Херодот
Исторически новели (4)

Напразна предпазливост

Подир заминаването на Солон страшно възмездие, изпратено от бога, връхлетяло Крез — навярно, задето сметнал себе си за най-щастливия човек на земята. Скоро след това му се явило насън видение, което разкривало истината за бедите, очакващи неговия син. Крез имал двама синове, от които единият бил недъгав — глухоням бил, а другият, на име Атис, във всичко бил най-пръв сред връстниците си. Тъкмо за този Атис съновидението сочело на Крез, че ще загине от удар с желязно острие. След като се събудил и дошъл на себе си, ужасен от видяното насън, Крез довел на сина си жена и решил за нищо на света да не го пуска на поход начело на лидийците, макар че преди редовно го пращал. А копията, пиките и цялото въоръжение, което използвали в случай на война, изнесъл от стаите на мъжете и струпал в женското отделение от страх да не би върху сина му да падне някое окачено на стената оръжие.

Докато царят бил улисан с приготовленията по сватбата на сина си, в Сарди дошъл човек, налегнат от зла участ и с нечисти от кръв ръце, фригиец по народност, от царския род. Този човек дошъл в двореца на Крез и поискал очищение по местния обичай. А начинът на очищение у лидийците и у елините е почти един и същ^[1]. Крез му дал очищение и щом извършил обреда, пожелал да научи кой е и откъде идва непознатият. Затова попитал: „Кой си ти, чужденецо, и от коя част на Фригия идеш да дириш при мене убежище? Кого си убил? Мъж ли, жена ли?“ — „Царю — отвърнал фригиецът, — син съм на Гордий, сина на Мидас. Наричат ме Адраст. Понеже убих неволно собствения си брат, аз дойдох тук, прогонен от моя баща и изгубил всичко.“ Крез му рекъл: „Излиза, че си потомьк на мои приятели, пък и при приятели си дошъл. Ако останеш тук при нас, никакво лишение няма да сетиш. А понесеш участта си колкото се може по-леко, ще имаш най-голяма полза.“ Така Адраст заживял в двореца на царя.

По същото това време на мизийската планина Олимп се завъдил един глиган, голямо страшилище. Спущал се той от планината и съсипвал имотите на мизийците, които, макар много пъти да излизали насреща му, не успявали нищо да му сторят, а само си патели от него. Накрая при Крез дошли пратеници на мизийците и рекли: „Царю, голям глиган, ама голямо нещо, се яви по нашите земи и ни съсипва имотите. А да го уловим, колкото и да се стараем, не можем. Затова те молим сега да пратиш сина си с дружина момци и кучета да дойде с нас, та дано успеем да отървем земята от звяра.“ Това поискали те, а Крез, който не забравял предреченото от съня, им отвърнал тъй: „Да не сте споменали повече за моя син! За нищо на света не бих го пуснал с вас! Та той отскоро си има жена и засега тая грижа му стига. Но ще ви пратя дружина лидийци и всички мои кучета, като ще заповядам на тези, които дойдат с вас, да покажат най-голямо старание и да ви отърват от звяра.“ Така отговорил царят.

Докато мизийците стояли, доволни от думите му, влязъл синът на Крез, дочул тяхната молба. И понеже Крез отказал да го пусне с тях, момъкът рекъл: „Татко, по-рано за мен бе най-благородно и най-достойно да трупам слава в битки и лов. А сега ти ме държиш настрана и от едното, и от другото, без да си видял в мен нито страхливост, нито друга някоя слабост. С какви очи ще се показвам сега пред хората, като отивам или се връщам от площада? За какъв ще ме вземат гражданите? Ами младата ми невяста? С какъв мъж ще помисли, че е заживяла? Затова или ме пусни да ида на лова, или ми дай да разбера защо е по-добре да остана.“

„Сине — отвърнал Крез, — така постъпвам, не защото съм видял в теб страхливост или друго недостойно нещо, а защото ми се яви насън видение, което предсказва, че животът ти ще бъде кратковременен, тъй като ще загинеш от удар с желязно острие. Та заради това видение избързах аз с женитбата ти и не те пускам на лова, който се готви, като гледам, дано мога някак, поне докато съм жив, да те предвардя от съдбата. Защото си ми единствен; другия, глухонемия, изобщо не го считам за мой син.“

Момъкът рекъл: „Татко, не те виня за туй, дето след този сън бдиш над мене. Но с право мога да кажа, че ти едно не си разбрал от съня или не си му обърнал внимание: твърдиш, че сънят е предсказал как съм щял да умра от желязно острие. А на глигана — къде са му ръцете? Къде е желязното острие, от което се боиш? Да бе предречено, че ще умра от бивен зъб или от друго, което подхожда на тоя звяр, тогава щеше да имаш право да постъпваш така, а то — от оръжие! Пусни ме да ида с тях. Нали не ни чака битка с хора.“

Крез отвърнал: „Има с какво, сине, да ме убеди твоето тълкуване на съня. Уговори ме ти да променя своето решение. Хайде, пускам те на лова.“

Като казал това, Крез пратил за фригиеца Адраст и когато той се явил, ето какво му рекъл: „Когато дойде, Адрасте, смазан от ужасното деяние, за което не те коря, аз ти дадох очищение, приех те да живееш в дома ми и те оставих да разполагаш с всичко. Затова сега, заради стореното от мене добро, си длъжен и ти с добро да ми отвърнеш. От тебе искам да пазиш моя син, който отива на лов, да не би зли разбойници за беля да се изпречат на пътя ви. Освен това ти също имаш нужда да отидеш там, където може да блеснеш с делата си. Такъв е заветът на дедите ти. Пък и сам имаш достатъчно сили.“

„Да не беше ти, царю — отвърнал Адраст, — нямаше да тръгна на подобно изпитание. Защото на човек като мене, сполетян от такова злощастие, нито прилича да се събира с връстниците си, на които нищо лошо не се е случило, нито желае това. Другиму бих отказал, но сега, когато ти настояваш и се налага да ти угодя — нали съм длъжен да отвърна с добро, готов съм всичко да сторя. Разчитай, че твоят син, когото ми заръчваш да пазя, ще се завърне невредим, доколкото това зависи от пазача му.“

С такива думи отвърнал той на Крез, а след това потеглили, придружени от дружина момци и кучета. Когато стигнали на планината Олимп, те поели по следите на звяра и щом го съгледали, наобиколили го в кръг и почнали да мятат по него копия. Тогава фригиецът, онзи, комуто дали очищение за убийство, на име Адраст^[2], метнал копието си, но не успял да умери глигана, а улучил Атис. Тъй синът на Крез бил ударен с желязно острие и предреченото в съня се сбъднало.

Един бързоходец тутакси се завтекъл да извести Крез за станалото и като стигнал в Сарди, разказал за боя с глигана и за участта на царския син.

Крез бил съкрушен от смъртта на сина си. Но като по-голям удар понесъл това, че синът му бил убит от човек, комуто сам дал очищение. Съсипан от мъката, породена от нещастието, Крез горестно призовал Зевс Катарсий, покровителя на даващите очищение, за да види как е пострадал от чужденеца. Призовал и Ефестий — покровителя на домашното огнище, както и Хетерий — покровителя на приятелството. С тези имена той викал един и същ бог — Зевс, когото призовавал е първото, понеже, приемайки в дома си молителя, Крез, без да знае, хранел убиеца на своя син, а с другото, защото, изпращайки като приятел чужденеца да пази Атис, намерил в негово лице най-страшен враг.

Скоро след това се появили лидийците, които носели мъртвото тяло, а подире им идел убиецът. Той застанал пред трупа, протегнал ръце към Крез и се оставил на волята му. Сетне поискал да го убият върху мъртвото тяло, като говорел, че живот за него повече няма — не му стигало предишното нещастие, ами отгоре на това погубил и далия му очищение. На Крез, който изслушал тези думи, му дожаляло за Адраст и въпреки собствената си страшна злочестина, му рекъл: „За мене, страннико, е достатъчно удовлетворение това, че сам се осъждаш на смърт. Не си ти виновникът за моята злочестина, ти само си нанесъл неволно удара. Виновен е някой бог — навярно онзи, който на времето още ми предрече бъдещи беди.“ И Крез погребал сина си както подобавало. А Адраст, синът на Гордий, синът на Мидас, човекът, станал убиец на собствения си брат, убиец и на далия му очищение, щом хората си отишли и наоколо утихнало, се заклал над гроба — било му вече ясно, че измежду хората, които познава, най-тежка е неговата участ. А Крез цели две години живял в голяма скръб по изгубения син.