Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава XXXVIII
ОТМЪСТИТЕЛИТЕ
Полуобезумелият баща разбра веднага значението на зловещите следи по коня. Той се метна на окървавеното седло и се отправи в галоп към форта. Къхуун го последва незабавно на своя кон. Тревожната вест се разнесе скоро навсякъде. Бързи ездачи занесоха новината до най-отдалечените плантации нагоре и надолу по течението на реката.
Индианците са наблизо. Започнали бяха кървавата си жътва. Младият Пойндекстър беше първият клас, паднал под техния сърп.
Хенри Пойндекстър — благородният и великодушен младеж, който нямаше нито един враг в Тексас. Кой друг освен индианците можеше да пролее такава невинна кръв? Само команчите можеха да бъдат толкова жестоки.
За конниците, които се събраха набързо на парадния плац на форт Индж, нямаше никакво съмнение че това е дело на команчите. Въпросът беше само — как, къде и кога.
Кървавите капки отговаряха на първия въпрос. Убитият — застрелян с пушка или пронизан с копие — е бил на седлото си. Повечето петна бяха на дясната страна. Изглеждаха размазани от нещо — явно от безжизненото тяло на ездача, който се е строполил на земята.
Неколцина отговаряха със сигурност и на втория въпрос — старите поселници край границата бяха опитни в това отношение. Те твърдяха, че кръвта едва ли е по-стара „от десет часа“. С други думи, тя е била пролята преди около десет часа.
Сега беше пладне. Убийството е било извършено значи към два часа сутринта.
Третият въпрос бе може би най-важен поне сега, когато всичко бе свършено.
Къде е станало убийството? Къде могат да намерят трупа?
А след това къде да търсят злодеите?
Тези въпроси се разискваха в разнородния съвет от поселници и войници, събрани набързо пред форт Индж. Председателствуваше командирът на форта. Съкрушеният баща стоеше безмълвен до него.
Последният въпрос беше наистина много важен В прерията, както и в океана човек може да тръгне в много посоки. И затова, когато някоя група иска да открие следите на команчи, поели пътя на войната мъчно е да се реши коя посока да се избере.
Няма никакво значение, че тези скитащи племена живееха на запад. Понятието запад е широко; то може да означава полукръг от няколкостотин мили.
Освен това индианците се намираха сега във военно положение и беше много вероятно да се приближат от изток към такова усамотено селище като Леона. Това беше най-вероятно, като се вземе предвид стратегията на тези находчиви бойци.
Да тръгнат наслуки беше глупаво — вероятността да попаднат на търсените следи щеше да е много малка.
Предложението да се разделят на няколко групи и да тръгнат в различни посоки намери малко привърженици. Майорът веднага го отхвърли.
Злодеите бяха може би до хиляда души, а в гарнизона имаше десетина пъти по-малко хора — петдесетина драгуни, които случайно бяха тук, и почти толкова цивилни конници. Групата не биваше да се дели, защото в такъв случай можеше да бъдат нападнати и убити до един.
Това беше убедителен довод. Дори злощастният баща и племенникът му, който изглеждаше също така обхванат от безмълвна тъга, се съгласиха да следват благоразумния план на мнозинството, властно подкрепян от майора.
Реши се да се движат вкупом.
Но в каква посока? Оставаше да обсъдят и този въпрос.
Съобразителният капитан от пехотата стана важна фигура, като предложи да проучат най-напред закъде беше тръгнал убитият. Кой е видял последен Хенри Пойндекстър?
Най-напред се обърнаха към бащата и братовчеда.
Удли Пойндекстър беше видял сина си за последен път на вечеря. След това предположил, че Хенри си е легнал.
Отговорът на Къхуун беше по-неопределен и по-незадоволителен. Той разговарял с братовчеда си късно през нощта и му пожелал лека нощ, като останал с впечатление, че Хенри се прибира в стаята си.
Защо Къхуун скри това, което се бе случило в действителност? Защо не разказа за сцената в градината, на която бе свидетел?
Дали се страхуваше, че ще се изложи, като разкрие каква е била ролята му?
Каквито и да бяха съображенията му, той скри истината. Мнозина от присъствуващите се усъмниха в искреността на отговора му.
Уклончивият му тон щеше да бъде по-добре забелязан от присъствуващите, ако те имаха някакви основания да се съмняват или малко повече време да размислят по него.
Докато разискването продължаваше, върху загадката се хвърли светлина от съвсем неочакван източник.
Притежателят на „Добре дошли“, който се бе присъединил непоканен към съвета, си проправи път сред тълпата и заяви, че може да им съобщи някои важни факти — именно тъкмо това, което се стараеха да открият, кога са видели Хенри Пойндекстър за последен път и в коя посока е тръгнал.
Показанията на Обердорфер, направени наполовина на немски, наполовина на английски, бяха следните:
Морис — ловецът на мустанги, отседнал в хотела след дуела с капитан Къхуун; през въпросната нощ излязъл късно, както правел няколко вечери поред преди това.
Върнал се още по-късно. Било отворено, защото имало още посетители. За пръв път от дълго време насам той поискал сметката си и за голяма изненада на стария Дафър, както той чистосърдечно призна, се разплатил до цент.
Откъде е намерил пари и защо бързал толкова много — само един бог знаел. Обердорфер можел да каже само, че Морис си отишъл, като взел целия си багаж, както правел винаги, когато тръгвал на лов за коне.
Хотелиерът от поселището сметнал, че и този път отива на лов.
Какво общо имаше всичко това с разисквания от съвета въпрос? Твърде много, макар че то пролича едва когато свидетелят продължи разказа си:
Двадесетина минути след като ловецът на мустанги напуснал хотела, Хенри Пойндекстър почукал на вратата и попитал за мистър Морис Джерълд. Като узнал по кое време и в коя посока е заминал Морис, „младият джентълмен“ бързо подкарал коня си с явното намерение да го настигне.
Това беше всичко, което Обердорфер знаеше, и не можеше да очакват, че ще научат нещо повече от него.
При все че някои страни на съобщението бяха неясни, то все пак можеше да насочи до известна степен групата. Сега не беше трудно да решат коя посока да поемат. Ако изчезналият е тръгнал с ловеца на мустанги или подир него, трябваше да го търсят в посоката, по която бе вероятно да е тръгнал Морис.
Знаеше ли някой где живее ловецът на мустанги?
Никой не знаеше точно. Неколцина предполагаха, че някъде по горното течение на Нуесес край един от притоците й, наречен Аламо.
Решиха да потеглят към Аламо и да потърсят нататък изчезналия или неговия труп. Заедно с него щяха да намерят може би и трупа на ловеца на мустанги. В такъв случай щяха да отмъстят за две убийства вместо само за едно.