минути. Нищо. Мразеше безсилието си да не може да му позвъни.

Накрая й се обади в събота вечерта, когато Джоджо беше у Беки и Анди.

— Той ли е? — само с устни прошепна Беки, с широко отворени от тревога очи.

Джоджо бързо й кимна.

— Той е — прошепна Беки на Анди и те седнаха с хванати ръце, сякаш очакваха ракова диагноза.

Джоджо се изправи и отиде в антрето.

— Какво стана? Издънихме ли се?

— Не.

Тя въздъхна, за първи път с пълни гърди през този ден. Но напред с облекчението, почувства и разочарование. Във въображението й той вече живееше с нея и тя се беше примирила с тази мисъл. Всъщност й беше много приятно.

— Кажи ми какво стана?

Така се случило, че Каси спала така тежко през цялата нощ, та само забелязала, че Марк се прибира в седем без пет с репетираното извинение: — „Цяла седмица се прибирам късно, до гуша ми дойде от шумни италианци, заспал съм на канапето в бара, ето ти номера, ако не ми вярваш.“

Но Каси наистина му повярвала — Джоджо реши, че е по-глупава, отколкото я беше смятала — и тя и Марк прекараха неделята в траурно настроение.

— Бяхме на косъм — казаха си. — Не трябва да допускаме да се случва отново.

Но четири нощи по-късно случаят се повтори. Въпреки че предишното закъснение беше предизвикало ужасно безпокойство, не настъпи краят на света; някак си се измъкнаха. И втория път се получи.