Херодот
Исторически новели (6)

Двусмислените предсказания

За да умилостиви и спечели докрай благоволението на бог Аполон, Крез праща в Делфи три хиляди животни за жертвопринасяне, както и златни съдове, пурпурни одежди и обшити със злато и сребро дивани за всеизгаряне. Дарява на прорицалището и сто и седемдесет кюлчета чисто злато, голяма златна статуя на лъв, една златна и една сребърна делва, побиращи по шестстотин стомни, а също и множество други ценности, сред които били огърлиците на царицата.

На лидийците, които щели да откарат тия дарове до светилището, Крез поръчал да попитат оракула дали може да тръгне на война срещу персите и дали иде трябва да подсили войската си, като се съюзи с друг някой народ. Щом пристигнали в Делфи, изпратените за целта лидийци поднесли даровете и се обърнали към оракула с думите: „Крез, цар на лидийци и други народи, понеже се увери, че този е единственият непогрешим оракул на света, изпраща дарения, достойни за неговите познания, и иска този път да узнае може ли да тръгне на война срещу персите и ще трябва ли да подсили войската си, като се съюзи с друг някой народ.“ Това попитали те и оракулът предрекъл на Крез, че ако потегли на война срещу персите, ще унищожи голяма държава. Препоръчвал му още да разбере кои елини са най-силни и да се съюзи с тях.

Когато получил отговора на оракула, Крез премного се зарадвал на предсказанието и, вече съвсем убеден, че ще унищожи царството на Кир, отново изпратил хора в Делфи и подарил на всички делфийци, за чийто брой се осведомил предварително, по два златни статера. Делфийците пък от своя страна дали за вечни времена на Крез и на лидийците правото с предимство и безплатно да се допитват до оракула, а още и места на предните редове по празненствата, както и правото да стане делфийски гражданин на оня, който пожелае.

Като надарил делфийците, Крез за трети път се допитал до оракула, понеже, след като веднъж се уверил в неговата непогрешимост, искало му се да го използва докрай. Той пожелал да узнае от оракула дали царската му власт ще бъде дълготрайна. Ето как отговорила Пития:

Щом в Мидия на царския престол застане муле,

тогава ти, лидиецо с изнежени нозе, не стой,

а побегни назад към родната река — многочакълестия Хермос,

и да не те е срам страхливец да излезеш!

От всички предсказания Крез най-много се зарадвал на тези думи, когато стигнали до него — не му се вярвало някога муле наместо човек да стане цар на Мидия и сам той или неговите потомци да слязат един ден от престола.

Като разтълкувал погрешно предсказанието, Крез потеглил на поход срещу персите, надявайки се да разгроми Кир и войската на Персия. Но докато Крез още се готвел за войната, един лидиец, на име Санданис, когото и по-рано признавали за мъдър човек, си спечелил още по-добро име сред лидийците, като дал следния съвет на Крез: „Царю, ти се подготвяш за война срещу люде, на които и шалварите са от кожа, и останалото облекло е от кожа, които ядат не каквото обичат, а каквото имат, понеже земята им е камениста. Освен туй нямат вино, а пият вода и смокини дори нямат, камо ли друго някое благо. Та, ако ти победиш, какво ще вземеш от хора, които нищичко си нямат? Ако ли те победят, помисли от колко неща ще се лишиш!

Защото, веднъж вкусили от нашите блага, те ще държат на тях и няма да ни дадат да си ги върнем. А засега да благодарим на боговете, задето не са подучили персите да тръгнат срещу лидийците на война.“

Това казал той, но не успял да разубеди Крез^[1].

Царят имал син, иначе способен, само дето бил ням, за което споменах и по-рано. Докато не били още отивали честитите дни, Крез правел за него всичко, което можело да се направи; какво ли не опитал за изцелението му, а между другото и чак в Делфи пратил хора да се допитат до оракула. Ето как му отговорила Пития:

Лидиецо, царю на много люде,

наивнико голям, о Крезе,

не пожелавай във двореца си да чуеш

как у сина ти се явява

гласа за който много си се молил,

а няма ли го, по-добре ще е за тебе —

в ден недобър ще проговори той.

И наистина, додето превземали града, един персиец, който не знаел, че насреща му стои Крез, се впуснал да го убие, но Крез, макар да видял, че срещу него ре спуска враг, при мисълта за близкия край не се възпротивил, пък и му било все едно дали ще умре от удара. Тогава немият му син, който видял налитащия персиец, от ужас и покруса отприщил глас и викнал: „Човече, не убивай Крез!“ С тези думи той най-подир проговорил и повече не загубил говор до края на живота си.

Персите превзели най-сетне Сарди, пленили и самия Крез, след като четиринадесет години царувал и четиринадесет дни бил обсаден. И както било в предсказанието, унищожена била голяма държава — неговата собствена. Със залавянето му персите го отвели пред Кир, който заповядал да издигнат огромна клада и да качат отгоре й окования във вериги Крез заедно дважди по седем лидийци до него, било защото Кир се гласял да ги изгори като първа плячка в жертва на един или друг бог, било че искал да изпълни някакъв оброк, или понеже научил колко набожен е Крез и го покачил на кладата, за да види дали някое божество няма да го избави от изгаряне. По този начин постъпил той, а Крез, който вече стоял отгоре на кладата, си спомнил в голямата своя злочестина мисълта, изказана пред него от Солон по божие внушение: „Никой човек, докато живее, не е щастлив.“ Веднага след това, обзет от тази мисъл, той въздъхнал издълбоко, простенал и подир дълго мълчание изрекъл три пъти името „Солон“. Кир го чул, наредил на преводачите да попитат кого призовава Крез с това име и те, като се приближили, го запитали. Крез известно време мълчал и не отговарял. След туй обаче го заставили и той рекъл: „Човека, с когото какво ли не бих дал да можеше да поговори всеки владетел.“ Но тъй като дал несмислен за тях отговор, запитали го да изясни казаното. Те настоявали и не го оставяли на мира, докато не разказал накрая как преди време дошъл един атинянин — Солон, и след като опознал цялото му богатство и щастие, с такива и такива думи ги омаловажил, и още как с Крез се случило всичко, за което говорел Солон, като имал пред вид повече цялото човечество, а не само него и най-вече ония, които си мислели, че са щастливи. Докато Крез разказвал, кладата, вече запалена, се разгоряла по краищата. И Кир, който чул от преводачите какво казал Крез, отстъпил от решението си, понеже осъзнал, че и сам той е човек, а сега другиго иска да предаде жив на огъня — човека, който се радвал на благополучие не по-малко от неговото. Освен това го било страх от възмездие и като размислил, че у хората всяко нещо е несигурно, заповядал незабавно да угасят пламтящия огън и да свалят Крез, а и лидийците с него. Но ония, които се опитали, вече не могли да се справят с огъня.

Тогава, като гледал, че всичко живо гасяло кладата, Крез разбрал за разкаянието на Кир. Но понеже вече не могли да удържат огъня, той викнал, призовавайки Аполон да му се яви на помощ и да го избави от сегашната угроза, ако някога от негова страна е бил принасяй угоден нему дар. Със сълзи на очи призовавал той бога и от ясното и спокойно небе изневиделица се стекли облаци, разразила се буря, рукнал пороен дъжд, който угасил кладата. Така Кир разбрал, че Крез е драг и свиден на боговете, свалил го от кладата и запитал: „Кой човек, Крезе, те накара да тръгнеш срещу земята ми и от мой приятел да станеш мой враг?“ Крез отговорил: „За твое добро, царю, и за мое злополучие постъпих така. За него стана виновен богът на елините — той ме подтикна да тръгна на война. Че кой човек ще е толкова безумен, та да избере войната, в която бащите погребват синовете си, пред мира, в който синовете погребват бащите си. Но за да се получи така, сигурно е било по охотата на някое божество.“

Това казал той и Кир снел оковите му, поканил го да седне до него и му оказал извънредно голямо внимание.

Той самият, пък и всички негови приближени гледали и се чудели на Крез, който мълчаливо седял, затворен в мислите си. След туй, като извърнал поглед и видял как персите опустошават лидийската столица, рекъл: „Мога ли, царю, да изкажа пред теб онова, което ми е на ума, или в сегашното ми положение по-добре да мълча?“ Кир го подканил да не се бои, а да каже какво мисли и той, питайки го, рекъл: „Какво върши там голямото ти войнство с такова голямо настървение?“ — „Разграбва твоя град — отвърнал Кир — и плячкосва твоето богатство.“ — „Не моя град и не моето богатство разграбва — продължил Крез. — Нищо повече не ми принадлежи, те твоето грабят и обират.“

Казаното от Крез угрижило Кир, който отпратил останалите и попитал Крез как според него може да се спре онова, което се върши. „Понеже боговете ме направиха твой роб — отговорил другият, — мисля, че е редно да споделям с теб, ако видя, че нещо е в твой интерес. Персите, макар да са по природа горди, са бедни хора. Затова, ако ги оставиш да заграбят и присвоят големи богатства, само едно можеш да очакваш от тях: оня, който присвои най-много, него чакай да се вдигне срещу ти. Та сега, ако не си против моите думи, направи следното: постави по всички врати стражи от телохранителите, които да прибират плячката на войниците при излизането им от града и да казват, че е потребно да се задели тя като десета част за Зевс. Тъй и ти няма да си навлечеш тяхната омраза, прибирайки насила плячката им, пък и те, без да се противят, ще я дадат, като разберат, че постъпваш с право.“

Щом чул това, Кир много се зарадвал — добро му се сторило предложението. И като обсипал с похвали Крез, наредил на своите телохранители да изпълнят онова, което предлагал, и рекъл: „Понеже у тебе, Крезе, като у истински цар, личи готовността да се проявиш с полезни дела и съвети, поискай от мен какъвто пожелаеш подарък и ще го имаш веднага.“ „Господарю — отвърнал Крез, — най-голяма добрина ще направиш, ако ми дадеш да изпратя ей тия окови на елинския бог, когото почетох най-високо от боговете, и да го попитам дали за него е обичайно да мами сторилите му добро.“ Кир запитал какво има той против бога, та моли за това. Тогава Крез му разказал най-подробно и за предишните си замисли, и за отговорите на оракула, и за пратените дарове, и как, подведен от него, тръгнал на война срещу персите. Като описал всичко, отново помолил за позволение да упрекне бога, а Кир се засмял и рекъл: „И това ще го имаш от мене, Крезе, пък и всяко друго нещо — когато и да го поискаш.“ Щом чул това, Крез изпратил лидийци в Делфи, като им поръчал да турят оковите пред прага на храма и да попитат бога не се ли срамува, задето е подвел с предсказанията си Крез да тръгне на война срещу персите, уж че щял да унищожи държавата на Кир, от което първата плячка била ей такава. И те трябвало да посочат оковите и да попитат подир това дали е обичайно за елинските богове да бъдат неблагодарни.

Разказват, че на лидийците, които пристигнали в Делфи и казали каквото им било поръчано, Пития отговорила, че на бог дори не е по силите да избегне отредената съдба. А Крез изкупил престъплението на петия свой предтеча, който, докато бил в свитата на Хераклидите, се повел по коварството на една жена, убил своя господар и се качил на неговия трон, който никак не му се полагал^[2]. И макар че Аполон настоявал падането на Сарди да стане през царуването не на Крез, а на неговите синове, не могъл да склони за това Съдбата. Но за всичко друго, което искал да издейства в полза на Крез, тя отстъпила — Аполон забавил превземането на Сарди с три години и нека Крез знае, че е попаднал в плен цели три години след отреденото му време. И като бил на кладата, Аполон за втори път му се притекъл на помощ. Що се отнася пък до отговора, даден му от оракула, Крез няма основания да се оплаква. Защото когато Аполон му предрече ще унищожи голяма държава, ако тръгне на война срещу персите, то той е трябвало да се замисли добре над това и да изпрати отново хора, които да попитат дали богът е имал предвид неговата собствена държава, или тая на Кир. Но понеже Крез не е схванал смисъла на предсказаното, нека вини себе си. И последното предсказание за мулето — него също не е схванал: онова муле е бил именно Кир, който се родил с родители с нееднаква народност — от по-високопоставена майка мидийка, дъщеря на мидийския цар Астиаг и от по-низш баща персиец — техен поданик, който се оженил за своята господарка, макар да стоял по-ниско във всяко отношение. Такъв бил отговорът на Пития. Лидийците го отнесли в Сарди и го съобщили на Щом го чул, той признал, че вината е негова, а не на бога.