Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (11)

Глава 11

До: [email protected]

От: [email protected]

Относно: Живея във въображаем свят

 

Написах един малък разказ. Рекох си, че може да пожелаеш да го прочетеш.

 

Ноел Хоган кротко гледаше голф, когато нов страховит трясък от стаята над главата му накара стъкления полилей да се залюлее. Гери и Роби опустошаваха помещението, но той беше твърде уморен, за да отиде и да им даде да разберат. Не че нещо би се променило, те само щяха да му се изсмеят. Той отново се съсредоточи върху голфа и си каза, че е нормално децата да хвърлят телевизори от двуетажните си кревати.

Колет го беше оставила да гледа децата, докато отиде до центъра. Обясни, че му предоставя добра възможност да се сближи с откачените малки негодници (по негови думи, не по нейни), но той не можеше да се отърве от подозрението, че тя иска да обиколи магазините, без деца да висят за полите й.

След време забеляза, че трясъците бяха престанали. Много важно. Сега какво? Сърцето му се сви, когато вратата се отвори и Гери и Роби се вмъкнаха в стаята, един от друг с по-злокобен вид. Странно как и двамата бяха копие на майка си, а тя не изглеждаше злокобно. Беше ли тя…?

Гери взе дистанционното и небрежно смени програмата.

— Това го гледах — каза Ноел.

— Голям праз. Този апартамент не е твой.

Гери сменяше каналите, отхвърляйки всичко като безинтересно, докато се натъкна на нещо като пищно погребение на някакъв кардинал; тържествено и бавно.

Седнаха смълчани, заслушани в безжизнените напеви и изведнъж Роби отбеляза:

— Мразим те.

— Да, ти не си наш баща.

— Може би си ни дядо, само че си по-стар.

Отново тишина. Ноел не можеше да им каже, че и той ги мрази. Все още се опитваше да ги надвие.

— Тя хукна нанякъде да харчи твоите пари — каза Гери. — Това е единствената причина да е с теб. Ще купи хубави неща за себе си, мен и Роби и нашия татко, и после, когато похарчи всичко, ще скъса с теб. Ако си още жив.

Злобните забележки на Гери попаднаха в целта. Колет харчеше парите с дива бързина.

— Вземете си шоколад.

Децата обичат шоколад.

— Не, този е пълен боклук. Обичаме само „Фереро Роше“.

Изведнъж той чу ключа на Колет да превърта в ключалката. Слава Богу. Тя влезе и захвърли дузини торби от „Маркс и Спенсър“ на масата.

— Здравей, любими — целуна Ноел по носа. — Имам подарък за теб — закачи го тя.

Банички със свинско! Помисли си Ноел. Онези, мазничките, от „Маркс и Спенсър“, най-вкусните, които можеш да намериш. Каква жена! Прав е бил да изостави милата и предана Морийн, негова съпруга от тридесет и пет години.

Колет се присегна за чантата и бавно извади нещо. Прошумоля като банички със свинско — но не беше това. Беше сутиен. Найлонов, в черно и тюркоазено. Луксозен. После ръката й бръкна отново и извади подхождащи по цвят бикини.

— Хубави гащи — каза дръзко той.

— Не са гащи — Колет закачливо хвърли парчето дантела по него и то се надипли на главата му, разрошвайки олисярите му кичури. — Това са прашки!

Прашки. Ноел знаеше какво означава това. Значеше, че иска пак да „поязди“ довечера. Отново. Но първо ще трябва да направят модно ревю, тя да крачи напред-назад с луксозните си гащи, излагайки на показ дупето си пред него, танцувайки както винаги, около дъската за гладене, по липса на пилон. Всяка проклета нощ.

Тя бе ненаситна, а той — изтощен.

— Има ли друго в торбата? — попита той, все още таейки надежда за свинските банички.

— Естествено има — тя измъкна колан с жартиери в същия цвят.

Ноел тъжно кимна. Сигурно е бил луд, за да си помисли, че ще му донесе банички със свинско. Никога нямаше да му позволи да хапне дори една. Според нея беше стар и разнебитен, а артериите му — съвсем запушени.

Но тази здравословна диета без мазнини го убиваше.

 

КРАЙ

 

Как мислиш? Възможно ли е наистина да е така? Няма ли да е страхотно? Бих дала всичко татко да си дойде вкъщи.

 

Беше време за посещението ми при Джони Рецептата. Водеше разговор с жена, купуваща препарат против хронична кашлица.

— Ето я Джема, тя ще знае.

— Какво да зная?

— Колко пари трябва да имаш за един уикенд в Париж?

— Повечко — отвърнах, — доста.

— Той казва четиристотин — г-жа Хронична кашлица ] на към Джони.

— А, най-малко. Имат чудесни обувки в Париж. И бижута. И дрехи. Само помислете за яденето — мили Боже! Колко ми се ходи в Париж.

— И на мен — каза Джони.

Очите ни се срещнаха.

— Ще те заведа — каза той. — За две седмици.

— Защо не месец?

При тези думи и двамата избухнахме в неудържим смях.

Усмихната, г-жа Хроничната кашлица ни гледаше. Но когато Джони и аз успяхме да си вземем дъх, спогледахме се отново и се разсмяхме двойно по-силно, усмивката й се спаружи.

— Кое е толкова смешно?

— Нищо — Джони се задъхваше. — И в това е цялата работа.

 

До: [email protected]

От: [email protected]

Относно: Изчукай ме, скъпа, още веднъж

 

Познай! Оня младок Оуен ми се обади отново. Каза, че като си гледал крака, му се струвало, че нещо липсва. После разбрал, че е синината, която съм му направила, когато го съм го бутнала от леглото онзи път. Чудел се дали няма възможност да повторим изпълнението и сигурно ме е хванал някак си натясно, защото казах „да“. Подробностите ще бъдат уточнени. Не ми е ясно как ще го сервирам на майка ми, но ще измисля нещо. Замислила съм да се позабавлявам.

 

С обич: Джема

 

Хубаво беше, че излизах. Часовете вкъщи с мама се бяха отразили гибелно върху възприятията ми за реалността. Не можех да се удържа да не мисля за всичко лошо, което може да се случи между баща ми и Колет и после да пиша кратки разказчета. Само това ми даваше утеха. Създадох ярък въображаем свят, където, наред с другите неща, Колет отказваше да работи каквото и да е, защото живееше с баща ми, който изпадаше в немилост пред шефовете си и започваше да идва на себе си.

Така отчаяно исках мама и татко пак да се съберат. Ужасно беше семейството ти да е разбито, въпреки че бях на тридесет и две.

Вместо с фантазията с филмовия режисьор, който едновременно беше и фермер, прекарвах безсънните си ранни утрини, измисляйки сценарии, заимствани от най-различни любовни романи, където мама и татко накрая отново са заедно. Много ми харесваше един, в който под някакъв претекст — да кажем, рождения ден на стар общ приятел — трябва заедно да извършат дълго пътуване, но колата се разваля и те се озовават в селска къща насред пустошта, разразява се силна буря и електричеството спира, чуват странни шумове и трябва да спят в едно легло с оглед безопасността си.

Но един от любимите ми бе как татко се отбива при мама уж да си прибере пощата. Направила си е косата, гримирана е дискретно и е облечена със саронг и бански костюм. Изглежда великолепно.

— Ноел — казва тя с топлота, която го смущава, — как се радвам да те видя. Тъкмо се канех да обядвам. Ще ми направиш ли компания?

— А, зависи. Какво има?

— Печени сандвичи със сирене и шунка и бутилка чудесно изстудено шардоне.

— Колет не ми дава да ям сирене.

— А Хелмут мисли, че съм вегетарианка — отговаря сухо тя.

— Това е сериозен проблем.

— Така ли? — дяволита гримаса бавно се разлива по лицето на мама. — Нека бъдем непослушни. Няма да те издам.

— Ами добре.

— Такъв хубав ден е, нека обядваме във вътрешния двор.

Те сядат на масата и слънцето ги гали. Тихо жужат пчели и кацат върху червените цветове на напръсничетата. Мама си е сложила слънчеви очила „Шанел“ и червилото й не се изтрива, когато яде сандвича си. Татко се взира в прекрасната разцъфнала градина, някога негова гордост и радост, преди да бъде съблазнен от разни прашки.

— Забравил съм какво чудесно слънчево местенце е.

— Аз пък не съм — мама протяга дълъг крак със слънчев загар. — Ривиерата в Килмакуд, драги. Е, разкажи ми всичко. Как е животът с Клодет?

— Колет.

— Ужасно съжалявам. Колет. Добре я карате, нали?

— Ами да — отвръща печално той. — А как е животът с Хелмут?

— Превъзходен. Толкова секс, че се чудя какво да правя.

— Ами… добре.

— Секс — казва мама пренебрежително, облизвайки сиренето от пръстите си, — младите само за това мислят. Ще речеш, че те са го изобретили. Колко драматично.

— Да. Направо те изтощават — изведнъж думите започват да се леят от устата на татко. — Какво лошо има просто да се гушнем? Защо винаги трябва да изпълнявам цялата програма? Защо не мога да си легна и поне веднъж просто да заспя?

— Именно. Ужасна скука.

Седят в мълчание (приятно, разбира се).

— А двамата малчугана на Клодет? Как са те? Кипят от енергия на тяхната възраст, нали?

— Да — отвръща мрачно той.

— Дребни лайна, да си го кажем.

— Да — той я поглежда изненадано. Никога не е имала пиперлив език.

— И още по-зле става. Чакай малката госпожичка да влезе в пубертета! Тогава съвсем ще се изправиш на нокти.

Ноел не би могъл да е по-изправен, дори и да беше прима балерина, и изведнъж мисълта да се върне при Колет го хвърля в най-черно отчаяние.

— По-добре да тръгвам. Трябва да взема Гери от уроци по хип-хоп.

Вече в антрето, той почти забравя за пощата си, докато мама му напомня.

— Ще си загубиш и главата, ако не е закачена за врата ти — казва му нежно тя. В мрака на антрето, с бански костюм в морскосиньо и зелено, тя му напомня момичето, за което се е оженил.

— Хубаво беше да те видя — тя го целува по бузата. — Поздрави Клодет от мен. И запомни — добавя със закачлива усмивка, — няма да те издам, ако си премълчиш. Ще бъде нашата малка тайна.