Херодот
Исторически новели (32)

Предания за произхода на скитите

Около 512 г. пр.н.е. Дарий предприема голяма наказателна операция, завършила с пълен неуспех, срещу номадските племена от европейска Скития.

Според разказа на самите скити техният народ бил най-младият на света и водел началото си от Таргитай — първия човек, обитавал техните земи, които преди него били пустинни. За този Таргитай се говорят, по моему, неправдоподобни неща, но все пак се говорят — че негови родители били Зевс и дъщерята на речния бог Бористен и че на така произлезлия Таргитай му се родили трима синове — Липоксаис, Арпоксаис и Колаксаис, най-малкият. Те управлявали заедно скитската земя, когато от небето веднъж паднали четири златни предмета — едно рало, един хомот, една секира и една чаша. Пръв ги видял най-големият и пристъпил да ги вземе, но ето че при доближаването му златото пламнало и той трябвало да продължи пътя си. Сетне дошъл вторият брат, ала и с него се случило същото. Златото отхвърлило с горенето си и единия, и другия. Щом обаче се приближил най-малкият, златото загаснало, той го взел и го отнесъл в дома си. Тогава по-големите братя се споразумели да преотстъпят цялото царство на най-малкия.

Но елините, които живеят в Понта^[1], разказват друга една история. В страната, която била някога пустинна, а сега се обитава от скитите, пристигнал Херакъл с кравите на Герион. Герион е живял далеч от Понта на острова, наричан от елините Еритея, близо до Гадес отвъд Херкулесовите стълбове^[2] в Океана. Някои люде твърдят, че Океанът започва от изгрева на слънцето и обтича цялата земя, но не привеждат доказателства. Оттам Херакъл дошъл в страната, известна сега като Скития, и понеже тук го застигнали виелица и студ, свил се в лъвската кожа и заспал дълбок сън. А в това време неговите кобили, разпрегнати от колесницата му за паша, като по чудо изчезнали.

Когато се събудил, Херакъл тръгнал по дирите им, обходил страната надлъж и нашир и накрая навлязъл в една гориста местност. Там в една пещера попаднал на необикновено същество — полудевойка-полузмей, което от кръста нагоре било жена, а в долната си част — змия. В първия момент Херакъл се стъписал от нейния вид, после попитал мяркали ли са се тъдява залуталите се кобили, а тя му отговорила, че били при нея, ала нямало да ги върне, преди той да легне с нея. И Херакъл легнал, за да заплати за кобилите си. Сетне обаче тя се отметнала и захванала да отлага връщането им — искала да задържи колкото се може по-дълго Херакъл, който само чакал да си ги вземе, та да продължи пътя си. Най-подир му ги дала с думите: „Аз ти опазих кобилите, които се заблудиха насам, но ти ми се изплати за пазенето: в утробата си нося трима синове от теб. Кажи ми какво да направя с тях, когато пораснат? Тук ли да ги установя — в земята, на която съм господарка, или да ти ги пратя на тебе?“ Говори се, че Херакъл й дал на този въпрос следния отговор: „Когато видиш, че синовете са възмъжали, направи следното и няма да сбъркаш. Виж кой от тях ще опъне ей този лък, колкото аз го опъвам, и ще се препаше като мен с ей тоя колан, и остави него да обитава земите ти, а другите, чиито сили не достигнат за тази работа, тях ги изгони оттук. Постъпиш ли тъй, сама ще останеш доволна, пък и мен ще си послушала.“

И Херакъл обтегнал единия си лък — а по него време той носел два, показал й как се закопчава коланът, който имал златна чашка за катарама, оставил й ги и тръгнал. Най-напред, когато синовете й се родили, тя им дала имена: на единия — Агатирс, на следващия — Гелон, а на най-малкия — Скит. А след време, когато възмъжали, помнейки поръката на Херакъл, тя подложила синовете си на изпитание и двама от тях, Агатирс и Гелон, като не им достигнали сили за възложената задача, напуснали страната, прогонени от майка си^[3]. Само най-малкият, Скит, успял и останал в тия земи. От този Скит, сина на Херакъл, се раждат сетнешните царе на Скития.