Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава LXXIX
НЕУМОРИМИЯТ СЛЕДОТЪРСАЧ
Зеб се върна на мястото, гдето беше вързал кобилата. Гъсталакът му беше познат и той го пресече по-напряко, отколкото го бе пресякъл раненият.
Пак тръгна по следите на счупената подкова, напълно уверен, че те ще го изведат близо до Каса дел Корво. Следата го отведе до път, който свързваше почти в права линия форт Индж с един от бродовете на Рио Гранде. Пътят беше широк, половин миля, нещо обикновено за Тексас, гдето всеки пътник си минава, където си ще, като гледа само да не изгуби посоката.
Конят със счупената подкова беше препускал край пътя, но не беше стигнал до форт Индж. На четири-пет мили от форта следата се отклоняваше от пътя под такъв ъгъл, че ако се тръгнеше по права линия, щеше да се излезе точно при плантацията на Пойндекстър. Зеб беше толкова сигурен в това, че почти не гледаше към земята, а яздеше напред, като че ли до него винаги имаше някакъв пътепоказател.
Много преди това той се бе отказал да върви по следата пеш. Въпреки своето открито презрение към язденето той нямаше нищо против да завърши пътешествието си на седлото, особено сега, когато беше уморен от продължителното търсене на следи сред прерията и гъсталака. Само от време на време поглеждаше към земята, и то не толкова да се увери, че не е изгубил следата, колкото да види дали няма да открие нещо ново.
Имаше места в прерията, гдето на твърдия и сух торф не бяха оставени никакви отпечатъци. Обикновен пътник можеше да помисли, че пръв минава по това място. Но Зеб Стамп не беше от тях. Въпреки че не винаги можеше да различи отпечатъците, той знаеше с точност до инч къде ще станат пак ясни — на по-влажните и меки места в прерията.
По този начин — полубезгрижен, полупредпазлив — ловецът се приближи на по-малко от миля от плантацията на Пойндекстър. Над върховете на акациите вече се виждаха назъбените парапети на асотеата, когато Зеб видя на земята нещо, което го накара да се сепне. Вместо да остане на кобилата, той скочи от седлото, метна поводите на врата й, бързо мина пред нея и тръгна пешком по следата.
Кобилата не спря, а продължи покорно след него, като че ли беше свикнала на подобни прищевки.
Неопитното око трудно би забелязало защо Зеб слезе така бързо от седлото. Това се случи на място, гдето по торфа като че ли не бе минавал нито човек, нито животно. Причината можеше да се разбере само от думите на Зеб, когато той скочи от коня.
— Неговите следи по пътя за дома му! — промърмори той бавно и отмерено и закрачи още по-бавно по следите.
След малко следата го заведе в гъсталака. Той се спря внезапно, като че трънливите храсти бяха станали непроходими за него и кобилата.
Но не беше така. Пътеката лежеше открита пред него — по-открита от всякога. Точно това го накара да не продължава повече напред.
Пътеката се спускаше надолу в една долина — падина в прерията, по която понякога течеше малко поточе. Сега тя беше суха и само тук-таме се виждаха отдалечени една от друга локви застояла вода. В падината, покрита с кал, се виждаше човек, който водеше един кон за юздата.
Нямаше нищо необикновено в държането на коня. Той просто вървеше, накъдето го водеше господарят му.
Но човекът — той какво правеше? Имаше нещо странно в движенията му — нещо, което би озадачило дори и един неопитен наблюдател. Зеб обаче не беше озадачен, поне за повече от секунда.
Щом го видя, и разбра какво прави.
— Заличава отпечатъка от счупената подкова — промълви Зеб — само се опитва! Няма полза, мистър Кеш Къхуун, няма полза! Стъпките ви са толкова дълбоки, че няма да ме излъжете. Ще вървя по тях, та ако ще да ме заведат в пъкъла.
Когато ловецът млъкна, човекът, за когото се отнасяха думите му, бе завършил работата си и като скочи на седлото си, бързо се отдалечи.
Следотърсачът го проследи пеша, без много да се старае да не го изпуша от поглед.
Нямаше нужда. Хрътка, попаднала на прясна следа, не може да бъде тъй сигурна, че ще настигне жертвата си, както беше сигурен Зеб Стамп. Никакви извивки или завои — нищо не можеше да спаси Къхуун.
Следотърсачът напредваше спокойно и не мислеше да се спре, докато не стигне до Каса дел Корво.
Не можем да го виним, че сметките му излязоха криви. Кой можеше да предвиди такова прекъсване, като прекъсването, причинено от срещата между Касий Къхуун и Исидора Коварубио де лос Лянос?
Макар да ги видя и се изненада, и то доста много — Зеб не се издаде, че е там.
Напротив, той сякаш стана по-предпазлив. Обърна се безшумно, пошушна някакви тайни думи в ухото на кобилата и прикрит от акациите, тихо се прокрадна напред.
Кобилата го последва без възражения и забележки.
Зеб скоро спря. Кобилата — също; тя подражаваше така добре, че изглеждаше негов двойник.
Гъсти акации го разделяха от двамата, които сега водеха оживен разговор.
Зеб не можеше да ги види, без да се издаде, че ги подслушва; но все пак чуваше всяка дума. Той стоеше на мястото си и слушаше, докато сделката с конете беше сключена, а и малко след това.
Зеб се осмели да излезе от прикритието си, едва когато Къхуун и Исидора се сбогуваха и разделиха.
Застанал на мястото, където бе станала сделката, той възкликна:
— Мътните го взели! Ето ти среща между мъжки и женски дявол. И на, ако мога да кажа кой спечели от цялата работа.