Херодот
Исторически новели (8)

Пътят към властта

Преди да пристъпи към разказа за цар Кир — основателя на Персийската империя, Херодот отделя място за мидийските царе и разказва как, след упадъка на Асирия в края на VIII в. пр.н.е., Диокес успява да обедини в държава разпокъсаните дотогава мидийски племена и да изведе Мидия на историческата сцена.

Имало един мидиец на име Диокес, син на Фраорт, човек способен, който жадувал да се сдобие с царска власт и ето какво се заел да направи: по него време индийците живеели разпокъсано в села, поради което и цяла Мидия царяло голямо беззаконие, Диокес и по-рано бил тачен в селото си човек, но сега с още по-голямо старание започнал да изслушва и урежда споровете на хората, знаейки, че правдата и неправдата са врагове помежду си. И мидийците от селото, като гледали неговата неподкупност, решили да го изберат за свой съдия. Ала той бил справедлив и безпристрастен само защото целял да заграби властта. Докато действал по този начин, в селото му немалко го хвалели — дотам, щото и из другите села се разчуло, че Диокес е единственият човек, който съди право. И хората, които допреди това се били напатили от нечестни съдии, сега, когато чули за него, заприиждали с радост Диокес да отсъди и техните случаи, докато накрая не търсели вече никой друг.

Все повече и повече дохождали хората, понеже виждали как всеки получава правото си според истината. Диокес обаче, щом усетил, че всичко вървяло добре, обявил, че няма намерение повече да излиза на портата, където до вчера седял и изслушвал тъжбите, и че нямало повече да съди. Каква щяла да му бъде ползата, ако зарежел своите и по цял ден оправял работите на другите хора. Тогава се явили кражби и беззакония, много по-големи от предишните. И като се събрали на едно място мидийци отвсякъде, заели се да помислят как да се справят с положението. Най-много, види се, вземали думата хората на Диокес, като говорели: „Наистина не можем да продължаваме да живеем по старому. Затова нека си изберем човек, който ще царува над нас, и тъй в страната ще има законност. Тогава ние ще можем да си гледаме работите и няма да бъдем прогонвани от беззаконието.“ Съгласили се с тези думи мидийците и решили да си изберат цар.

Веднага заспорили кого да турят за цар. Диокес бил онзи, когото повечето хвалели и предлагали, докато накрая го провъзгласили за цар. Той тутакси се разпоредил да му построят дворец, подходящ за царуване, и да го подсигурят с телохранители. Мидийците така и направили — вдигнали големи и здрави палати на онова място в Мидия, което определил той, дали му да си подбере и телохранители от цяла Мидия. След време, когато стъпил здраво на царския трон, Диокес заставил мидийците да изградят цял един град, напрягайки всичките си сили, а за селцата си много-много да не мислят. Мидийците и този път изпълняват всичко и издигат подобно на вместени един в друг обръчи големите и яки стени на столицата, която и до днес носи и Екбатана. Крепостта е така замислена, че всяка стена се подава над външната само с бойниците си. Мястото, разположено на едно възвишение, също помага донякъде за подобно укрепяване, но повечето е постигнато от човешка ръка. Стените са на брой седем, зад най-вътрешната са разположени дворците и съкровищниците. Най-дългата по обиколка от тях е речи колкото атинските градски стени. На първата стена бойниците са бели, на следващата — черни, на третата — червени, на четвъртата — сини, а на петата — оранжеви. Всички те са изградени от тухли, покрити с цветна глеч. А от двете най-вътрешни стени едната има посребрени бойници, другата пък — позлатени. По такъв именно начин Диокес обградил с крепост себе си и своя дворец, а на простолюдието заповядал да се посели околовръст стените. След като било построено всичко, Диокес пръв от царете въвел следните порядки: никой няма право да влиза при царя; всяко вземане-даване с него да става чрез пратеници; никой не бива да вижда царя; също така човек да се смее в негово присъствие и особено да плюе — това било забранено всекиму. Диокес оградил собствената си особа с такава важност, та да не могат неговите връстници, с които отраснал заедно и които не били по-долу от него по потекло, нито по мъжки достойнства, като го видят, да ги заболи и да скроят заговор — не го ли виждали, те щели да го мислят за изключителен.

Като уредил така своето царство и се закрепил на властта, Диокес започнал строго да въздава право. Хората пращали написани жалбите си до него в двореца, а той отсъждал донесените случаи и ги връщал. Царят давал присъдите си по този начин, но и в останалото въвел ред — из цялото царство дебнели и подслушвали негови хора. Чуел ли, че някой е извършил престъпление изпращал да повикат виновника и го наказвал според вината със заслуженото. Така Диокес обединил мидийците и станал техен цар.