Херодот
Исторически новели (21)

Лудостта на Камбис

След покоряването на Египет Камбис предприема неуспешни походи срещу Картаген и Етиопия, в които загубва голяма част от войската си из пясъците на пустинята.

Когато Камбис се прибрал в Мемфис, на египтяните се явил Апис — богът, който елините наричат Епаф, Тогава, щом разбрали за неговото явяване, египтяните наоблекли веднага най-хубавите си дрехи и започнали празненства. Камбис ги гледал какво правят, напълно уверен, че египтяните празнуват като радостно събитие неговото злополучно завръщане. Затова повикал при себе си управителите на Мемфис и когато те дошли, запитал ги: „Защо при първия ми престой в Мемфис египтяните не вършеха нищо подобно, ами чакаха досега, когато съм за втори път тука, но загубил немалък брой от войската си?“ Отговорили му, че се е явил един от техните богове, който имал навик да се показва на хората по веднъж на много време и щом се появял, всички египтяни ознаменували това с благодарствени празненства. Камбис изслушал думите им, сетне рекъл, че лъжат и, като послужили си с лъжа, ги наказал със смърт.

След като убил управителите, тоя път Камбис повикал жреците да се явят пред него, но и те му отговорили по същия начин, при което той заявил, че няма да му убегне истината — дошъл ли е сред египтяните техният кротък бог. Само толкова казал, сетне заповядал на жреците да му доведат Апис и те се запътили да го сторят. Този Апис, или Епаф, е телец, раждан от крава, която не може след него да поеме ново зачатие в утробата си. Египтяните твърдят, че от небето слиза лъч върху кравата и че вследствие на него тя ражда Апис. Ето какви белези има телецът, който носи това име: той е чер, но на челото си е с бяло четириъгълно петно; на гърба си има друго, наподобяващо хищна птица; по опашката космите му са двойни, а под езика си има нещо като бръмбар.

Когато жреците се върнали, водейки Апис, Камбис, полупобъркан сякаш, извадил кама и понечил да прободе Апис в корема, но го улучил в бедрото. Сетне се изсмял и рекъл на жреците: „О, глави тъпи, такива ли се раждат боговете — от плът, от кръв и чувствителни към желязо?! Няма що, този бог е подходящ за египтяните! Но да ме правите безнаказано за посмешище — няма да ви оставя!“ Подир тези си думи Камбис наредил на ония, дето отговаряли за това, да нашибат здравата жреците с камшици, а който египтянин хванат, че празнува, да го убиват. И тъй, египтяните спрели празненствата, жреците понесли наказанието, а Апис, оставен да лежи в своя храм, издъхвал, от удара в бедрото. Скоро той умрял от раната и жреците го погребали тайно от Камбис.

Както разказват египтяните, Камбис веднага полудял от това свое престъпление, при все че и по-рано съвсем не бил с всичкия си. И като първо безобразие погубил брата си Смердис, с когото били от едни майка и баща и когото от завист върнал в Персия от Египет, задето единствен от персите обтегнал на около два пръста тетивата на лъка, донесен от Етиопия, докато другите перси опитали, ала не могли. Та като си заминал Смердис за Персия, такъв един сън се присънил на Камбис: видяло му се как от Персия идва вестител с вестта, че на царския трон седи Смердис и главата му опира в небето. Побоял се при този сън Камбис да не би брат му да го убие и да се възцари на негово място. Затова изпраща Прексасп — своя най-доверен човек, в Суза, за да го убие. Прексасп пристигнал в Суза и убил Смердис. Едни разправят, че го убил, когато двамата излезли на лов, а други — че го удавил, като го извел на Червено море.

Та първо с това, както предават, започнали безобразията на Камбис. Втора жертва станала родната му сестра, която дошла заедно с него в Египет и която била също и негова жена. Ето как я взел за жена, понеже обичаят до негово време забранявал строго на персите да се женят за сестрите си. Камбис се влюбил в една от сестрите си и решил да се ожени за нея. Но понеже искал да стори нещо противообичайно, той свикал царските съдии и ги запитал има ли някакъв закон, дето да позволява на брат, ако пожелае, да вземе сестра за жена. Тъй наречените царски съдии се подбират сред персите и или служат цял живот, или докато ги уличат в нещо нередно. Те съдят в Персия, тълкуватели са на обичайното право и до тях се отнася всеки спор. Та на въпроса на Камбис те дали верен и безопасен отговор, като казали, че не се е намерил закон, дето да позволява брат да взема за жена своя сестра. Но открили друг един закон, според който на персийския цар се разрешава да прави каквото си иска. По тоя начин те не само че не заобиколили закона от страх да не би сами да пострадат от Камбис, ако следват прекалено много закона, ами открили и друг, съюзник за женитбата му. Така Камбис се оженил за любимката си. Но не минало много време и взел нова сестра за жена. Камбис убива по-младата от тия двете, която дошла заедно с него в Египет.

За нейната смърт се говорят две различни неща — също както за Смердис. Елините разказват как веднъж Камбис пуснал едно лъвче и едно кученце да се боричкат, как жена му също била на зрелището и когато лъвчето взело да надвива, на помощ на палето дошло неговото братче, което успяло да скъса синджира си. И сега вече се справили с лъвчето, понеже били две. Камбис проследил с удоволствие борбата, но сестра му, която седяла до него, заплакала. Като я видял, Камбис я попитал за какво плаче и тя му рекла, че изплакала, когато видяла как палето помогнало на брат си, понеже се сетила за Смердис, а на него нямало кой да помогне. За тези думи, твърдят елините, тя била погубена от Камбис. Но египтяните разказват как веднъж, когато двамата седели на трапезата, тя взела една зелка и обелила едно по едно листата й, подир което попитала мъжа си как му се вижда по-добра зелката — обелена или с листата. „С листата“ — отвърнал Камбис. „Но преди време — добавила тя — ти постъпи както аз със зелката: ти оголи рода на Кир!“ Подразнил се тогава Камбис и макар че носела в утробата си дете, скочил отгоре й, от което тя пометнала и умряла.

Това били пристъпите на Камбисовата лудост, засегнали най-близките от рода му, било само заради Апис, било по някоя друга причина, тъй като нещо обикновено е разни страдания да спохождат людете. Защото се говори още, че Камбис по рождение страдал от една ужасна болест, която някои наричат „свещена“^[1]. Не би било никак чудно тогава, щом неговото тяло е било болно от тая ужасна болест, и умът му да е бил поразен от нея.

А ето какви били пристъпите на лудостта му, засегнали хора извън неговия род. Разправят, че веднъж той попитал Прексасп, най-високопоставения от него човек, управителя на царския двор, чийто син бил виночерпец на Камбис — сан също немаловажен в Персия, та разправят, че го попитал за следното: „Какво мислят за мене персите, Прексаспе? И какви приказки говорят за мен?“ „За всичко друго — отвърнал Прексасп — страшно много те хвалят, господарю, само дето приказват, че си се попристрастил повечко към виното.“ По тоя начин му отговорил за персите, а Камбис се подразнил и рекъл: „Така, значи, говорят персите — че съм се пристрастил към виното и съм загубил от туй ум и разсъдък! Тогава са ме заблуждавали с предишните си приказки!“ Защото веднъж, когато преди време персите заседавали с него, Камбис ги попитал как мислят — може ли той да се мери с баща си Кир. Отвърнали му, че е надминал своя баща, понеже, освен дето владее всичко негово, е прибавил към владенията си Египет и морето. Това казали персите. Тогава Крез, който също присъствал и комуто не се понравило тяхното сравнение, се обърнал към Камбис и рекъл: „Сине на Кир, ти, по мое мнение, не можеш с баща си да се равниш, понеже не си създал още син, какъвто остави той.“ Като чул това, Камбис останал поласкан и похвалил присъдата на Крез.

Та понеже си спомнил за тези именно отговори, Камбис гневно рекъл на Прексасп: „Ей сега лично ще се убедиш дали персите говорят истината, или самите те са луди, като говорят така. Аз ще пусна една стрела по сина ти, който е застанал в преддверието, и ако го улуча право в сърцето, ще излезе, че персите все едно нищо не казват. А не го ли улуча, ще призная, че персите говорят истината и че побърканият съм аз.“ След тези думи Камбис опънал лъка си, ударил момчето и то паднало мъртво. Тогава наредил да отворят раната и да видят какво е попадението… А когато открили в сърцето върха на стрелата, извънредно зарадван, Камбис се ухилил и рекъл на бащата: „Стана ясно, Прексаспе, нали, че не аз съм лудият, а персите са побъркани. Я ми кажи сега видял ли си друг човек на земята, който да стреля с толкова точен мерник?“ Като гледал, че царят не е с разсъдъка си, Прексасп се побоял за себе си и отвърнал: „Господарю мой, не мога да допусна, че би могъл тъй точно да насочи стрелите си дори самият бог.“^[2] Това било престъплението, което извършил Камбис в тоя случай. Друг един път той заловил дванадесетима перси от най-знатните и без никаква особена причина ги заровил живи в земята до шиите.

При тези негови безобразия лидиецът Крез счел за нужно да го вразуми с думите: „Недей се уповава, царю, изцяло на младостта и буйността си, а се възпирай и сдържай. Хубаво е последиците да се пред-угаждат и истинската мъдрост е в предпазливостта, А ти хващаш и без никаква особена причина убиваш свои поданици, убиваш и деца даже. Помисли само — няма ли да се разбунтуват персите, ако не спреш да вършиш подобни неща? Сам Кир, баща ти, ми заръча най-настоятелно да те поучавам и вразумявам, колчем намеря за добре.“ Крез му дал този съвет от добри чувства наистина, а Камбис отвърнал: „Как смееш и на мене да даваш съвети, ти, който уж отлично царува над отечеството си — ти, който уж добре посъветва баща ми, когато го накара да премине реката Аракс и да нападне масагетите, при все че те желаеха да минат на нашия бряг, ти, който погуби себе си, понеже беше лош вожд на отечеството си, погуби и Кир, понеже те послуша! Жив и здрав няма да си отидеш оттука — отдавна дирех удобен случай да те пипна!“ И като казал това, Камбис посегнал към лъка си, за да го убие, ала Крез побягнал и изтичал навън. След като сам не сварил да пусне стрела, Камбис наредил на слугите да го заловят и убият. Но слугите, които си познавали господаря, вземат, че скриват Крез с намерение да го покажат и да получат награда, задето са запазили живота му, в случай, че Камбис се разкае и се поинтересува за Крез; ако ли пък не се разкае и не му домъчнее за Крез, тогава да го премахнат. И наистина, не след дълго на Камбис му станало мъчно за Крез. Щом усетили това, неговите слуги му обадили, че е жив. Камбис изразил задоволството си, че Крез е оставен жив, но се заканил, че ония, дето го спасили, няма да минат без наказание, а ще ги убие. И го направил.

Ето с това и с още много подобни престъпления Камбис беснеел сред перси и съюзници. През времето на престоя си в Мемфис той отварял древните гробници и разглеждал мумиите. Веднъж влязъл в храма на Хефест и жестоко се подиграл с изображението на бога. Това Хефестово изображение най-много прилича на статуетките на Патеките, с които финикийците украсяват носовете на бойните си кораби. Аз ще се поясня за онзи, който не ги е виждал: това са фигури, наподобяващи пигмеи. Камбис влязъл още и в храма на Кабирите, в чийто храм няма право да влиза никой освен жрецът. Не само осквернил, но и изгорил много изображения. Те също напомнят тези на Хефест, който според преданието е техен баща.

Та за мене е ясно, че, както и да го погледнем, Камбис съвсем е бил полудял. Щеше ли иначе да вземе да се подиграва със светини и обреди. Защото ако предложеше някой на хората да си изберат най-добрите обичаи на света, след като се запознаят с всички внимателно, то те биха предпочели своите си — дотолкова всички люде са убедени, че техните обичаи са най-добри. Затова не може да се очаква от друг, освен от полуделия, да се присмива над такива неща. А че дотам са свикнали всички люде със своите обичаи, за това могат да се намерят най-различни потвърждения, сред които е и следното: Дарий, подир възцаряването си, повикал неколцина елини, които били под ръка, и ги попитал какво да им заплати, та да се решат да изяждат телата на умрелите си бащи. Отвърнали му, че нямало да сторят това за нищо на света. Подир тях Дарий повикал едни индийци от племето калати, които изяждат бащите си, и в присъствието на елините, които можели да следят разговора с помощта на преводач, ги попитал колко да им заплати, та да приемат, когато умрат техните бащи, да изгорят телата им. Индийците надали високо вик и го замолили да не споменава подобно нещо. Та у хората е прието така и аз мисля, че Пиндар^[3] с право е казал: „обичаят над всички е цар.“