Херодот
Исторически новели (7)

Гробът на Орест

Но преди Крез да потегли срещу персите, делфийският оракул му препоръчва да се съюзи с най-силните елини. Това били спартанците и атиняните. Херодот се отклонява да опише произхода им, техните държавни уредби, ранната им история и накрая — войната между спартанци и тегейци през 550 г. пр.н.е.

В началото на войната против тегейците спартанците постоянно търпели неуспехи, докато накрая, по времето на Крез и царуването на Анаксандрид и Аристон, те успели да вземат надмощие и това станало по следния начин: понеже във войната с тегейците търпели поражение след поражение, спартанците изпратили хора в Делфи и се допитали до оракула кой бог да умилостивят, та да получат надмощие във войната. Пития ги напътила да пренесат в Спарта костите на Орест, сина на Агамемнон. Но тъй като така и не могли да намерят гроба на Орест, те за втори път изпратили хора и попитали бога къде лежат костите на Орест. Ето какво отговорила Пития на дошлите да се допитат:

В Тегея, във равнинната Аркадия,

на мястото, където ветрове два

духат под силата на нуждата,

където удар от противоудара кънти

и мъка върху мъка ляга,

земята там, животородната, държи сина на Агамемиона,

когото закараш ли във Спарта ти,

ще станеш над Тегея властник.

Като чули този отговор, спартанците не се доближили никак до намирането на гроба, макар че го дирили навсякъде. Докато един спартанец, на име Лихас, донякъде случайно, а донякъде и поради своята съобразителност го открил най-сетне в Тегея.

По време на едно примирие Лихас отишъл в Тегея, спрял пред една ковачница и удивен от работата на ковача, загледал как се кове желязото. Тогава ковачът, виждайки удивлението му, прекъснал работа и рекъл: „Непознати спартанецо, като те виждам сега, че гледаш учудено как кова желязото, мисля си колко ли щеше да се зачудиш, ако наистина бе видял онова, което видях аз, когато поисках да си пробия кладенец на това място. Както копаех, ударих на ковчег, дълъг седем лакътя^[1]. И понеже не можех да повярвам, че хората някога са били по-високи от сегашните, отворих го и видях, че мъртвецът е дълъг колкото ковчега. Премерих го и наново го закопах.“ Така ковачът му разказал какво видял, а Лихас, като поумувал над чутото, заключил, че това било тялото на Орест, за което ставало дума в прорицанието. Ето как разсъждавал: двата меха на ковача взел за двата вятъра, чука и наковалнята — за удара и противоудара, а желязото, което ковял — за мъката, която върху мъка лягала. Тъй помислил Лихас за мъката, понеже желязото било открито за нещастие на хората. И като заключил по този начин, Лихас се върнал в Спарта и разказал на спартанците каква била цялата работа. Не след дълго, по нарочно обвинение, спартанците го набедили за нещо и го изпратили в изгнание. Лихас отишъл в Тегея, описал на ковача бедата, в която уж бил изпаднал, и поискал да заживее у него под наем. Ковачът отказвал, но след време Лихас успял да го склони и се нанесъл в ковачницата, след което изкопал гроба, събрал костите и ги пренесъл в Спарта. От тоя момент нататък колчем спартанците и тегейците опитвали сили във война помежду си, спартанците винаги удържали победа и скоро голяма част от Пелопонес била завладяна от тях.