Херодот
Исторически новели (35)

Отмъщение за кощунството

По обратния път през Дунав и Босфора Дарий се прибира в столицата си Суза. Но оставя в Европа осемдесетхилядна войска под предводителството на Мегабаз, който до 509 г. пр.н.е. успява да установи персийски контрол над Тракия.

След като покорил и пеонците. Мегабаз проводил в Македония пратеничество от седмина перси — най-високопоставените във войската след самия него. Те били изпратени да поискат от Аминт земя и вода за цар Дарий. От Прасийското езеро^[1] има много пряк път за Македония, а досами езерото се намира мината, която по-късно носела по един талант сребро на Александър, сина на цар Аминт. По-нататък от мината трябва да се прекоси само планината, назоваема Дисор, за да се озове човек в Македония.

И тъй, изпратените за целта перси пристигнали в Македония и когато ги пуснали да влязат при Аминт, поискали му земя и вода за цар Дарий. И Аминт не само им дава, но и поканва персите на гощавка, сетне нарежда великолепна трапеза и ги приема дружелюбно. След като утолили глада си, те продължили да пият и рекли: „Любезни македонецо, ние, персите, имаме обичай, когато предлагаме голяма трапеза, да водим пашите жени и наложници да присядат до нас. Ти ни прие на драго сърце, богато ни нагости, даде също земя и вода за цар Дарий — хайде, зачети и този наш обичай.“ На това Аминт отговаря: „Ние нямаме такъв обичай, перси, а държим мъжете отделно от жените. Но щом вие, нашите господари, настоявате, ще имате и това,“ И Аминт изпратил да ги доведат. Жените били повикани, дошли и насядали една до друга срещу персите. След като се нагледали на хубавите жени, персите рекли на Аминт, че онова, което правел, не било мъдро — по-добре щяло да бъде въобще да не са идвали, отколкото, веднъж дошли, да не седнат до тях, ами да се разполагат срещу им — мъка за техните очи. Нямало как, Аминт наредил на жените да седнат до персите и жените го сторили. Тогава, опиянени доста от виното, персите им заопипвали гърдите, а един дори опитал да целува жената до себе си.

Цар Аминт виждал всичко това, ала си мълчал, колкото и възмутен да бил, понеже се боял премного от могъществото на персите. Александър обаче, неговият син, който присъствал и видял всичко, нали бил млад и ненапатил се, като не могъл повече да се стърпи, рекъл разгневен на Аминт: „Недей стоя до края на пиршеството, татко, а отдай нужното на възрастта си и иди да отпочинеш. Аз ще остана тук да се погрижа за всичко, което се полага на гостите.“ Но Аминт подразбрал, че Александър се гласи да стори беля, и отговорил: „Ти нещо си се разпалил, синко. По думите ти се догаждам, че искаш да ме отпратиш, та да извършиш някое безразсъдство. Затова те моля, за да не ни погубиш, не готви нищо враждебно срещу тези люде, а търпи, каквото и да гледаш, че правят. А за оттеглянето ми от пиршеството ще те послушам.“

След тая молба Аминт си излязъл и Александър се обърнал веднага към персите: „Гости мои, тези жени са изцяло на ваше разположение — можете да имате било всичките, било колкото възжелаете от тях. Вие сами ще посочите кои. Но сега, понеже наближава вече време за лягане, пък и виждам, че хубаво сте си попийнали, пуснете, ако ви е угодно, жените да идат да се изкъпят, та да ги приемете сетне изкъпани.“ Персите одобрили това и жените се прибрали в харема. Вместо тях Александър натъкмил с женски дрехи голобради мъже на брой колкото жените, въоръжил ги с ножове и ги въвел при персите, казвайки с влизането им следното: „Перси, види се, че насладата ви от угощението е пълна. Пред вас е всичко — не само това, което имахме, но и онова, което можахме да ви доставим за случая. И ето че сега, като най-голяма добавка към всичко, ние ви предлагаме нашите майки и сестри, та да се уверите докрай, че ви зачитаме, както заслужавате, да обадите освен това и на царя, който ви е изпратил, че един елин, наместникът в Македония, ви е посрещнал добре с трапеза и ложе.“ Като казва това, Александър настанява до всеки персиец по един мъж македонец, уж че е жена, а когато персите се опитали да ги докоснат, тия мъже ги погубили.

Такава била смъртта, от която загинали седемте перси. И не само те, но и цялото тяхно пратеничество — прислуга, колесници и всякакво снаряжение — всичко, дошло подире им, изчезнало заедно с тях. Не след дълго персите предприели щателно издирване на пратениците, но Александър хитро потулил работата, като дал големи подкупи и сестра си Гигея за жена на персиеца Бубарес, който предвождал персите, тръгнали да дирят изчезналите.