Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Томас Майн Рид. Конникът без глава

Роман

 

Преведе от английски: Владимир Филипов

Художник: Любен Зидаров

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Албена Николаева

Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев

Отговорен редактор: Николай Янков

Библиотечно оформление: Стефан Груев

 

Американска. Четвърто издание. ЛГ VI

Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.

Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.

Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.

Индекс 11. 95376/6256-12-77

 

Издателство „Отечество“, София, 1978

ДПК „Димитър Благоев“

 

Mayne Reid. The Headless Horseman

Charles H. Clarke, London, 1869

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Конникът без глава
The Headless Horseman
АвторМайн Рид
Създаване1865 г.
САЩ
Първо издание1865 г.
ИздателствоLondon: Chapman and Hall; vol I
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
ISBNISBN 0548265313

Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.

Сюжет

Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.

В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.

На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.

Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.

Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-

Край на разкриващата сюжета част.

Признание

„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]

Герои

  • Морис Джерълдловец на мустанги
  • Луиза Пойндекстър – красива креолка
  • Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
  • Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
  • Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
  • Удли Пойндекстърплантатор, баща на Луиза и Хенри
  • Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
  • Фелим О'Нийлслугата на Морис Джералд

Издания на български език

  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.

Екранизации

Източници

  1. He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
  2. CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
  3. Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
  4. El último mexicano (1960)
  5. Vsadnik bez golovy (1972)

Външни препратки

Глава LXII
ЗЕБ СТАМП ПО СЛЕДИТЕ

Като излезе от Каса дел Корво, ловецът подкара кобилата край реката към форта и поселището.

Той искаше да отиде във форта и стигна там за по-малко от четвърт час. Друг път Зеб преминаваше това разстояние за три четвърти час, но сега беше много възбуден и бързаше. Старата кобила можеше да препуска, когато се налагаше, по право когато Зеб й налагаше, а той имаше начин да я накара да бърза — начин, известен само нему и прилаган само в извънредни случаи. Средството му беше много просто: изваждаше от пояса големия си нож и забиваше около един инч от острието му в бедрото на коня, близо до края на гръбнака.

Резултатът беше магически или ако предпочитате израза — електрически. По такъв начин „животното“ на Зеб можеше да измине една миля в три минути и неведнъж, когато господарят й бе преследван от команчи, кобилата бе показвала способностите си. В сегашния случай толкова голяма бързина не беше необходима и те стигнаха форта след петнадесет минути бърз тръс.

Като пристигнаха, Зеб се смъкна от седлото и се отправи към стаята на коменданта. Задъханата кобила остана на парадния плац.

За стария ловец не беше трудно да влезе при началника на форт Индж. Офицерите го считаха привилегирована личност и той можеше да влиза по всяко време без пропуск и без каквито и да е формалности, необходими за външен човек. Постът го пусна свободно, началникът на караула го поздрави с добре дошъл, а адютантът доложи веднага името му на коменданта, който сякаш го очакваше.

— А, мистър Стамп! Радвам се да ви видя толкова скоро. Открихте ли нещо ново по тая загадъчна работа? Ако се съди по бързото ви завръщане, сигурно сте научили нещо, надявам се, в полза на нещастния младеж. Макар че всички улики са против него, аз все още поддържам старото си мнение, че той е невинен. Кажете, какво сте узнали?

— Е, майоре — отговори Зеб и учтиво си свали шапката, — не съм научил много, ама пак е нещо и затова се върнах във форта, макар че не смятах да идвам, доде не направя едно кратко пътешествие по прерията. Върнах се, да си поговорим.

— Добре сте дошли. Какво ще ми кажете?

— Искам да ви помоля да отложите делото, колкото може повече. Знам, че отвън ви натискат, ама знам и това, че имате власт да устоите, а и желание имате.

— Да. Желание имам. Затова сте прав, мистър Стамп. Власт също имам в известен смисъл на думата. Но както знаете, в нашата република военната власт е подчинена на гражданската, освен при военно положение, което дано не ни се случва, даже тук, в Тексас. Мога да се противопоставя само на явно нарушение на закона, но не мога да се обявявам против самия закон.

— Не искам да вървите против закона. Нищо такова не искам, майоре. Трябва да се обявите само срещу хората, дето искат да пипнат закона в ръцете си и да го извъртят, както им се ще. В поселището има такива хора: ще го направят, ако не им попречат. Има един… много му се иска! Знам го кой е — най-малкото мога да се сетя кой е.

— Кой?

— Няма да ме издадете, нали?

— Мистър Стамп! Каквото се каже тук, тук остава. Можете да говорите свободно всичко, което мислите.

— Е, добре! Мисля, че убиецът не е Морис — ловецът на мустанги.

— Това е и моето мнение, както вече знаете. Нямате ли нещо повече да ми съобщите?

— А, ако много настоявате, може да ви кажа нещо. Но още не му е дошло времето да ви кажа всичко, дето научих. То и без туй си е само съмнение. Може да съм сгрешил и затова по-добре да си мълча, доде не се разходя до Нуесес. После съм готов всичко да ви кажа — и това, дето сега знам, и това дето ще науча в прерията.

— Що се отнася до мене, мога да почакам да се върнете, още повече, че и вие сте на страната на правосъдието. Но какво искате да направя?

— Да отложите делото, майоре! Само толкова. Другото само ще се нареди.

— Докога? Знаете, че делото ще бъде насрочено по обикновения ред на наказателния съд. Съдията не ми е подчинен, обаче може да се вслуша в някои от моите съвети. Но има хора, които крещят за отмъщение, а той може да се подчини на тях.

— Знам ги кои са. Знам и кой ги води. Преди да свърши делото, може да излезе, че той е убиецът.

— О, значи вие не вярвате — тези мексиканци да са…

— Не мога да кажа, майоре, дали са, или не са. Допускам, че имат пръст в цялата работа, ама не вярвам, че на своя глава са го направили. Искам да намеря и открия кой ги е насъскал. Можете ли да ми обещаете три дни?

— Три дни! За какво?

— Да не започне делото до три дни.

— О, мисля, че това няма да е трудно. Той сега е затворник по военния закон. Ако съдията на върховния съд поиска да им го предам преди този срок, ще направя възражения, които ще бавят извеждането му от караулното помещение. За това ще се погрижа.

— Майоре! Вие ще направите човек да се радва, като падне в ръцете на военните. То понякога си е хубаво, ама ние, свободните граждани, не го обичаме. Мога само едно нещо да ви кажа: ако отложите делото за около три дни, може да съдят друг човек, а не този, дето сега е в затвора. Този другият хич и не знае, че го подозирам. Не ме питайте кой е. Само ми обещайте, че ще черпите, и ми дайте три дни.

— Обещавам ви, мистър Стамп. Въпреки че може да рискувам кариерата си в американската армия, давам ви офицерската си дума, че три дни Морис — ловецът на мустанги, няма да напусне караулното помещение. Виновен или не, през това време той ще бъде под мое покровителство.

— Вие сте човек на място, майоре! И проклет да съм, ако един ден не ви докажа колко ценя туй нещо. Повече нищо няма да кажа, само ще ви помоля да не разправяте какво съм ви казал. Има хора, дето само да надушат какво правя, и земята ще обърнат наопаки да ми попречат.

— Те няма да получат подкрепа от мене, които и да са. Мистър Стамп, можете да разчитате на моята честна дума.

— Знам, майоре, знам! Бог да ви благослови! Вие сте точно човек на място за Тексас.

С тоя комплимент ловецът излезе от главната квартира и се отправи към мястото, където беше оставил старата си кобила.

Той я възседна и бързо се отдалечи.

Зеб премина през предния плац и покрайнините на поселището и се върна на същия път, по който беше дошъл от Каса дел Корво.

Когато стигна до границите на плантацията на Пойндекстър, той напусна низината край коритото на Леона и пришпори старата кобила по стръмния клон, който извеждаше на равнината.

Излезе на мястото, гдето гъсталак покрива прерията, и се спря под сянката на една акация. Ловецът нито слезе, нито имаше намерение да слезе от седлото, а се наведе напред и се загледа в земята с разсеян поглед, като на дълбоко замислен човек.

— Дявол да го вземе! — проточи той. — Има много важни работи. Конят на Къхуун излизал нея нощ и се върнал потънал в пот. Какво значи това? Дявол да го вземе! Още отначало мислех, че всичко иде оттам. Само ми се струваше грозно да е убил братовчед си. Ама той е способен на туй нещо и на всякакви други мръсотии, стига да си има причини. Не, не мога да разбера защо му е потрябвало да убива братовчед си. Ако имението оставаше на Хенри след смъртта на бащата, тогава всичко щеше да е ясно. Но не е така. Старият Пойндекстър няма ни педя земя от плантацията, нито един негър. Сигурен съм. Всичко вече е на тоя мръсник и какво му е пречел братовчед му? Това съвсем обърка сметките ми. Не съм чувал никога да са се карали. Знам, че има нещо между него и девойката, дето той не харесва. Но защо му е притрябвало да убива брат й. А после се забърква ловецът на мустанги; скандалът, дето тя ми разправи; лъжливите индианци; мексиканката с мустачките; конникът без глава и дявол знае още какво. Мътните да го отвлекат! Та това може да обърка мозъка и на най-добрия адвокат… Е! Няма време да стоя тук и да си говоря сам. С това парче желязо може да попадна на нещо, което да разкрие кървавата история поне малко, ако не цялата. Накъде да тръгна?

Зеб се огледа, като че ли търсеше някой да му отговори.

— Няма полза да започвам близо до форта или поселището. Земята там е изтъпкана от коне като в обор. По-добре веднага да тръгна по прерията към пресечките на изток за Рио Гранде. Може там да попадна на следите, дето ги търся. Да, така ще бъде най-добре.

Като че напълно доволен от решението си, Зеб хвана юздите, прошепна нещо на кобилата и потегли по края на гъсталака.

След като измина около миля към река Нуесес, той промени посоката рязко, но спокойно; изглежда, предварително бе решил какво да прави.

Сега ловецът яздеше почти право на запад, под прав ъгъл на различните пътеки, който водеха към Рио Гранде.

Държането и изразът на лицето му също рязко се промениха. Промени се и начинът, по който яздеше. Той вече не гледаше равнодушно наоколо, а приведен напред, грижливо разглеждаше моравата от двете страни на пътя, по който се движеше.

Беше яздил около една миля в новата посока, когато нещо, което видя върху тревата, го накара да трепне и бързо да дръпне юздата.

Кобилата с удоволствие се спря. В същото време Зеб скочи от седлото.

Като остави животното да размишлява над странното му държане, ловецът направи една-две крачки и се отпусна на колене.

Извади извитото парче желязо от обемистия джоб и го намести върху един отпечатък от копито, който ясно се открояваше в торфа.

Подковата съвпадна с отпечатъка.

— Съвпада! — възкликна Зеб тържествуващ и размаха ръце. — Точно съвпада — продължи той, като постави счупената подкова върху непълния отпечатък и отново я повдигна. — Кълна се, че това е следата на предател, а може би и на убиец.