Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Дарий и царят на скитите си разменят послания

Дарий навлиза дълбоко навътре в степите, подмамен от „партизанската“ тактика на скитите, които избягват открито сражение и неизменно отстъпват, държейки се на един ден разстояние от персите, като изгарят подире си всичко, заравят кладенците и изворите, крият добитъка.

Това продължило толкова дълго и нескончаемо, че Дарий изпратил един вестоносец на кон при Идантирс, царя на скитите, със следното послание: „Чудновати човече, защо постоянно ми бягаш, когато можеш да спреш с това бродене, да застанеш на едно място и да влезеш в сражение, ако се мислиш годен да премериш сили с войските ми. Или, ако признаеш, че си по-слаб, спри тогава този бяг и ела с дарове за своя господар, със земя и вода[1], да се разберем.“

Ето как отговорил на това послание царят на скитите Идантирс: „Такъв съм аз, персиецо. Пред никого досега не съм побягвал от страх и днес също не бягам от теб, нито върша нещо по-различно от онова, на което съм свикнал в мирно време. Ще ти обясня и защо не ти давам веднага битка. То е, защото ние, скитите, нито поселища имаме, нито посеви, та да препираме от страх да не ги завземете и опустошите, да ги браним от вас с бой. Но ако непременно трябва да се стига, и то по-скоро, дотам, ние имаме царски гробници, на дедите ни. Хайде, намерете ги и се опитайте само да посегнете на тях, та да видите ще се бием ли, няма ли да се бием. А дотогава, освен ако не си наумим друго, бъди сигурен, че няма да влезем в сражение. За влизането в бой — толкова, а за господарите, знай, че за такива смятам единствено Зевс, моя прародител, и Хестия, скитската царица. Вместо земята и водата, за които говориш, ще ти изпратя други по-подходящи — като за тебе дарове. Накрая, в отговор на това, дето се нарече мой господар, аз казвам: «Ще съжаляваш!»“

И скитският цар проводил по човек даровете за Дарий — една птичка, една мишка, една жаба и пет стрели. Персите запитали тогава човека, който ги донесъл, какво означавали тия дарове, ала той им отвърнал, че му било наредено само да ги поднесе и да се върне по най-бързия път. Персите сами, подканил ги той, ако били мъдри, щели да узнаят какъв смисъл се крие зад тия дарове.

Щом чули това, персите се събрали на съвет. Дариевото предположение било, че скитите се предават в негови ръце и че носят всъщност земя и вода, понеже, догаждал се той, мишката се ражда в земята и яде същата храна като човека, а жабата живее във водата, птицата от своя страна има доста голяма прилика с коня, а стрелите значели, че скитите слагат оръжие пред него. Противно на това Дариево тълкуване Гобрий, единият от седемте, които свалили мага, предложил следното: „Ако не се превърнете в птици и не полетите в небето, ако не се преобразите в мишки и не се заврете в земята, ако не се обърнете на жаби и не наскачате из блатата, няма да има спасение за вас, перси, от тези стрели.“

Когато разбрали, че даровете са достигнали до Дарий, скитите излезли с част от войската си и се подредили пред персите в боен ред, пешаци и конница, като за битка. Но ето че между скитските редици и персите изскочил изневиделица заек. Щом го зърнали, скитите развалили бойния си ред и погнали с викове заека. След като попитал какъв е тоя смут у противника и узнал, че скитите са заети с гонитба на заек, Дарий се обърнал към онези, с които разговарял обикновено, и рекъл: „Голямо е пренебрежението на тия люде към нас, сега разбирам, че Гобрий беше прав за скитските дарове. Щом е тъй — а вече и аз мисля като него, нужно е да помислим добре как да си осигурим безопасно завръщане в Персия,“

Бележки

[1] Земя и вода — като знак на пълно подчинение.