Херодот
Исторически новели (36)

Кипселидите

В 499 г. пр.н.е. Аристагор, подбудителят на въстанието на йонийските гръцки градове против Персия, което става повод за Гръко-персийските войни, отива в Спарта, а после и в Атина да търси помощ за въстанието. Тук Херодот се отклонява да проследи междуособиците в Елада и вмъква разказа за владетелите на Коринт.

Някога Коринт имал олигархическо управление, Властта била в ръцете на един-единствен род, наричан Бакхиадите, които давали и вземали жени само помежду си. Но един от тях, Амфион, имал дъщеря на име Лабда, която била куца и затова никой Бакхиад не приемал да се ожени за нея. Взема я Орил, син на Ехекрат, от селцето Скале. Но тъй като и от нея, както и от предишните негови жени, не му се родили деца, Орил се упътил към Делфи, за да се допита за потомство, Едва-що влязъл в светилището, Пития го посрещнала с думите:

Ориле, почитаеми, от никой непочитан,

ще стане майка Лабда, ще роди скала,

ще падне тя връз люде едновластни

и ще наложи свойто право над Коринт.^[1]

Тия думи на оракула до Орил по някакъв път стигнали до ушите на Бакхиадите, на които не се било удало дотогава да вникнат в смисъла на едно друго предсказание за Коринт, отнасящо се също до събитието, предречено на Орил, Ето какво било то:

Когато от орел скала зачене,

ще се роди лъв як и кръвожаден,

пред който ще омекват коленете.

За туй добре се размислете вий, коринтяни.

в града хълмист край извора Пирене.

Това предсказание останало неразгадаемо, докато Бакхиадите не узнали за отговора, даден на Орил. Тогава тутакси прозрели смисъла му, понеже двете предсказания се допълнили едно с друго. Ала не предприели нищо веднага, при все че знаели вече — решили да премахнат детето, което щял да добие Орил. Затова, когато жена му родила, Бакхиадите изпратили десетима свои хора в селцето, гдето живеел Орил, да убият бебето. Тези люде пристигнали в Скале, влезли в къщата на Орил и поискали да видят новороденото. Като не подозирала за какво са дошли, а мислела, че са приятели на мъжа й, Лабда донесла детето и го подала в ръцете на едного. А те се били наговорили по пътя който пръв поеме бебето, да го удари в земята. Но след като Лабда им дала бебето, като по чудо то се усмихнало на мъжа, който го взел. И той се умилил при вида му, дожаляло му да го убие и го предал на следващия, той пък — на третия и така то преминало от ръце на ръце и през десетимата, без никой да се реши да го погуби. Подир това върнали детето на майката, излезли навън и като се спрели при вратите, мъжете захванали да се винят един друг и най-много онзи, който взел пръв детето, задето не постъпил, както се наговорили. Минало се доста време, докато решили, накрая да влязат повторно и всички да вземат участие в убийството.

Но било съдено от семето на Орил да поникнат злини за Коринт, Защото Лабда, която останала досами вратите, чула всичко и от страх да не би мъжете да си наумят друго — да влязат отново и да убият детето й, взела че го отнесла и скрила в един сандък на място, което й се видяло най-неотгадаемо. Защото знаела, че върнели ли се за детето, те щели да претърсят къщата. Тъкмо това и станало. Мъжете влезли и дирили навсякъде, но като не го открили, решили да си отидат и да доложат на изпратилите ги, че са изпълнили тяхната поръка. И казали така, щом се прибрали.

А синът на Орил растял и за да помни гибелта, която избегнал, нарекли го Кипсел, както именуват сандъка^[2]. След като възмъжал, веднъж Кипсел се допитал до оракула в Делфи. Уповавайки се на двойнствения отговор, който получил, той се опитал и станал господар на Коринт. Ето какво било предсказанието:

Честит мъж иде в мойто обиталище —

Кипсел Орилов, цар на славния Коринт

сам той и сетне неговите синове,

но не на синовете синовете им.

Това било прорицанието. Щом взел властта, Кипсел се проявил като жесток владетел — прогонил мнозина от Коринт, отнел на мнозина имуществото, а на още по-голям брой — живота.

След като изплел живота си добре и управлявал тридесет години, Кипсел оставил за приемник на властта своя син Периандър. В началото Периандър бил по-кротък от баща си, но откак почнал да другарува чрез пратеници с Тразибул, тирана на Милет, станал много по-кръвожаден от Кипсел. Веднъж изпратил вестител да попита Тразибул как е най-безопасно да се разпорежда с властта и да управлява най-почтено. Тразибул извел пратеника на Периандър вън от града и като навлезли в житните поля и нагазили в една нива, взел да го пита и разпитва за неговото пътуване от Коринт, а сам през цялото време късал и хвърлял житни класове, видел ли, че стърчат над останалите. По този начин съсипал най-хубавата и богата част от реколтата си. След като пребродили местността надлъж и шир, Тразибул отпратил вестителя, без да му даде никакво напътствие. Със завръщането му в Коринт Периандър нетърпеливо го попитал за съвета на Тразибул, но пратеникът отвърнал, че не е получил никакво напътствие и се чудел защо Периандър го изпратил при такъв побъркан човек, дето разсипвал собствения си имот, И описал онова, което видял при Тразибул.

Но Периандър схванал смисъла на стореното и проумял, че Тразибул го напътства да убива всички граждани, които стърчат над останалите. И оттогава насетне показал възможната най-голяма жестокост към коринтяните — Периандър довършил онова, което Кипсел оставил неизбито и непрогонено. Един ден, заради собствената си жена Мелиса, съблякъл голи всичките жени на Коринт. Защото като проводил преди време пратеници да се допитат до прорицалището на мъртвите при Теспроти на река Ахеронт^[3] за местонахождението на едно чуждоземско имане, Мелиса се явила, но отказала да проговори и изкаже мястото, гдето лежало имането. Гола била и мръзнела, казала тя. А дрехите, с които я погребал, от тях нямало никаква полза, понеже не били изгорени. И в потвърждение на това, че твори истината, добавила: „Периандър пече хляба си в студена фурна.“ Когато върнали това известие на Периандър, който се бил сношил с мъртвата Мелиса, преди да я погребе, и затова бил сигурен в посланието, той наредил веднага да разгласят, че всички коринтянки трябва да излязат при храма на Хера. Жените наоблекли тогава най-хубавите си дрехи и излезли като за празник. А той, с помощта на телохранителите си, ги съблякъл всички голи, без разлика дали били свободни, или робини, сетне нахвърлял дрехите им в един изкоп и ги изгорил, произнасяйки името Мелиса. След като сторил това, Периандър проводил повторно хора и сянката на Мелиса казала кое е мястото, гдето лежало имането.