Херодот
Исторически новели (39)

Замогването на алкмеонидите

Алкмеонидите и по-рано били прочут в Атина род, но от времето на Алкмеон, а после и на Мегакъл, те съвсем се прочули. Най-напред Алкмеон на драго сърце помагал и услужвал на лидийците, идещи по поръка на Крез от Сарди към прорицалището в Делфи. От лидийци, посетили прорицалището, Крез чул за сторените добрини и изпратил да поканят Алкмеон в Сарди. Щом той пристигнал, Крез обещал да го надари с толкова злато, колкото Алкмеон сам можел да изнесе наведнъж. Като разбрал какъв дар му се дава, Алкмеон намислил и се заел да изпълни следното: облякъл широк хитон, който правел дълбока като пазва гънка, обул най-големите ботуши, които намерил, и тръгнал, поведен, към съкровищницата. Като се озовал там пред една купчина злато на прах, натъпкал най-напред злато около пищялите си — колкото побрали ботушите, после напълнил цялата пазва и посипал със злато на прах косата си; сложил и в устата си и тогава излязъл от съкровищницата, като едва се тътрел с ботушите. Устата му била претъпкана и целият се бил подул — приличал на всичко друго, но не и на човек. Като го видял, Крез прихнал да се смее, оставил го да отнесе всичкото злато и освен това му дал други, не по-малко ценни дарове. Така този род забогатял много и Алкмеон могъл да поддържа впряг от четири коня, с които спечелил надбягването на олимпийските празненства.

След време, през следващото поколение, Клистен, тиранът на Сикион, издигнал още повече този род и го направил много по-именит от всякога. На този Клистен, син на Аристоним, внук на Мирон и правнук на Андеас, се родила дъщеря, която нарекли Агариста. Той решил да я даде за жена на мъжа, който се покаже най-достоен от всички елини. Затова, след като спечелил надбягването с колесници по време на олимпийските празненства, Клистен разгласил съобщението: „Който елин се мисли за достоен да стане зет на Клистен, да се яви до шестдесет дни, а може и по-рано, в Сикион. Година след изтичането на тези шестдесет дни Клистен ще обяви избраника за мъж на дъщеря си.“ Заприиждали тогава женихи, дошъл всеки уверен в себе си и горд с родното си място елин. Клистен им подготвил места за надбягване и борба и се заел само с тяхното посрещане.

Когато до уречения ден женихите надошли, Клистен разпитал първо всеки за родното му място и произхода, а после, като ги задържал една година, подложил на изпитание както мъжките им качества и поведение, така и техните знания и характери. И с всеки поотделно общувал, и с всички заедно. По-младите извеждал на гимнастически игри, но най-голямо било изпитанието на трапезата. Защото през цялото това време, докато ги държал при себе си, Клистен богато ги гощавал. Тъй или иначе, най-много му харесали дошлите от Атина женихи, а измежду тях предпочитал Хипоклид, сина на Тисандър, заради мъжките му качества и за това, че бил отколешен роднина на Кипселидите в Коринт.

Когато дошъл денят, определен за отпразнуване на сватбата и обявяване на избрания измежду всички, Клистен принесъл в жертва хекатомба и дал угощение не само на женихите, но и на всички сикионци. След като станали от масата, женихите почнали състезание по музика и по говорене пред публика. В разгара на пиршеството Хипоклид, който далеч изпреварил останалите, накарал флейтиста да засвири мелодия за танц и когато флейтистът го сторил, затанцувал. И танцувал някак си доволен от себе си. А Клистен, който го наблюдавал, се усъмнил в цялата работа. Сетне, след като си починал малко, Хипоклид поръчал да донесат една маса, а когато масата дошла, затанцувал върху нея най-напред с лаконски стъпки, след това с атически, а най-подир, като опрял глава о масата, размахал крака из въздуха. Макар че вече мразел мисълта Хипоклид да му стане зет поради неговото безсрамно танцуване, при първия и при втория танц Клистен успял да се удържи, тъй като не искал да избухне срещу него. Но като го видял да размахва крака из въздуха, не могъл повече да се сдържи и рекъл: „Сине на Тисандър, ти проигра своята женитба!“ А Хипоклид в отговор рекъл! „Все му е едно на Хипоклид.“

Тогава Клистен поискал тишина и казал на всеослушание: „Женихи на моята дъщеря, аз одобрявам всеки от вас и на всеки от вас, ако беше възможно, бих угодил, без да отсъдя един за избраник, без и да пренебрегна останалите. Ала понеже не е по силите ми за едничката си дъщеря да взема решение, което да е според желанието на всеки, аз дарявам тези от вас, които ще отпътуват от сватбата, с по един талант сребро затуй, че са ме зачели, като са пожелали жена от моя род, пък и за престоя им далече от къщи. А дъщеря си Агариста давам за жена на Мегакъл, сина на Алкмеон, по обичая на атиняните.“ Тогава Мегакъл дал съгласието си и женитбата била благословена от Клистен.