Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава C
РАДОСТ
Радост!
Радост настъпва под вечно зеления дъб, когато откриват, че е успяло само самоубийството, а опитът за убийство е пропаднал. Радост изпълва сърцето на Луиза Пойндекстър, когато научава, че любимият й е още жив.
Макар че сърцето й е натъжено от редицата нещастия, тя е все пак човек и при това жена. Кой може да я вини, че е щастлива?
Аз не мога. Нито пък вие, ако говорите откровено.
Нейните чувства може да не се харесат на пуританите. Но това са чувства, наложени от природата — общи и непреодолими, чувства, които ни казват, че баща и майка, брат и сестра могат да бъдат пренебрегнати заради безграничната любов, която няма равна на земята, освен може би любовта, която изпитваме към себе си.
Не укорявайте младата креолка заради чувствата й. Не я винете за това, че изпитва радост в миг, когато би трябвало да изпитва тъга. Нито пък за това, че радостта й се увеличи, когато научи как е бил спасен като по чудо животът на нейния любим.
Убиецът се бе прицелил точно. Бил е сигурен в това, преди да обърне револвера към слепите си очи и да изстреля куршума, който пръсна мозъка му. Ударил бе жертвата си точно над сърцето и оловният куршум щеше да го прониже, ако не бе рикоширал о един медальон — любовен спомен от единствената жена, чийто подарък Морис бе носил до сърцето си.
Изстрелът не беше даден напразно — той удари един от зрителите, който стоеше наблизо. Не беше без последствия и за човека, към когото беше отправен.
Зашеметяващият удар, дългата психическа и физическа умора не останаха без последствия. Морис Джерълд започна отново да бълнува.
Но сега не беше изложен на опасност в гората, заобиколен от вълци и лешояди, нито бе в хижата, гдето не можеха да го гледат добре, или пред съда, където никой изобщо не се грижеше за него.
Когато дойде отново на себе си, той откри, че приказното видение от сънищата му не е видение, а една прекрасна жена — най-прекрасната по Леона, пък ако щете и в целия Тексас — Луиза Пойндекстър.
Никой не се възпротиви тя да се грижи за него. Нито дори баща й.
Съзнанието на аристократичния плантатор, потопен в мъка и унижен от нещастия, се бе освободило от фалшивата гордост. Но и без тази промяна той щеше да се съгласи да вземе за зет благородника Морис Джерълд, доскоро известен само като Морис — ловеца на мустанги.
В Тексас титлата не струва нищо, пък и притежателят й не би пожелал да я носи. Но за щастие, което не винаги придружава ирландската титла барон, този път тя носеше и пари — достатъчно пари, за да се плати ипотеката на Каса дел Корво към Касий Къхуун, за която предяви иск неговият най-близък родственик. Този родственик не бе Удли Пойндекстър. След смъртта на Къхуун се откри, че бившият капитан е бил женен и има син, който живее в Нови Орлеан.
Това нямаше значение за Морис Джерълд, който стана сега безпрепятствено съпруг на красивата креолка.
След пътуването до родината и до Европа, което бе всъщност сватбено им пътешествие, сър Морис, следвайки склонностите си, се върна в Тексас и се установи за постоянно в Каса дел Корво.
„Синеоката девойка“ от замъка Балибалах се оказа просто плод на Фелимовата представа. Или пък е била любов, увехнала от отсъствието на любимия още преди да разцъфне.
Както и да е, Луиза Пойндекстър — трябва да я наричаме вече лейди Джерълд — не видя при престоя си в Ирландия нищо, което би могло да възбуди ревността й.
Ревността мина само веднъж над нея, като бързо отминала сянка. Това стана в деня, когато съпругът й се прибра в асиендата, като носеше в ръце трупа на една красива жена. Тя не беше още мъртва, но кръвта, която течеше от разголената й гръд, показваше, че няма да живее дълго.
На въпроса, кой я е убил, тя можа да каже само „Диас“.
Това бяха последните думи на Исидора Коварубио де лос Лянос.
Заедно със смъртта на Исидора умря и ревността на Луиза. Никой не може да ревнува мъртвите. Лейди Джерълд се успокои завинаги.
Ревността се смени със силни чувства на състрадание към нещастната Исидора, чиято история Луиза научи едва сега.
Тя сама помогна на своя съпруг да оседлае дорестия кон и го изпрати да залови убиеца. Зарадва се когато го видя, че се връща с Диас, свързан с ласото. Група регулатори се събра набързо и убиецът бе обесен на едно дърво.
Това не е жестокост, а само приложение на закона „око за око, зъб за зъб“.
Но колко малко изглеждаше наказанието за хората, които стояха вторачени в убиеца и неговата жертва. Мургавият злодей се полюшваше на клона, а под него лежеше красивата мексиканка — гледка, която покърти сърцата на тексасците. През главите им минаваха странни мисли — тъга, която нямаше нищо общо с тъгата пред гледката на убит човек. Те съжаляваха, че бяха наказали убиеца толкова бързо. Исидора бе красива даже и в смъртта.
* * *
Макар че във физическия свят времето е разрушител, в духовния мир то е често съзидател.
Извършените от него промени не са били никъде толкова големи, колкото в Тексас през последните десет години — особено в поселищата по Нуесес и Леона.
По места, където по-рано растяха гъсти гори, се появиха плантации. В прерията, където блуждаеха диви жребци, се издигнаха градове. Появиха се нови имена на хора, места и така нататък.
При все това винаги ще се намери човек да ви заведе до асиендата, известна под името Каса дел Корво.
Кога го пристигнете там, ще ви посрещнат с гостоприемство, рядко в Европа.
Ваши домакини ще бъдат най-красивият мъж и най-красивата жена в Тексас. И двамата са още доста млади.
Под техния покрив ще намерите и един стар джентълмен с благороден вид. Той е доста жизнен, радостен и разговорлив. Ще ви разведе из коралите, ще ви покаже стоката и няма да се умори да ви говори за стотиците, а може би и хиляди глави коне и рогат добитък, които скитат по пасбищата на плантацията.
Вие ще установите, че старият джентълмен се гордее с много неща, но преди всичко с красивата си дъщеря — господарка на къщата, и с половин дузина деца, които го дърпат за палтото и го наричат „дядо“.
Ако го оставите за известно време, ще попаднете на други две личности, които са постоянно в плантацията. Единият е конярят Фелим О’Нийл, който се грижи за конете. Другият е коларят със самуреночерна коса Плуто Пойндекстър, който поглежда кон само когато се качи на капрата с юзди в ръцете.
Последния път, когато виждах веселия Плуто, той се беше поусмирил. Беше се оженил. За настъпилата промяна е виновна неговата половинка Флоринда.
В Каса дел Корво има и друг човек, чието име не може да не чуете. Сигурно ще чуете да го споменават винаги, когато сядат на трапезата. Не може да не ви кажат, че пуйката в единия край на масата или еленовото месо на другия й край са от пушка, която рядко не улучва. По време на яденето, а особено когато се стигне до виното, сигурно ще чуете да говорят за „ловеца Зеб Стамп“.
Може би няма да го виждате често. Той излиза от асиендата, преди да сте станали, и се връща, след като сте си легнали. Но големият пуяк, който виси в кухнята, и еленовият бут, окачен до него, са доказателство, че се е прибрал.
По време на престоя си в Каса дел Корво може да чуете намеци за една странна история, свързана с това място — история, която се е превърнала вече в легенда.
Слугите ще ви я разкажат, но само шепнешком. Те знаят, че над нея виси забраната на господарката и господаря на дома, защото тя събужда винаги тъжни спомени у тях.
Това е историята за конника без глава.