Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

За верността на жените

Ферос[1] не предприел никакви походи, когато се възцарил в Египет, понеже станало тъй, че ослепял по причина на следното обстоятелство: Придошлият по негово време Нил се бил покачил необичайно високо — с около осемнадесет лакътя, и преливал дори отвъд орните земи, когато духнал изневиделица вятър и в реката се повдигнали вълни. Тогава, в момент на помрачение, царят грабнал копието си и го метнал срещу речната стихия. Веднага усетил болка в очите и ослепял. И останал сляп цели десет години. Ала на единадесетата година за него дошло предсказание от град Буто, според което времето на неговото наказание било вече изтекло и той щял да прогледне, стига да измиел очите си с пикочта на жена, която е лягала само със собствения си мъж и не е опитвала с други мъже. Тогава царят изпитал най-напред собствената си жена, но тъй като не проглеждал, направил опит и с чуждите жени една подир друга, докато най-сетне прогледнал. После взел за жена онази, дето му помогнала да си върне зрението, а останалите събрал в един град, който сега носи името Червена земя, и до една ги изгорил живи заедно с града. А загдето се отървал от болестта си в очите, царят поднесъл дарове на всички прочути светилища, сред които дарове наистина най-много заслужава да се споменат и си струва да се видят двата каменни обелиска, дар за храма на Слънцето, всеки от които е издялан от един камък и има височина сто лакътя, а ширина — осем.

Бележки

[1] Ферос не е историческо лице; името означава „фараон“ и тук е употребено като собствено.