Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (63)

Глава 19

Четвъртък сутринта

Брент и Тайлър, двамата агенти от Асоциацията на творците, пристигнаха и фоайето блесна като огряно от слънце. Брент беще рус, а Тайлър — тъмнокос, но и двамата притежаваха прекрасен слънчев загар и излъчваха очарованието на Западния бряг през всяка пора на кожата си. Носеха ленени панталони и памучни блузи — и въпреки че и двамата бяха уморени от часовата разлика, очите им блестяха. Освен това имаха подозрително хубава кожа.

Джим Суийтмън представи Джоджо като жената, открила „Любовта и фереджето“.

— Дължим ви голяма благодарност — прекалено драматично заяви Брент.

— Да, нямаше да сме тук, ако не бяхте вие.

— И нямаме търпение да прочетем и другите ви автори. Чухме възхитииителни отзиви за тях.

— Възхитииителни.

— Наистина великолепни.

Джоджо се засмя.

— Радвам се да се срещнем, момчета.

На връщане към кабинета си се сблъска с Марк.

— Запознай се с красавците от Асоциацията — промърмори тя с крайчеца на устата си. — Пред тях ние, останалите, приличаме на излезли от „Нощта на ходещите мъртъвци“.

Марк им хвърли един поглед.

— Те са единственото цветно петно в този черно-бял свят.

— Като пътят с павета от „Магьосникът от Оз“.

— Или детето с червеното палто в „Списъкът на Шиндлер“. Е, аз съм на линия.

— Внимавай. Ще ти се нахвърлят като глутница вълци.

— По-скоро като хлебарки — тихо й отговори Марк, когато десет минути по-късно се срещнаха в заседателната зала за кратка поздравителна церемония.

Всички от агенцията присъстваха. Тук беше Дан Суон, който изглежда вече никога нямаше да свали мъхнатата си шапка — с нея добиваше вид на отявлен ексцентрик, реши Джоджо. Той седна до нея и се загледа хипнотизиран в почернялата от слънцето двойка.

— Приличат на хора — прошепна. — Само че са по-лъскави.

После пристигна Джослин Форсайт, вървейки вдървено с костюма си в дискретно райе, англичанин до мозъка на костите си, и нарече Брент „стари друже“, а Тайлър — „мило момче“.

След това изгряха Лобелия Френч и Орора Хол, които, както обикновено, гледаха през нея като през празно пространство, след тях почитаемият Таркин Уентуърт, който й хвърли поглед на неприкрита омраза.

Но имаше една особа, ненавиждана дори повече от нея и тя тъкмо влизаше — Ричи Гант, който изглеждаше по-непривлекателен от обикновено. За секунда и четиримата се оказаха сплотени в презрението си към него.

Олга Фишър седна от другата й страна и погледна Брент и Тайлър.

— Великолепна кожа, какво ще кажете?

— Интересно, какъв нощен крем използват?

— „Ла Мер“ — питах ги. Имам филм за африканската дива свиня. Не са най-красивите създания, но са интересни. Ще оставя касетата на онова момче.

— Манодж. Вече е за постоянно. Луиза няма да се връща.

— И аз, ако бях майка на онова сладко ангелче, нямаше да помисля да се върна на работа.

— Нямаше ли? — а я наричаха „Мъжетрошачка“.

— Авторите се нуждаят от внимание, също като децата, но не ти се отплащат по същия начин. Ти би ли се върнала?

— Естествено.

— Сега мислиш така.

— Разбира се, че ще…

Но Марк помоли за тишина и Джоджо бе принудена да млъкне.

Срещата се проточи до обяд и тогава дойде моментът на истината: Джоджо щеше да обядва в „Каприз“ заедно с Джим и американците, но се опасяваше, че Джим ще им натрапи и Ричи Гант в последния момент. След като това не стана, тя каза на Джим в таксито, докато се връщаха на работа:

— Прекарах от хубаво по-хубаво.

Брент и Тайлър бяха до такава степен ентусиазирани, сякаш бяха купили правата за екранизация на всичките й книги и вече подбираха актьорския състав. Окуражиха я да използва въображението си и да им каже кои, според нея, трябва да изиграят отделните роли, дори кои режисьори би предпочела.

— Знам, че са прекалено екзалтирани — сподели тя с Джим. — Но ми се струва, че моите книги ще са на първо място.

Изпи три чаши шампанско и една песен започна да й се върти в главата: „Ние сме ВЪРХЪТ!“

— Как мина? — попита Манодж. — Носиш се чак в четири без десет. Надявам се, че е било приятно.

— Страхотно. Направо нямам думи. Толкова ме харесаха, че се кефихме почти колкото със секс. Ами! Повече.

— Пак ли отиваш да харчиш пари?

— Можеш да се обзаложиш. Нощна обиколка на магазините. Сега щастлив ли си?

 

Петък сутринта, първото нещо

Чакаше я имейл от Клер Колтън от „Садърн Крос“, който гласеше: „Благодаря, но не ми е нужна книгата на Джема Хоган.“ Повтаряше това, което бе казала Таня и самата Джоджо мислеше — забавна бе, но като книга не струваше.

Добре, реши Джоджо, гладейки се по брадичката. Кой е следващият? „Б&Б Колдър“? Работата беше, че издателите й се изчерпваха; постоянно се сливаха и поглъщаха един друг, докато накрая в Лондон бяха останали шест големи фирми. Няколко дъщерни издателства продължаваха да съществуват под шапката на големите къщи, но ако един редактор отхвърли ръкописа, не можеш просто да го препратиш на друг от същото издателство. При всеки издател човек имаше само по един шанс, затова трябваше да избира редакторите изключително внимателно. Към кого да се обърне в „Б&Б Колдър“? Не Франц Уайлдър — редакторът на годината, в това беше дяволски сигурна! Чуваше смеха му на хиена, докато чете „Таткото беглец“.

На книгата й трябваше някой по-млад, който все още не е стигнал до върха. Хрумна й: Хариет Дж. Евънс, млада и напориста, беше оставила своя следа с покупката на два много добри романа. Как досега не се беше сетила за нея? Вдигна телефона.

— Изпрати ми го по мрежата — отговори Хариет.

После Джоджо отиде при Манодж, за да му покаже книгата джобен формат, която беше купила предната вечер. Посочи му и тайното място, където можеше да крие цигарите си, когато Ричи Гант мина покрай бюрото му. Тя го усети, преди да го види — леко чувство на отвращение пробяга по кожата на гърба й. И ето го — косата му с твърде много гел, костюмът — прекалено евтин, вратът му — с много, много лунички.

Той поспря, хвърли й поглед, пълен с неприязън, след което, за нейна изненада, се изсмя в лицето й.

— Смееш се на виц, който само ти чуваш? — изгледа го снизходително тя. — Бедният човек.

Но той отново се изсмя и дъхът му я блъсна в гърдите. Изгледа го как полека се понася надолу по коридора, като не спираше да се хили.

— Нещо става — каза тя на обезпокоения Манодж, — разбери какво.

След като се повъртя петнадесетина минути около копирната машина, Манодж й докладва:

— Снощи всички са излизали заедно.

— Кои?

— Брент, Тайлър, Джим и Ричи.

— Защо не са ме поканили?

— Ходили са на клуб със стриптийз.

— И какво пречеше да ме поканят?

— Да не се чувстваш неудобно.

— Нямаше да се чувствам неудобно.

— Но може би за тях би било неловко.

Стриптийз клуб! Ричи Гант, малкият мръсник. Отново го беше направил: обядът в „Каприз“ беше нищо пред вечерта с красиви голи танцьорки. Тя гореше, чувстваше се пренебрегната. Брент и Тайлър я бяха завели на обяд и, вярно, бяха изкарали чудесно, но истинската веселба е била планирана за по-късно. През цялото време просто са й се надсмивали.

Не беше наивна, знаеше, че се случват такива неща, но й се струваше, че в издателския бранш има малко повече класа. Спомни си колко щастлива се бе почувствала в колата и потръпна. Джим Суийтмън трябваше да й каже, че по-късно ще излизат с Ричи Гант, но Джим беше страхливец и се боеше, че вестителите на лоши новини ги убиват. Съобщаваше само добрите.

Мъже, помисли си тя с презрение. Безполезни твари с ум и пенис, които не могат да бъдат използвани едновременно.

После гневът й се насочи към жените, които си събличаха дрехите за удоволствие на мъжете и пречеха на работата на другите жени. Как мъжете да уважават работещите жени, щом могат да платят на други жени, за да се събличат пред тях? Как след това да не приемат всички жени като играчки?

Като жена с професия винаги беше считала, че има достъп навсякъде. Е, явно е грешала. Тя беше способен агент, но нямаше как да си създава връзки, като плаща на стриптийзьорки. Мъжете обаче имаха и това преимущество. Тази несправедливост я удари като шамар. Мъжете и тъпите им пишки управляваха света — за момент Джоджо почувства, че излиза от равновесие. Беше бясна и, необичайно за нея, потисната.

Нямаше как да не е тъжна: беше рожденият ден на Марк и тя искаше да го отпразнуват заедно. Вместо това по някое време Каси щеше дойде, за да го отвлече в някакъв старовремски хотел с легла с балдахини, вечери от седем блюда и басейн в римски стил (беше го проверила в Интернет).