Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Доротей Гетов, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- BHorse (2008)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Издание:
Херодот. Исторически новели
Старогръцка. Първо издание
Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов
Отговорен редактор: Иван Генов
Рецензент на съставителство: Богдан Богданов
Редактор: Петър Димитров
Художник: Иван Тодоров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Методи Андреев
Коректор: Ница Михайлова
Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.
Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98
Цена 0,90 лв.
ДИ „Народна култура“, София, 1982
ДП „Димитър Благоев“, София
Herodoti Historiae
Oxford University Press, Walton Street
First Edition 1908
Thirteenth Impression 1976
Ex lingua graeca in bulgaricam vertit
Dorothei Getov
Editionem curavit Petar Dimitrov
Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII
История
- — Добавяне
Експериментът
Докато Псаметих[1] не им станал цар, египтяните вярвали, че са най-древният от всички народи. Ала откакто се възцарил Псаметих и решил да узнае кои са най-древните люде, оттогава египтяните признават първенството по древност на фритийците, но не престават да се мислят за първи в останалото. И тъй, Псаметих, като не успял чрез запитване да установи кои люде са най-древни, измисля за това следния начин: взема първите две новородени деца и ги дава на един пастир, за да ги отгледа на кошарите, като заръчва никой да не проговаря дума пред тях, да остави дечицата да лежат сами в празна колиба и да им докарва от време на време кози, та да се насукват с мляко, и да върши всичко друго по гледането им. Псаметих заръчал да сторят това, понеже искал да чуе коя дума ще изговорят децата най-напред, след като мине неразбираемото им бебешко бърборене. И се случило точно както очаквал — към края на втората година, откакто взел да ги гледа козарят, като отворил един ден вратата да влезе, и двете дечица притичали с протегнати към него ръчички и казали „бекос“. Когато чул тази дума за първи път, козарят не й обърнал внимание, ала понеже все нея слушал при честите си влизания да наглежда децата, той известил господаря си и по негово нареждане ги завел при него. Щом чул децата, Псаметих се заел да проучи кой народ именува нещо с думата „бекос“, разпитал и узнал, че фригийците наричат хляба си „бекос“. Така, след като направили извода от този случай, египтяните признали, че фригийците са по-древен народ от тях.