Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава XCII
НЕОХОТНО ЗАВРЪЩАНЕ
Къхуун сграбчва юздите. Конят се опитва да избяга, но напразно. Той не може да освободи главата си от заплетените ремъци, а само се върти в кръг, център на който е главата му. Ездачът не обръща никакво внимание, нито се старае да го освободи. Той седи безмълвно, като вдървен на седлото и оставя конят да продължи усилията си.
След кратка борба конят е хванат здраво.
Победителят възкликва радостно. След това замлъква. Та той не е постигнал целта си напълно.
Каква е неговата цел? Това е тайна, известна само на него. Той се озърта крадешком, което показва, че не желае да я сподели с никого.
След като оглежда храстите и се ослушва за миг, Къхуун започва да действува. Човек, който не е запознат с намеренията му, ще се изненада. Той изважда ножа си, хваща сарапето за единия край, повдига го високо над гърдите на конника без глава и се навежда напред, сякаш с намерение да забие острието в сърцето му. Вдига ръка и едва ли нещо може да спре удара му.
И все пак той не го нанася. Откъм гората се чува вик и един човек са появява. Човекът е Зеб Стамп.
— Спри тази игра! — извиква ловецът, който язди откъм гората и бързо се придвижва между ниските храсти. — Спри, дявол го взел!
— Какво да спра? — запитва бившият офицер смутено и скришом прибира ножа си. — За какво говориш? Юздите на коня са се заплели. Страхувам се, че може пак да избяга. Исках да прережа гърлото му, за да съм сигурен.
— А, такава ли била работата? Май че няма нужда да му режете гърлото. Бъдете сигурен, че и без да проливате кръв, той няма да избяга. Ама вие за коня ли приказвате?
— Разбира се, за коня.
— Аха! На човека, ако това изобщо е човек, някой вече му е направил тази „операция“. Какво ще кажете за тая работа, мистър Кеш Къхуун?
— Какво да кажа? Нямах време да го разгледам добре. Току-що дойдох. Боже мой! — продължава той, като се преструва на изненадан. — Това изглежда е труп на човек и при това мъртъв!
— Това, дето казахте най-после, е доста възможно. Не знам човек да е без глава и пак да е жив. Няма ли глава под сарапето?
— Не, струва ми се, няма нищо. Но може и да има.
— Повдигнете го малко и вижте!
— Не ми се ще. Такава страшна гледка!
— Чудна работа. Одеве не се страхувахте. Какво ви става?
— А… — заекна Къхуун. — Бях възбуден от преследването. Ядосах се на това проклето нещо и реших да сложа край на лудориите му.
— Няма значение — прекъсва го Зеб. — Аз сам ше го поразгледам. Да. Да — продължава той. Като се приближава, а очите му не се откъсват от страшния конник. — Да, да, човешки труп си е. Съвсем мъртъв и вдървен като еленов бут на студено.
— Хей — извиква Зеб, като повдига сарапето. — Та това е трупът на човека, дето му разглеждаха убийството в съда. — Вашият братовчед, младият Пойндекстър. Божичко! Наистина е той.
— Струва ми се, че сте прав. О, господи, той е!
— Мътните го взели! — продължава Зеб след престорената си изненада. — Това е най-заплетеното нещо на света. Ама няма полза да стоим тук и да си блъскаме главите. Най-добре ще е да върнем трупа в поселището, така, както си е на седлото — смятам, че няма да падне. Познавам коня и струва ми се, като надуши моята стара кобила ще дойде, без много да го примамваме. Хайде, старо, представи му се! Ха, така! Не виждаш ли, че сте стари познати? Бедното животно, доста се е изпотило; трябва да му простим, че не го позна. Отдавна не е тимарено.
Докато ловецът говори, конят, възседнат от трупа, и старата кобила приближават муцуни, после ги отдалечават и подсмърчат, което показва, че са се познали.
— Знаех си аз! — възкликва Зеб, хваща заплетената юзда и я измъква от акацията. — Сега жребецът ще върви с нас кротък като агънце, щом кобилата е до него. Няма нужда да му се реже гърлото. Е, мистър Къхуун — продължава той и хвърля крадешком погледи към капитана, за да види какво въздействие имат думите му, — не ви ли се струва, че ще е по-добре да потеглим веднага. Ако делото продължава, може да им потрябваме пак. Смятам, че водим свидетел, дето ще каже какво е станало, и ловецът на мустанги или ще го обесят, или ще го оправдаят; но ми се вярва да го оправдаят. Е какво, готов ли сте да тръгнем?
— Разбира се, както казахте, няма защо да стоим тук. Зеб тръгна пръв и води със себе си пленника, който не се съпротивява, а изглежда доволен, че се намира в компания.
На едно място, гдето пътеката прави остър ъгъл, за да заобиколи група дървета, той спира, сякаш да реши дали да продължи или да се върне в галоп.
На лицето му е изписано силно вълнение.
Като не чува тропот от копита, Зеб Стамп разбира, че спътникът му е спрял. И той спира, обръща се назад и поглежда въпросително към изоставащия. Зеб забелязва смутения му вид и добре разбира причината. Без да каже нито дума, сваля дългата пушка от лявото си рамо и я подпира на дясната си ръка, готов да се прицели незабавно.
Той седи така и гледа бившия капитан от кавалерията.
Не казва нищо. Няма нужда. Движенията му съвсем ясно казват: „Върни се, ако смееш!“
Къхуун, сякаш не забелязал нищо, отново потегля мълчаливо. Но вече не му е позволено да язди отзад. Ловецът е станал подозрителен и намира извинение да върви последен. Спътникът му, ще не ще, трябва да приеме.
Кавалкадата напредва бавно през гората. Наближава прерията. Най-после излизат на открито.
Нещо далече на хоризонта като че ли предизвиква нов страх у Къхуун. Той отново спира и седи замислено.
Ужас го е обзел. Да се гмурне ли в храсталаците и да се скрие от очите на хората или да продължи и да се опълчи срещу бурята, която така бързо се надига около него? Той е готов да даде всичко, което притежава на този свят, всичко, което се надява да притежава, дори и Луиза Пойндекстър, само да се освободи от омразното присъствие на Зеб Стамп и да го оставят за десет минути насаме с конника без глава.
Това е невъзможно. Този копой зад него изглежда по-неумолим от всеки друг път.
Въпреки че не му се ще да вярва, инстинктът му подсказва, че старият ловец счита него за истинския пленник и ако се опита да се измъкне, сигурно ще получи куршум в гърба.
В края на краищата какво може да каже и да направи Зеб Стамп? Не е сигурно дали старият ловец знае нещо за това, което го тревожи.
А може би няма и нищо за узнаване.
Явно е, че Зеб подозира нещо, но какво от това? Само онези, които нямат приятели, трябва да се страхуват от подозрения, а бившият офицер не е от тях. Ако не открият този незначителен „издайник“, той няма от какво да се страхува. А каква е вероятността, че ще го открият? На десет — едно. Сигурно той не е останал там, където е изпратен, а се е загубил някъде из потайните полянки на гората.
Ободрен от тази надежда, Къхуун събира кураж. С израз на безразличие, по-скоро престорен, отколкото истински, той излиза в откритата прерията. Съвсем близо след него е Зеб Стамп. Трупът на Хенри Пойндекстър е последен.