Херодот
Исторически новели (26)

Вироглавото момче

Херодот прави голямо отклонение, за да разкаже за Поликрат, владетеля на остров Самос. Спарта и Коринт се съюзяват за война срещу него, а три поколения преди това Коринт се владее от тирана Периандър (625–585 г. пр.н.е.), прочут в древността като един от „седемте мъдреци“ на Елада, а също и с жестокостта си.

В пристъп на ревност Периандър убил собствената си жена Мелиса, подир което от случилото се произлязло ново злополучие. Той имал двама синове от Мелиса, единият — на седемнадесет години, а другият бил навършил осемнадесетте, когато дядо им Прокъл, владетелят на Епидавър, ги поканил при себе си и се показал много внимателен към тях, както можело да се очаква от бащата на тяхната майка. Но като дошло време за връщане, Прокъл ги изпроводил с думите: „Чеда мои, знаете ли кой уби майка ви?“ По-големият не обърнал ни най-малко внимание на това. Малкият, обаче, чието име било Ликофрон, тъй много го заболяло от чутото, че като се върнал в Коринт, нито продумвал на своя баща — убиеца на майка му, нито отговарял, когато Периандър опитвал да го заговори, нито искал да дава обяснение, когато го питали защо, докато най-подир Периандър, страшно ядосан, го изгонва от двореца.

След като изпъжда единия си син, Периандър се поинтересувал да узнае от по-големия какво е говорил дядо им пред тях и той му разправил колко добре били посрещнати, но за онези думи, които изрекъл пред тях на изпращане Прокъл, не се сетил, понеже не ги бил проумял. Не можело да бъде това всичко, настоявал Периандър — дядо им трябва да им е повлиял с нещо. И продължил да разпитва сина си, додето тоя се сетил и казал. Периандър разбрал каква била работата и като не искал да се покаже слаб, изпратил човек да каже на ония, у които намерил подслон изгоненият от него син, да не го приемат вече в дома си. Изпъдили сина му оттам и където и другаде да отидел, също тъй го отпращали, понеже Периандър заплашвал подслонилите го и заповядвал да го пъдят. Гонен от една, той отивал в къщата на други близки и те — нали бил син на Периандър — го приемали, макар че ги било страх.

Накрая Периандър разгласява навсякъде, че който даде подслон у дома си на неговия син или дори го заговори, то този човек следва да заплати глоба, а сумата да се посвети на Аполон. При тая заповед повече никой не желаел нито да разговаря със сина му, нито да го подслонява в дома си. Пък и самият той, упорствайки, не понечил да дири забраненото, ами взел да се валя по площадите. Но на четвъртия ден Периандър видял сина си изпаднал в мръсотия и глад, дожаляло му и ядът му минал, сетне се приближил до него й рекъл: „Кое е по за предпочитане, сине — да я караш както в последно време, или да наследиш короната и богатствата, които са мои засега, стига само да се помириш с татко си. Ти, моят син, господарят на цветущия Коринт, избра живот на скиталец, опълчи се и възнегодува против оня, против когото най-малко ти трябваше! Защото ако е имало неблагополучие и питаеш затова неприязън към мене, знай, че то е споходило мене и аз нося по-големия дял от тежестта му, тъй като съм го причинил лично аз. Тъй че върни се в къщи сега, когато вече си разбрал колко по-добре е да завиждат на човек, отколкото да го съжаляват, а също и какво значи да си сърдит на родителите и на по-високопоставените.“ С такива думи го придумвал Периандър, ала синът не им отговорил. Казал само, че баща му следва да плати глобата за Аполон, задето е дошъл да говори с него. Тогава Периандър разбира, че упоритостта на сина му е безнадеждна и непреодолима, приготвя кораб и го изгонва на него далеч от очите си, в Коркира, който остров бил негово владение. А щом заминал синът, Периандър потеглил срещу своя тъст Прокъл, който имал най-голяма вина за сегашното положение, и като завзел Епидавър, заловил Прокъл и го отвел в пленничество.

Но Периандър застарявал с годините, виждал се във все по-голяма невъзможност да ръководи и наглежда нещата. Разбирал и че не може да разчита на големия си син, понеже бил доста глупав. Накрая изпратил в Коркира човек и повикал Ликофрон да наследи царството, но Ликофрон не благоволил даже да отговори на вестителя. Много държал Периандър на младия си син, затова изпратил повторно до него човек, този път — дъщеря си, неговата сестра, като мислел, че тя повече от всеки друг ще успее да го убеди. Като отишла при него, тя казала: „Защо, братко, искаш царството да премине в чужди ръце и бащинията ни да се разсипе, вместо да се върнеш и радваш ти на тях? Прибери се у дома и престани сам да се наказваш! Неблагодарно нещо е неотстъпчивостта; недей цери злото със зло; мнозина поставят прошката над правдата; мнозина, дирейки майчиното, са изгубвали бащиното право. Властта е опасно нещо, но мнозина са влюбени в нея, а баща ни е застарял човек, в напреднали вече години. Недей другиму оставя онуй, което се полага на теб.“ Ето тъй му говорела най-убедително тя, подучена от Периандър, а брат й в отговор казал, че няма да се завърне в Коринт, докато е жив баща му. Пристигнала тя с тази вест при Периандър и той изпратил за трети път човек да предаде, че е готов сам да се премести в Коркира, стига само синът му да се завърне в Коринт за наследник на царството. Ликофрон се съгласил на тези условия и двамата поели — единият към Коринт, Периандър пък за Коркира. Но коркирците, като научават за всичко това, убиват младежа, за да не дойде в страната им Периандър.