Херодот
Исторически новели (16)

Хубавата Елена в Египет

В отговор на моите запитвания египетските жреци разказаха, че с Елена се било случило следното: след като я грабнал, Парис отплавал от Спарта за родината си. Ала щом навлязъл в Егейско море, противни ветрове го отбиват в египетски води и понеже бурята не стихвала, той слиза на египетския бряг близо до соловарните на едно от устията на Нил, което е известно сега като Канобското устие. На това място край брега имало, пък и досега има, светилище на Херакъл. Ако избяга някой роб от господаря си и потърси убежище там, поверявайки се на бога, след като отпечата на тялото си някакви свещени знаци, господарят му, който и да е той, няма право да се докосне до него. Този закон си остава непроменен чак до мое време. Та като чули за тамошния обичай, слугите побягнали от Парис и насядали в светилището като молители. И понеже искали да навредят на своя господар, обвинили Парис, като описали на египтяните всичко както си било, за отвличането на Елена и за нанесената обида на Менелай. Обвинили го не само пред жреците, но и пред наместника на фараона в областта на Нилската делта, чието име било Тонис.

Когато научава това, Тонис изпраща бърза вест до фараона Протей в Мемфис, в която се казвало следното: „Дошъл е един чуждоземец, по народност троянец, извършил престъпно деяние в Елада. Той е подмамил жената на предложилия му гостоприемство човек и като задигнал освен нея твърде много богатства, дошъл е тук, в твоите земи, изтласкан от ветровете. Та да го пуснем ли невредим да отплува, или да му вземем онова, с което дойде?“ Протей от своя страна изпраща следния отговор: „Щом е извършил безчестие спрямо своя познайник, хванете този човек, какъвто и да е той, и го доведете при мене, за да чуя и него — какво ще каже в своя защита.“

Като получава тези нареждания, Тонис залавя Парис и задържа корабите му, а подир това го отвежда в Мемфис заедно с Елена, богатствата и забягналите роби. Когато пристигнали всички, Протей запитал Парис кой е и откъде е дошъл. Парис и потеклото си изредил, и на отечеството си името казал, разправил и за плаването — откъде е отплувал. Протей го попитал как тогава е спечелил Елена и тъй като Парис се объркал с отговора, прикривайки истината, бегълците му роби го изобличили и описали цялата история на злодеянието. Накрая Протей се произнася както следва: „Ако не държах толкова много да не бъде убиван чужденец, който идва, отблъснат от ветрове, до земята ми, заради елина щях да поискам отплата от тебе, най-коварни човече, задето си извършил най-безбожно деяние, погазвайки гостоприемството. Най-напред ти влезе при жената на своя домакин и не стига това, ами я съблазни и замина с нея. И това дори не ти стигна, ами си дошъл, след като си ограбил дома, гдето си бил гост. Пускам те сега да си отидеш само защото много държа да не се посяга на чужденец. Но жената и богатствата не ще позволя да вземеш със себе си. Тях ще задържа тук, додето от Елада не дойде лично стопанинът им и не пожелае да си ги прибере. А на теб и твоите спътници аз заповядвам в срок от три дни да сте отплували нанякъде далеч от водите ми. В противен случай ще се отнеса с вас като с врагове.“

А на въпроса ми дали онова, дето елините разправят за Троя, е измислица, или не, ето какъв отговор ми дадоха жреците, като ме увериха, че го знаят от самия Менелай: след отвличането на Елена голяма елинска войска стига до бреговете на Троя в помощ на Менелай и като слиза от корабите и се разполага на стан, войската изпраща пратеници в Троя начело с Менелай. Когато влезли в града, те настояли да им върнат Елена и богатствата, които Парис откраднал, като настояли още за удовлетворение за нанесените им обиди. И тогава, пък и след това троянците отвръщали едно и също — нерядко се клели в него дори, че нито Елена е при тях, нито въпросните богатства, а всичко това се направи в Египет, и че не е справедливо да отговарят те за неща, с които разполага египетският цар Протей. Тогава елините, понеже помислили, че им се подиграват, обсадили Троя и додето не я превзели, не вдигнали обсадата. Ала когато влезли в града, Елена не се намерила. Тъй като чували все този отговор, елините най-подир повярвали в истинността му и изпратили самия Менелай в Египет при фараона Протей.

Менелай отива там, стига по река Нил до Мемфис, където го посрещат като висок гост, и щом описва случилото се, си получава обратно Елена недокосната, а освен нея — и всичките свои богатства. Но след като го приели толкова добре, Менелай се показал непочтен към египтяните, защото, когато се наканил да отплува и се явило безветрие, което продължило доста дълго да го спира все така, той прибягнал до нещо недопустимо. Грабнал две дечица от местните люде и ги принесъл в жертва. Понеже скоро се разчуло, че е извършил това, Менелай побягнал с корабите си, гонен от възмутените египтяни, право към Либия, а оттам накъде е поел сетне, жреците не знаеха да ми кажат, една част от разказаното твърдяха, че са го узнали чрез запитвания, а за другото с положителност знаят, понеже се е случило на тяхна земя.

Това ми разправиха египетските жреци. Самият аз също подкрепям техния разказ за Елена, като разсъждавам по следния начин: ако Елена е била в Троя, троянците непременно са щели да я върнат на елините със или без съгласието на Парис. Защото Приам, пък и неговите придворни едва ли са били чак дотам помрачени, та да им се ще да подхвърлят на опасност себе си, своите деца и своя град, само и само Парис да има Елена за жена. Във всеки случай, ако са били решили отначало да откажат, то после, когато при всяко влизане в бой с елините загивали мнозина троянци, във всяка битка умирали синовете и на самия Приам — кога един, кога двама, кога трима и по повече даже, ако въобще човек може да се довери на епическите поети, та когато нещата са вървели натам, аз не вярвам, че Приам е нямало да върне Елена на ахейците, па ако ще тя и негова жена да е била, стига само да се отървял от надошлите беди. Освен това царството не следвало да премине у Парис, та да е държал той положението в ръце поради старостта на Приам, ами Хектор, понеже бил по-голям и по-способен от него, щял да наследи царството подир смъртта на Приам. А не ще да е било в Хекторов интерес да поддържа своя брат, вършещ безобразия, и с това да докарва големи беди както на себе си, така и на всички останали троянци. Истината е тази, че Елена не е била там, та да я върнат, което са говорели и на елините, ала те не са им вярвали, понеже, мисля аз, божествената сила е нагласила всичко тъй, щото, погивайки във всеобща гибел, да направят видно пред всички люде, че за големите престъпления са големи и наказанията от страна на боговете. Такова поне е моето мнение по въпроса.