Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Томас Майн Рид. Конникът без глава

Роман

 

Преведе от английски: Владимир Филипов

Художник: Любен Зидаров

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Албена Николаева

Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев

Отговорен редактор: Николай Янков

Библиотечно оформление: Стефан Груев

 

Американска. Четвърто издание. ЛГ VI

Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.

Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.

Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.

Индекс 11. 95376/6256-12-77

 

Издателство „Отечество“, София, 1978

ДПК „Димитър Благоев“

 

Mayne Reid. The Headless Horseman

Charles H. Clarke, London, 1869

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Конникът без глава
The Headless Horseman
АвторМайн Рид
Създаване1865 г.
САЩ
Първо издание1865 г.
ИздателствоLondon: Chapman and Hall; vol I
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
ISBNISBN 0548265313

Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.

Сюжет

Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.

В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.

На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.

Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.

Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-

Край на разкриващата сюжета част.

Признание

„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]

Герои

  • Морис Джерълдловец на мустанги
  • Луиза Пойндекстър – красива креолка
  • Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
  • Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
  • Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
  • Удли Пойндекстърплантатор, баща на Луиза и Хенри
  • Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
  • Фелим О'Нийлслугата на Морис Джералд

Издания на български език

  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.

Екранизации

Източници

  1. He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
  2. CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
  3. Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
  4. El último mexicano (1960)
  5. Vsadnik bez golovy (1972)

Външни препратки

Глава LXIX
ТАЙНА И ТРАУР

В асиендата Каса дел Корво има траур и нещо загадъчно между членовете на семейството на Удли Пойндекстър.

Макар че сега са само трима, те общуват по-малко помежду си, отколкото по-рано. Всички са сдържани, което сигурно се дължи на някаква по-дълбока причина.

Срещат се само на храна и разговарят на теми, които не могат да избягнат.

Не е трудно да се разбере причината за тяхната скръб и до известна степен за тяхната мълчаливост.

Смъртта, в това вече никой не се съмняваше, на единствен син, на единствен брат, неочакваната и все още неизяснена смърт, можеше да обясни тъжния вид и на бащата, и на дъщерята. Можеше да обясни и вечната сянка върху челото на братовчеда.

Но има и нещо друго. Всеки от тях е мъчително сдържан с другите, дори и в редките случаи, когато се налага да говорят за нещастието, сполетяло семейството.

Освен общата скръб, като че всеки поотделно има някаква тъга, която не иска да издаде.

Гордият по-рано плантатор стои в къщи и крачи от стая в стая или по коридора. Той се превива от тежката скръб, която е сломила гордостта му и заплашва да сломи и сърцето му.

Дори и силните бащински чувства, тъй жестоко покрусени, не могат да обяснят воплите, често придружени с тихи проклятия, които се чуват от устните му.

Къхуун язди извън имението, както и преди. Явява се само в часовете за храна и сън, и то нередовно.

Веднъж той отсъствува от къщи цял ден и част от нощта. Никой не знае къде е бил. Никой няма право да го попита.

Луиза прекарва по-голямата част от времето в стаята си. Понякога излиза на асотеата сама и замислена.

Там, по-близо до небето, тя търси утешение в скръбта, която я беше сполетяла на земята — загубата на любим брат, страх, че може да загуби още по-любим, а може би и неприятните мисли за скандала, вече свързан с нейното име.

Най-силна е мъката й по Морис. Страшният скандал не я тревожи много, а скръбта за Хенри, силна за известно време, сега постепенно намалява.

Но болката за любимия, най-силната от всички болки, с времето става все по-голяма!

Луиза знае, че Морис Джерълд е затворен зад здравите стени на караулното помещение.

Но тя не се безпокои от дебелите стени. Напротив, страхува се, че не са достатъчно здрави.

Девойката има основание да се страхува. До ушите й бяха достигнали зловещите слухове, които се носеха из поселището. Беше чула нещо за втори съд под председателството на съдията Линч и неговите груби помощници, не същият съдия Линч, който беше заседавал на Аламо, и не същите съдебни заседатели, а съд, още по-безсъвестен от този на регулаторите, съставен от негодяи, които могат да бъдат събрани по всяко време в едно погранично поселище и особено в поселище, близо до военен гарнизон.

Мнозина са изненадани от тези слухове. По-благоразумните хора не могат да разберат защо затворникът трябва да бъде съден за втори път и по този незаконен начин.

Фактите, които напоследък започнаха да се изясняват, не измениха положението — във всеки случай те не отегчаваха вината на затворника.

Ако четиримата конници не са били индианци — а това се доказа ясно от намерената дегизировка — възможно е те да имат пръст в убийството на младия Пойндекстър. Освен това няма нищо, което да показва, че са били във връзка с ловеца на мустанги, а още по-малко, ако наистина са били команчи.

Защо тогава омразата към затворника се разгаря отново?

Има нещо странно, което озадачава много хора.

Малцина, може би само трима, знаят или подозират истинската причина.

Двамата от тях са Зеб Стамп и Луиза Пойндекстър, а третият — Касий Къхуун.

Старият ловец, нащрек през цялото време, беше открил, че се разиграва някаква задкулисна сцена, изпълнителите на която бяха Мигел Диас и неговите хора, заедно с десетина други тъмни личности от различен произход — „утайката“ на поселището. Зеб беше открил и техния „вдъхновител“ — бившият капитан от доброволческата кавалерия.

Той съобщи разкритията си на младата креолка, която го разбра напълно. Тя ясно виждаше истината и се тревожеше.

Жадно чака Луиза всяка новина — наблюдава пътя, който води от форта за Каса дел Корво, като че ли нейната собствена смърт и живот зависят от някой пратеник, който ще дойде от тази посока.

Луиза не смее да отиде в затвора. Там има постове и много любопитни хора, които навсякъде по света като че ли изпитват някакво мрачно удоволствие да стоят близо до големи престъпници.

— Сега случаят е още по-интересен. Престъпникът е луд или поне сега е лишен от разсъдък.

По всяко време на денонощието, за голямо неудобство на постовете, вратата на караулното помещение е обсадена от хората, които горят от желание да чуят бълнуването на болния. Там жена не може да мине, без да привлече въпросителните погледи на тълпата. Луиза Пойндекстър не може да се изложи на тези погледи, без да рискува доброто си име.

Ако зависеше от нея, тя може би щеше да отиде, но тя е наблюдавана от баща, чиито подозрения са събудени, наблюдава я и близък роднина, не по-малко заинтересован да запази името и неопетнено пред обществото, и тя няма възможност да постъпи неразумно.

Нищо не й остава, освен да си седи у дома, ту затворена в самотната стая, утешавана от спомените за това, което научи от бълнуването на Морис на Аламо, ту на асотеата, ободрявана от мисли за щастливите мигове сред акациите, гдето бе отдала сърцето си. Тъга обхващаше Луиза, когато си помисляше, че човекът, на когото бе отдала любовта си, сега е унижен, опозорен и затворен зад стените на затвора и може би няма да излезе жив оттам.

Колко щастлива беше Луиза, когато на четвъртия ден в Каса дел Корво дойде Зеб Стамп и донесе новината, че отрядът, който бе преследвал индианците, се е върнал във форта.

Новината бе важна. Вече не съществуваше опасност затворникът да бъде отвлечен, отвлечен не за да бъде спасен, а да бъде умъртвен.

— Не бойте се за тая работа — каза Зеб с увереност, която напоследък му липсваше. — Мина опасното, мис Луиза. Погрижих се за това.

— Погрижихте се! Как, Зеб?

— Е, добре! Първо на първо ходих при майора и му поразказах някои работи. Каквото знаех, всичкото му казах. Хубаво, че той не е против младия момък, ами точно обратното. Та разправих му за тия, дето са се разшетали — американци, мексиканци и какви ли не още. Не забравих и за онзи мръсен испанец Диас. Той дига най-много пара. И майорът заповяда да сложат още толкова постове около затвора и няма да ги намалява.

— О! Колко се радвам! Смятате ли, че от тази страна няма вече опасност?

— Ако искате да кажете за мистър Мигел Диас, кълна се, няма опасност. Първом да гледа себе си да измъкне от затвора, че после да отмъква други.

— Какво? Диас в затвора ли е? Как? Кога? Къде?

— Е, чакайте, мис Луиза, не ме питайте за три работи изведнъж! Чакайте! Най-лесно ще ви отговоря, като започна отзад напред. Първо „къде“! По тези места има само един затвор — караулното на форта. Там го тикнаха.

— Заедно с…

— Знам кого ще кажете — младия момък. Точно така. В едно здание са, ама не са в една и съща стая. Има преграда, ама ако искат, могат да си говорят. Има още трима с мексиканеца — приятелите му. Виж, те има какво да си говорят!

— Добра новина, Зеб! Вчера ми казахте, че Диас е действувал за…

— …за да си навлече беда и си я навлече. Сам е влязъл в клопката или някой друг го е наредил.

— Но как… къде? Вие нищо не ми казвате.

— За бога! Мис Луиза! Дайте ми малко време! Още не съм си поел дъх, откакто съм дошъл. Вторият въпрос беше „кога“. Лесно е да се отговори. Преди около час я хванаха тая мръсна гадинка и я заключиха. Седях, докато го тикнаха вътре, и веднага тръгнах насам.

— Но още не сте ми казали защо го арестуваха?

— То не е лесна работа. Тя е дълга история. Време ще трябва доде ви я разправя. Сега ли да ви разправям или след…?

— След какво, мистър Стамп?

— Е, добре, мис Луиза, исках да кажа след… след… след като прибера старата кобила. Тя стои там долу и май че й се иска да загризе някой царевичак и да си накваси гърлото с вода. Ние с нея доста път бихме, докато дойдем до форта. А няма и час, откакто си дойдохме.

— Извинете ме, драги мистър Стамп, че не се сетих за това. Плуто! Заведи коня на мистър Стамп в конюшнята и се разпореди да го нахранят! Флоринда! Флоринда! Какво да ви предложа за ядене, мистър Стамп?

— Все ми е едно, мис Луиза. Не съм много гладен. Мислех само за кобилата. Аз мога да прекарам без ядене, ама ако има „мононгахела“, ще си пийна — добре ще ми дойде.

— „Мононгахела“? Колкото искате. Но нали ще ми разрешите да ви предложа нещо по-хубаво?

— По-хубаво от „мононгахела“!

— Да. Шери-бренди, шампанско, коняк, ако предпочитате.

— Нека пият коняк тез, дето го обичат. Може да има хубав коняк, и ако има, то сигурно ще се намери у Пойндекстър. Пил съм само от тоя, дето продават във форта. Все едно, че лекарство пиеш. Ще порази червата и на крокодил. Не, по дяволите френските му напитки, пък най-вече конякът. Дайте ми чист царевичен сок, и то от този, дето идва от Питсбургската фабрика „Мононгахела“.

— Флоринда! Флоринда!

Нямаше нужда да се казва на прислужницата за какво я търсят. Присъствието на Зеб Стамп ясно показваше защо я викат. Без да чака да й кажат, тя излезе и в следващия миг се върна с табла, полунатоварена с това, което Зеб нарече „чист царевичен сок“, което всъщност беше екстракт от ръж, защото прочутата „мононгахела“ се приготовляваше от ръж.

Зеб бързо възстанови силите си. Една трета от съдържанието на таблата скоро изчезна. Другите две трети останаха за ободряване, което можеше да се наложи по време на разказа, който Зеб се готвеше да започне.