Херодот (автор)

Херодот Ἡρόδοτος Ἁλικαρνᾱσσεύς
древногръцки историк
Роден	около 484 г. пр.н.е. Халикарнас, днес Турция
Починал	около 425 г. пр.н.е. (59 г.) Турии, Калабрия или Пела
Научна дейност
Област	История
Известен с	История (Херодот)
Херодот в Общомедия

Херодот (на старогръцки: Ἡρόδοτος) е древногръцки историк. Известен е преди всичко с първата книга от исторически характер, История, поради което е наричан „баща на историята“.

Роден е около 484 г. пр.н.е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Има сведения, че е починал приблизително в 425 г. пр.н.е. в Турии, Южна Италия. Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина и по майчина линия, от който произхожда. Предприема продължителни обиколки из Европа, Азия и Африка, като събира ценна историческа и географска информация. По-голямата част от живота си Херодот прекарва в Атина, по времето на Перикъл и Софокъл, с когото се е срещал. Изложението му дава основания да се смята, че е живял в Атина или поне в централна Гърция по време на началото на Пелопонеските войни (431 г. пр.н.е.) и че произведението му е вече известно към 425 г. пр.н.е.^[1]. Около 443 г. пр.н.е. заминава за Магна Греция с група гръцки колонисти и участва в основаването на гр. Турии, където вероятно прекарва последните години от живота си.

 Основна статия: История (Херодот)

Херодот е най-древният историограф, от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – „Историята“, която по-късно е разделена от александрийските филолози на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от музите. Самата „История“ е написана по времето на „пентеконтаетията“ (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период, през който гърците отблъскват персийското нашествие и избухва Пелопонеската война. Тези събития помагат на елините да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. „Историята“ на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.

Смята се, че Херодот е бил повлиян от две течения при написването на труда си. На първо място от своите предшественици – логографите, от които наследил интереса към миналото. Формата и похватите за разказване на минали събития също са заимствани от тях. По-голямо влияние обаче той получил от дългия си престой в Атина.

Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са увод към главната тема, като в тях се излага развитието на Гърция преди Гръко-персийските войни. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.

Херодот обръща внимание на митовете, на съдбата, на боговете. Може би тези слабости, наред с предимствата на „Историята“, се дължат най-вече на времето, в което са писани. А именно преходът от традиционното към нетрадиционното, въвеждането на рационалната мисъл в обществото. Точно тези фактори съставят гръцкото значение на думата история. Трябва да се каже, че отначало тя се е занимавала само със събитията в живота на човека и не е била отделяна от географията. Също така не разграничаването на историята от епоса довежда до това, че гърците приели за първи историк Омир.

Херодот е първият историк, от когото е запазено цяло произведение. Цицерон с право го нарича „баща на историята“. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната интерпретация и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития. Атинската демокрация, в която живее, макар и робовладелска, била по-прогресивна от източната персийска деспотия. Този конфликт между двете общества на гърци и перси влиза като основна идея в трудовете на Херодот. Със своя рационалистичен подход към митовете и преданията прави немалка крачка за развитие на гръцката историография.

Херодот съставя първообраза на списък на античните забележителности, изменян впоследствие и достигнал до нас като Седемте чудеса на античния свят.

• Херодот, Исторически новели. Превод от старогръцки език Доротей Гетов. София: Народна култура, 1982 (Библиотека за антична литература „Хермес“).
• Херодот. История. Ч. 1 – 2. Превод от старогръцки език Петър Димитров. София: Наука и изкуство, 1986 – 1990.
• Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 668.

• Фролов, Э. Геродот, Большая Советская Энциклопедия.
• Мищенко, Ф. Геродот, Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона (1890 – 1907).
• Мери Гислън, Розета Палаци, Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност. София: Колибри, 2005.
• Д. В. Чепель, Геродот, Православная Энциклопедия
• Франсоа Шаму, Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. Превод от френски език Слава Михайлова. София: Български художник, 1979.

• Произведения на Херодот в Моята библиотека
• ((ru)) „История“ Херодота, Перевод и примечания Г. А. Стратановского
• Строежът на пирамидите – според Херодот
• Херодот за тракийските племена (статия на К. Милчев)
• „История“ от Херодот: Книга втора – Евтерпа (превод от старогръцки – Петьо Ангелов)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RSL ICCU LIBRIS IdRef ULAN VIAF WorldCat